Задава ли се политическа криза на хоризонта? Какво цели АБВ с напускането на кабинета? Ще успее ли Първанов да сглоби лeвоцентристка коалиция срещу ГЕРБ? Ще излъчат ли общ кандидат скараните червени партии? Имат ли шанс антисистемните играчи на президентския вот? На тези въпроси "Стандарт" потърси отговор от социолога от "Галъп интернешънъл" Живко Георгиев.
- Плевнелиев е по-скоро ахилесова пета на ГЕРБ, а не тяхно знаме.
- Кипежът вляво иска да принуди Борисов най-сетне да покаже своя кандидат-президент
- ДПС дава знак, че е готово да даде рамо на общ кандидат на левицата
- Г-н Георгиев, политическите събития се развиват стремглаво. След излизането на АБВ от кабинета стигнахме ли вече до стадия на политическа криза?
- Криза е силно казано, по-скоро нека да го наречем турбуленция на политическата сцена, която е породена от няколко обстоятелства: предстоящия изборен цикъл и необходимостта всяка партия да се сети, ако го е забравила, че трябва да търси свое лице и своя идентичност. Да докаже, че е в парламента, тоест във властта, за да реализира своите предизборни обещания. Втората предпоставка за кризата е относително спокойният политически живот през месеците от формирането на правителството. Не беше постигнато нищо, което с лекота в непосредствено бъдеще би могло да се представи като успех, като постижение. По-скоро реформите не се случиха или много мъчително се прокарват, така че едва ли скоро ще очакваме ефект от тях в реалната икономика и при домакинствата. Наблюдаваме съчетание от неудовлетвореност, в т.ч. и от партиите, които участват в кабинета, и предстоящите избори активизират тези търсения. Но не бих драматизирал чак толкова кризата, защото поне в този парламент очевидно има достатъчно желаещи да се включат в някаква нова формула и Народното събрание да си доизкара мандата, както и правителството в някакъв реформиран вид.
- АБВ взе инициативата и излезе в опозиция. А на партийната им конференция в неделя се оформи кръг от желаещи за коалиция, включващ БСП, БДЦ и част от ПФ. Сглобява ли се широка коалиция срещу ГЕРБ?
- От това събитие не бих правил Бог знае какви изводи. Особено малките партии /които се готвят за президентския, а също и за очертаващия се през пролетта извънреден парламентарен вот/, естествено запазват интереса си към други възможни съюзнически отношения в една бъдеща конфигурация. Всички, които са недоволни от настоящето, но не са достатъчно силни да разчитат единствено на себе си, ще продължават да търсят партньори. В случая с АБВ търсенето е в сектора център - ляво. Подозирам, че президентските избори ще бъдат повод да се активизират такива контакти. Не изключвам и други, които засега не ги виждаме, да се присъединят към този процес. Имаме всички основания да предполагаме, че започва ново преструктуриране на политическото пространство.
- След конгреса на БСП повечето наблюдатели следят дали ще се получи коалицията им с АБВ. По-вероятно ли е съюзяването след избора на Корнелия Нинова?
- По-възможно е, но няма да е по-лесно. И в БСП достатъчно влиятелни групи биха били твърдо против сближаване или коалиране с АБВ. Не знам дали и в АБВ не биха се намерили такива, но във всеки случай намери се повод в лявото пространство, където нещата не са цветущи, да се търси платформа за единодействие. Иначе няма изход за лявото, или ако има изход - то е в появата на нов радикален субект, което не е от полза нито за АБВ, нито за БСП, нито за другите.
- След конгреса в БСП има силно напрежение между новия лидер Нинова и преминалите в опозиция Михаил Миков и Янаки Стоилов. Лявото крило например е твърдо против връзките с Първанов. Ще се разклати ли отново БСП?
- След радикалната промяна на ръководната конфигурация, случила се на конгреса, трябва да мине време, докато се уталожи напрежението, което несъмнено се появява. Ако не се уталожи, това означава до голяма степен крах на БСП. Ако някой там има усет за общ интерес на социалистическата партия и на лявото, би трябвало да се примири с резултатите на конгреса. След всеки конгрес, на който е станала значима промяна, има пет-шест месеца на доста тежки напрежения. Нека изчакаме да видим как новият лидер ще конституира колективните ръководни органи - това ще бъде много важен индикатор.
- Йордан Цонев също призова АБВ и БСП да се обединят и да направят силна левица. Какъв нишан на червените дава ДПС?
- ДПС действа особено в светлината на новия Изборен кодекс и склонността на ГЕРБ в различни периоди да заиграва с всички азимути - и с лявото, и с дясното, и с патриотичното /само със Зелените не съм чул още да се заиграват/. На ДПС им трябва силен контрапункт на ГЕРБ. Само при това условие движението би могло да играе ролята, в която го познаваме през последните 25 години. Друг знак, който ДПС дава чрез Цонев, ако той е упълномощен да бъде изразител на подобни намеци, е, че на предстоящите президентски избори движението е готово да даде рамо на общ кандидат на левицата.
- В левоцентристкото пространство има суматоха около президентската кандидатура - тиражира се името на Калфин, но напоследък и Първанов даде заявка, че може да се пробва въпреки конституционните ограничения, ако България е президентска република.
- Не мога да разбера какво цели Първанов. Президентската република е трайна негова идея, но не е актуална в момента. Изнесена е към някакъв бъдещ хоризонт. Може би с този кипеж вляво се търси инструмент да се насочат процесите в дясното с номинацията на кандидат-президент. Тъй като за левицата, пък и за част от десницата, не е изгоден този сценарий - ГЕРБ да извади своя кандидат в последния момент и те да нямат технологично време да подготвят адекватни предизборни кампании.
- Интересно е, че всички се дебнат и изчакват ГЕРБ. Нормално би било партиите рано да издигнат своите кандидати, за да имат време за кампании.
- За малките партии е така, особено ако ще играят с относително нови лица или хора, които трябва да представят с нов имидж. А при липса на ресурс това изисква повече време. Повечето време решава проблемите на партиите с по-малък финансов и медиен ресурс. За ГЕРБ печелившата тактика е да тупкат топката до последно. Ако все пак партията на Борисов извади кандидат през юни, значи са надделели опасенията им, че допълнителното бавене ще стимулира коалиционни търсения сред опонентите им, което вече ги превръща в заплаха. Да не говорим, че ГЕРБ може би ще има реален вътрешнопартиен проблем какво решение да вземе. Плевнелиев очевидно не е печеливша карта. Той е много удобен за опонентите на ГЕРБ, а едва ли ще изконсумира и целия потенциал на партията, камо ли да добави гласове отгоре. Плевнелиев е по-скоро ахилесова пета на ГЕРБ, а не тяхно знаме. Други възможни кандидатури извън тази на Бойко Борисов раждат допълнителни центрове на власт вътре в самия ГЕРБ. Очевидно премиерът не кипи от желание да се възползва от тази възможност, тъй като президентската длъжност би го извадила от реалния властови ресурс. Ако все пак е наблюдавал какво се случва с досегашните президенти, навярно има основания да се опасява, че ще загуби контрол върху партията. Ситуацията не е лесна и за ГЕРБ, макар че там има 3-4 фигури, които имат сериозни шансове да бъдат избрани.
- Как разчитате шегата на Борисов и Цветанов, че с излизането си АБВ може да превърне Борисов в президент?
- Не знам дали тази реплика е замислена като шега. Виждам в нея по-скоро някаква мимикрирала като шега боязън.
- Лека комедия се разигра с Радан Кънев, който призова да се подкрепи Плевнелиев, а президентът нарече предложението му "интрига".
- Това е пореден опит на Кънев да извади от равновесие ГЕРБ и да стимулира по-бързото им самоопределение на изборите. Всеки от лидерите разполага с набор от шегички. Въпросът е, че нещата в страната не стоят добре в социално-икономически план. Измененият Изборен кодекс ще ядоса много българи, ако вече не ги е ядосал.
- Имат ли шансове за "Дондуков" 2 фигури извън големите партии, които са популярни - например Слави Трифонов или Татяна Дончева?
- Има една голяма неизвестност и ще трябва да минем през практическата й верификация. Ако тези избори се проведат по приготвения Изборен кодекс и се запази задължителното гласуване, това може да активира огромния потенциал на наказателния вот към политическата класа. При старата система, когато гласуването беше право, а не задължение, голяма част от протестния вот се реализираше чрез негласуване. Но ако мотивираш чрез гняв тези хора да гласуват, то е много възможно те да гласуват наказателно, което привилегирова антисистемните кандидати. Не сме имали избори в такава ситуация и дори социологическите изследвания не са тествали подобна хипотеза.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
