През последните седмици България преживя природни, политически и изкуствено създадена банкова криза. Как се справи страната ни с тях и как изглежда ситуацията у нас, погледната отвън, "Стандарт" разговаря с българския еврокомисар Кристалина Георгиева.
- Госпожо комисар, миналата седмица България беше застигната не от природна, а от изкуствено създадена банкова криза. Как гледате вие на тази ситуация?
- Банковата система на България е стабилна. В този смисъл ме учуди, че се появи такава паника. От друга страна обаче, в България имаме лош опит от края на 90-те години, този спомен си стои, така че ги разбирам хората, които се поддават на паника. В този случай две неща са много положителни. Първо, че системата е много стабилна и се радвам, че малко и аз допринесох за това. През 2011 г., когато в Европа се приемаха правила за капитализиране на банковата система, много от колегите ми в ЕК бяха на мнение, че трябва да се хармонизират тези изисквания. Тогава бяхме единици в тази дискусия, които казахме "Нека да поставим изисквания за всички за минимум капиталова адекватност. Обаче ако някои страни имат убеждението, че на тях им трябва по-високо ниво, нека да им дадем възможност да го направят". България се възползва от това. Много по-значителни равнища на защита имат българските банки, отколкото средно в Европа.
Вторият положителен момент е, че политиците се обединиха. Застанаха рамо до рамо и казаха, че системата е стабилна. Аз прекарах уикенда в контакти с България и с моя колега Хоакин Алмуния. Направих две неща - потвърдих това, което данните показват - че нашата система е стабилна, че има висока ликвидност и потвърдих, че в България политиците са обединени в позицията си, че ще направят всичко възможно да запазят системата стабилна, така че да може да се прекрати решително тази паника, което и стана.
- Можете ли да успокоите още веднъж хората, че е невъзможно повторение на кризата от 1996 г. и падането на валутния борд?
- Спокойно могат да спят хората - няма да се повтори трагедията от 1996 г. и валутният борд няма да падне. Нещата са различни по три причини. Първо, в България след 1996 г. бяха взети мерки да се отстранят системните проблеми, които доведоха до онази криза - много високо ниво на лошите дългове, ниска капитализация на системата. Второ, вече сме член на ЕС, въвели сме стриктното европейско законодателство, включително гарантиране на влоговете до 196 000 лв., можем да ползваме всичките защитни механизми. Трето, има политическо единство. Не виждам никой да тръгне на избори с политическа платформа да се сваля бордът. Затова нека хората да са спокойни, няма причини да се притесняват, нека да си държат парите в банките. Освен това в голямата си част те са международни, европейски банки, част от институции с добра репутация.
- В ситуация на политическа нестабилност кой е най-правилният ход за политиците?
- Мисля, че трябва да погледнем сериозно на урока, че когато се обединим в името на обществения интерес, това дава резултат. Да видим можем ли да определим няколко големи теми за България, по които да се обединим. Дали в предизборната кампания и след изборите ще може да се постигне такова обединение на отговорните хора в името на интереса на страната. Да се надяваме, че този път в резултат на изборите ще има правителство с по-широка подкрепа.
Ние имаме работа за вършене, знаем какви са препоръките на ЕК. Има съдебна, административна, здравна и т.н. реформи за довършване. Защо трябва да бъдем рекордьор по бедност и по социално незащитено население? В момента има много свободни пари в Европа и по света, но те отиват там, където има предсказуемост и добри условия за бизнес. Трябва да направим конкурентната среда в България по-привлекателна.
- Вярвате ли наистина, че непримирими политически опоненти могат да седнат на една маса?
- Аз съм виждала невъзможното да става възможно и съм убедена, че може да се случи и у нас. Погледнете Гърция - там успяха да създадат правителство на единството. Много им е трудно, партиите, участващи в него, плащат много висока политическа цена, обаче страната се отлепи от дъното на кризата.
- От банковите и политическите кризи да преминем към природните катаклизми. Доколко човешкият фактор е отговорен за трагедията във Варна и можеше ли това наводнение да бъде предотвратено?
- Живеем във време, в което екстремалните явления са по-чести и по-свирепи и така ще бъде и в бъдеще. И тук стигаме до отговорността - в България и във всяка една страна. Много по-голяма е отговорността ни днес за превенция, за подготовка на хората, за намаляване на рисковете от катастрофални последици от тези неизбежни бедствия. След наводненията в Бисер, Любимец в България имаше един период на мобилизация в областта на превенцията. Тогава и ЕК много решително помогна - пренасочихме пари, които бяха на практика загубени, от Програма "Околна среда" и от Програмата за селските райони. Но мина малко време и интересът към превенцията намаля. Разбира се, смениха се правителства, има и субективен фактор, но моето основно послание е, че превенцията не може да бъде кампанийно дело. Това, което се случи във Варна и Добрич, е голяма трагедия за хората. Най-доброто, което можем да направим, за да уважим паметта на жертвите, е да намалим риска това да се случи отново. Разговарях веднага с еврокомисаря Йоханес Хан, казах му конкретно какви проекти можем да очакваме от България. Ситуацията е различна от тази след бедствието в Бисер, защото тогава имаше много време в програмния период, сега има малко пари, които можем да преразпределим, но все пак има.
Но имаме предимството, че следващият програмен период се договаря сега. Има една много добра новина и аз лично лобирах за нея - Фондът за солидарност да бъде по-гъвкав и по-достъпен. Има нов регламент, в сила от 28 юни, който дава възможност за диференцирано отношение към регионални бедствия. Тоест, когато регион е много пострадал, но не е пострадала цялата страна, държавата може да кандидатства за този регион при условие , че щетите от бедствието надхвърлят 1,5% от брутния регионален продукт. Значи ние говорим за малко над 61 млн. евро за Североизточния район, което е много по-малко от 232-те млн. евро, което е 0,6% за цяла България. В бъдеще ще се гледа и това - взели ли са националните органи мерки, за да намалят риска от това бедствие, и солидарността зависи от това дали такива мерки са взети.
- Тук се чуват гласове, че България има комисар за реакция при кризи, но страната не получава достатъчно помощ?
- Като изключим троловете и хейтърите, които сеят омраза, аз се отнасям много сериозно към всяко конструктивно предложение от България или извън нея. Аз мога да кажа съвсем директно на хората в България: от момента, в който дойдох да вдигна нашето знаме, аз го държа високо и правя всичко, което мога, за да съм от полза на страната ни. Така както след Бисер работих денонощно, така го правя и сега.
Много българи ме критикуват защо дойдоха сирийци у нас. Върховният комисар на ООН за бежанците Антонио Гутереш няколко пъти каза, че ако я нямаше тази българка за комисар, Европа щеше да бъде залята от бежанци. Аз винаги гледам какъв е интересът на Европа, но и какъв е този на България. До последния ден ще си върша работата така, че да нося тези две неща, които са много важни за страната ни - престиж и финансиране. Може би не е лошо да се каже на хората, че Европа дава хуманитарна помощ само на страни извън ЕС.
- Чуха се твърдения, че отново ще бъдете издигната за еврокомисар. Водени ли са такива разговори с вас?
- Това си е работа на правителството. Когато стане ясно това решение, ще го видим. Аз дойдох категорично с ангажимент да работя пет години и това да бъде в полза на имиджа на страната ни, което и направих.
- Според авторитетния "Файненшъл таймс" вие може да наследите Катрин Аштън като външен министър на ЕС? В това колко истина има?
- Много е хубаво да има българско име в краткия списък за една от най-важните позиции в ЕС. Решението по тази тема е в ръцете на европейските правителства.
- За какъв ресор е добре България да се бори в следващата ЕК?
- Това е въпрос, при който значение имат много фактори - кой ще бъде БГ кандидатът, какви компетенции ще има. В Еврокомисията научих, че някои страни са много силно заинтересовани от това да имат конкурентна позиция в ЕК и по-малко ги интересува политическия аспект. Например Нели Крус, която беше много успешен комисар, във втория си мандат беше подкрепена не от партията си, а от тогава управляващата партия с цел да се използва старшинството й и добрата й репутация от първата Комисия "Барозу" за по-силна позиция във втората. За някои страни политическият фактор е много важен и дори с риск да загубят старшинство се ориентират към промяна. Така че какъв портфейл може да получи България зависи и от това как се мисли по този въпрос. Аз съвсем искрено смятам, че ресорът, който имах, беше добър за България. Но независимо от това смятам, че има много други, интересни ресори, които биха били и по-близки може би до българите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
