- Концепцията на Дончев за икономическа трансформация заслужава да е в центъра на голям дебат
- Пасивната кампания изигра лоша шега на социалистите, казва социологът Боряна Димитрова, управител на "Алфа Рисърч"
* Борисов печели, защото сам осъществява плановете си - в кампанията той бе навсякъде
* Агресивното „Не-Европа“ в езика и на най-яростно популистките партии, отстъпи място на „Да-Европа“
* Разнобоят между вече разединените „патриоти“ се задълбочава
* ВМРО, ВОЛЯ, Демократична България имаш шанс за евродепутат, но мандатът им не е сигурен
- Г-жо Димитрова, какъв е вашият анализ на изборната кампания? С какво се отличаваше тя от други предизборни кампании?
- Започнала под знака на „Апартаментгейт“, кампанията за Евроизбори 2019 претърпя няколко трансформации и в крайна сметка, поне до днес, броени дни преди вота на 26 май, се отличава с три характеристики: интензивност, резки амплитуди, агресивно противопоставяне – както между политически опоненти, така и между идеологически съмишленици. В кампанията определено доминираха националните теми и проблеми. Европа продължаваше да се разглежда като донор на средства и справедливост, но не и като място, където България трябва да формира коалиции и да увеличава шанса да отстоява интелигентно, но твърдо своите позиции. Въпреки превесът на националното измерение, направи впечатление и това, че агресивното „Не-Европа“ в езика на даже най-яростно популистките партии, отстъпи място на „Да-Европа“. И това съвсем не е случайно. Дори и те си дадоха сметка, че макар и българите да имат критики към ЕС, не виждат друга алтернатива за себе и за страната, извън европейската перспектива.
- Как се разместиха пластовете в партиите?
- В резултат от преплитането на битово-националната проблематика с европейските очаквания, наблюдаваме разместване на пластовете на поне три равнища. Възстановяване на ГЕРБ и отстъпление на БСП, задълбочаващ се разнобой между вече разединените „патриоти“, разширяващ се периметър на политико-корпоративната реклама, претендираща да предоставя евтини хапчета за тежките социални проблеми.
- Кой води на финалната права?
- С уговорката, че при евентуална ниска избирателна активност, която няма да е изключение на изборите за Европейски парламент, или при възникване неочаквано събитие, промени са възможни до последния момент, на финалната права ГЕРБ видимо се откъсва пред конкурентите.
- Кои партии виждате в европейския парламент и с колко депутати?
- Три партии със сигурност ще имат депутати в Европейския парламент. ГЕРБ, с вероятно 6-7 депутати, БСП – с 5-6, ДПС – с 3-4. В зависимост от динамиката през последните дни преди вота, мандат могат да получат още ВМРО, ВОЛЯ, Демократична България. За нито една от тях обаче той не е напълно сигурен. Ако тези политически сили не успеят да прескочат бариерата от 5.88, то тогава първите три партии ще изпратят по още един депутат в Европейския парламент.
- Как се отрази „Апартаментгейт“ и къщите за гости върху предизборната кампания?
- Преди, а и в самото начало на кампанията, ГЕРБ понесе тежки щети от тези скандали – ерозия на имидж, ерозия на доверие, ерозия на подкрепа. В последствие обаче, съветите на леви политолози и социолози към БСП, чисто и просто да остави ГЕРБ да „консумира“ щетите от скандала, без тя самата да разгърне и защити свои теми и решения, изиграха лоша шега на левицата.
БСП не успя да спечели от кампанията си, не съумя да наложи убедителни за обществото тези, да се докосне до чувствителни за разума и емоцията на българина струни. Така, въпреки позиционното предимство, което „апартаментгейт“ и къщите за гости й дадоха на старта, БСП отстъпи пред изключително активната кампания на ГЕРБ, с която Борисов лично се ангажира.
Без силно присъствие, без убедителни тези, които могат да бъдат развити в хода на кампанията и без личности, които да защитават позиции, избори не се печелят. Това показват и тенденциите от края на кампанията.
- Лидера на ГЕРБ Бойко Борисов заръча на своите да искат прошка от избирателите и да агитират хората да се върнат навреме от ваканцията си и да гласуват? Ще го послушат ли те?
- У Борисов има нещо, което силно го отличава като лидер. Не разчита някой да изпълнява съветите му, а обикновено сам се заема да осъществи замисъла си. В тази кампания това пролича особено ясно. Борисов е навсякъде. Лично той иска прошка, лично той показва значението на европейските инвестиции за живота на обикновения българин, лично той защитава правителството. И последните проучвания сочат, че усилията му дават резултат.
- Борисов заговори, че след края на мандата ще се оттегли от партията. Даже е готов с вариант за наследник. Кой от ГЕРБ може да го замести в управлението и в партията, според вас?
- Не обичам спекулативното спрягане на имена, това не е характерно и за агенцията, която представлявам, Алфа Рисърч. Ако говорим по принцип, един бъдещ лидер трябва да е не само назван, трябва да е и призван. Не е достатъчно да бъде „посочен“, трябва и сам да се е наложил, да има собствен авторитет – и сред симпатизантите, и сред гражданите, и на международната сцена. Ако България си поставя за цел да върви ускорено към модернизация и към ядрото на Европа, такива лидери могат да бъдат образовани и будещи доверие хора от следващото поколение в ГЕРБ като Томислав Дончев, или успешни кметове на партията.
- Гафовете и грешките ще решат ли вота?
- Не, няма да го решат. Гафовете и грешките се прощават. Пороците, манипулациите, злоупотребите – не.
- Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ каза че на в края на месеца ще поискат нова формула за управление на България. Очаквате ли предсрочни парламентарни избори? Кога и при какви условия?
- И друг път съм споделяла, че Евроизборите са своего рода тест за стабилността на правителството. Хипотетична загуба на ГЕРБ би променила политическата ситуация и катализирала един предсрочен вот. Победа на ГЕРБ отваря пътя на партията за пълен мандат. Което не означава, че непременно ще се запази сегашната управленска формула. Напротив, твърде възможно е да има остра конкуренция за ролята на коалиционен партньор на ГЕРБ – от страна на патриотите, на Марешки, на самия Карадайъ.
- Кой ще спечели и кой ще загуби от ниската избирателна активност?
- От ниска избирателна активност губи винаги демокрацията и гражданите. Защото тя понижава легитимността на избранниците, които и да са те. А оттам до ерозия на доверието в институциите е даже не една, а половин крачка. Ако говорим по-тясно, само за гласовете в урните – печели най-много партията с най-твърд електорат, ДПС. Да припомним, ако читателите са забравили, че през 2007г., когато до урните отидоха малко под 2 милиона избиратели, ДПС (с 20% от гласовете) за малко да стане първа политическа сила, като почти се изравни по тежест с ГЕРБ (21.7%) ) и БСП (21.4%).
- Очаквате ли изненади с преференциите?
- Радикално пренадреждане на листите едва ли ще се случи. Няколко души да излязат обаче по-напред за сметка на други, е напълно реалистично. Не бих го нарекла изненада. Друго би ме шокирало истински - ако въпреки усилията да се избегне феномена 15/15, отново се случат „служебни“ победи. Доста тъжни изводи ще трябва да си направим тогава.
- Вицепремиерът Томислав Дончев излезе с концепция за икономическа трансформация: от производство на ишлеме към производство на стоки с висока добавена стойност. Възможно ли е тази идея да събере партиите на една маса, за да дискутират повишаване благосъстоянието на хората?
- Идеята и още повече – извеждането на приоритети и стимули за ускорено развитие – са повече от необходими. Познавам общите параметри на концепцията и мисля, че тя заслужава да бъде доразработена и поставена в центъра на дебат – не само на партии, но и на изследователи, бизнес, експерти. България трябва да гледа не в миналото, а в бъдещето. Трябва да концентрира усилия в няколко ключови направления, които да са в състояние да издърпат останалите икономически сектори. Опитът на успешните страни показва, че е необходим консенсус за приоритетите и мерките, който да бъде следван от поне няколко поредни правителства. Добре е и България да се поучи от тях.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com