Георги Стоев е управляващ съдружник в "Индъстри уоч". Той коментира пред "Стандарт" как бизнесът реагира на неспиращите протести и ходовете на кабинета "Орешарски".
- Г-н Стоев, правителството поиска актуализация на бюджета с обяснението, че се отваря дупка от около 1 милиард лева. Оправдано ли е това искане?
- Не съм запознат с анализ на очакванията за изпълнението на бюджета, но моята препоръка е, когато има натиск надолу върху приходите по някаква причина - дали заради по-евтини вносни стоки и съответно по-ниско ДДС, или сътресения в инвестиционния климат най-добре е да се премине към съкращаване на разходите на държавата, за да може бюджетът да се балансира, а не да се търси дефицитно финансиране. Основанията да казвам това е, че средата за търсене на финансиране в момента е доста напрегната и нервна, пазарите не биха оценили като добър знак опита да се привлече нов ресурс. На второ място - това все пак са първите стъпки на правителството, ако то започне с емитиране на дълг, очакванията за следващите месеци и години ще бъдат за още нови емисии или за несправяне с фискалната стабилност на държавата. Това рязко ще повиши политическия и макроикономическия риск, което не е желателно. Така че чисто знаково, това ще е негативен сигнал към инвеститорите.
- Казвате знаково - дали не е и знак за несправяне ?
- Не бих говорил за несправяне, защото това правителство е много малко време на власт, по-скоро имам предвид за отказ от промяна на разходната част в посока харчене за по-малко, но по-важни неща и за хора в по-тежко положение, ако говорим за социалната програма на правителството. Неприятното за хората от частния сектор е, че това правителство се отказва да съкращава разходите, дори се опитва да ги увеличи, а това ще стане за сметка на бизнеса. От една страна, повече данъци, от друга, повече дълг, който трябва да се обслужва.
- Изпълнява ли се планът "Орешарски"?
- Времето е малко, за да може да се направи оценка дали се изпълнява тази програма и най-вече какъв ще бъде ефектът. Факт е, че кабинетът започна работа в тежък политически момент за страната, който все повече се усложнява. Ще спомена само един индикатор - рисковата премия по българските облигации нарасна и достигна на 24 юни рекордно висока точка. В такава среда, при такъв натиск, и то осъзнат от пазарите възможностите за действие на правителството са много ограничени. Много е вероятно министрите в него да дискутират ежедневни проблеми и гасене на пожари, отколкото стратегически стъпки и решения с дългосрочен ефект.
- Как ще се отрази на бизнеса евентуално назначаване пак на служебно правителство, нови избори?
- Бизнесът не се плаши със служебни правителства. На служебното трябва да се гледа като на мост между две редовни. Досегашните такива кабинети не са били носители на допълнителен риск. Трудности може да има от чисто административен характер или спиране на някакви реформи, ако са започнати такива, на приватизационни сделки.
- А как предприемачите реагират на комбинацията от нисък или нулев икономически растеж и нестихващи протести по улиците ?
- В България вече не говорим за криза и за рецесия, а за една продължаваща стагнация. За съжаление тя се очертава да продължи поне още няколко години. Въпреки че хората очакваха още през 2009 г. да се стабилизираме и да започне подем, виждаме, че четири години по-късно и на фона на възстановяваща се Европа, ние сме още на нулата. Затова съм склонен да го определям като един дълъг период на забавено движение, затова е и стагнация. Основният проблем идва от свиването на инвестициите, от това, че секна притокът на чужди капитали към България. Към това се прибавя и склонността на банките да избягват да финансират нови начинания. Трудно ми е да кажа за хората, които са изгубили работните си места - дали това е причината да протестират. Или трябва да се опитат да се захванат с нещо друго като реакция на кризата. Но със сигурност това, което трябва да припомним е, че голямата криза на пазара на труда в България беше през 2009-2010 г., а не 2012 г. А протестите започнаха през 2013 г. Ако кризата е причина за протестите, то има едно забавяне от близо две години, което аз лично като макроикономист не мога да си обясня.
- Не са ли тези две години годините на надеждата, която вече е загубена?
- Може би, затова не се наемам да правя категоричен коментар дали икономическата криза е причина за масовите протести. Твърде лесно обяснение е, че хората са бедни, без работа и гладни и затова протестират. По-трудно е това да се подкрепи със статистика, точно защото голямото свиване на заетостта бе през 2009 г. Няма как проблемът да не е почувстван дори година по-късно. След 2008 г. бяха загубени над 430 хил. работни места, две трети от които през 2009-2010 г. От 2012 г. нещата се успокояват, няма големи съкращения, но пък и няма възстановяване на закритите почти половин милион работни места. А те няма как да се възстановят, без да се инвестира в нови мощности.
- Нови вложения не се забелязва да се насочват към България. Дали причината за това пък не са протестите? Въпреки че инвестициите не са свити от февруари, а от няколко години.
- Да, процесът на свиване на инвестициите започна още през 2009 г. И оттогава досега почти неизменно регистрираме намаляване, основно на капиталните вложения. Много е трудно обаче да свържем процеса с определена дата. Това е дълъг процес, при който инвеститорите в целия свят са станали по-предпазливи. В Европа са особено нервни и придирчиви към това, което финансират, заради епидемията от фалиращи правителства. България не е изключение. Има и известни местни фактори, които отблъскват инвеститорите, но голяма част от динамиката е глобална. Някои от големите европейски държави, като Италия например, трета поредна година отбелязва спад на инвестициите. Така че тези протести не могат да бъдат свързвани с намаляването на инвестициите. Има, разбира се, някои положителни индикации през т.г., например ръст на вложенията в номинално изражение, някакво съживяване, но е още много рано да се говори за някаква тенденция.
- Банките също са много внимателни, когато става въпрос за нови кредити, как може да се развива икономиката при тази ситуация, каква е надеждата?
- Кредитът на банките към частния сектор е редуциран в продължение на няколко години. Но трябва да отбележим, че все пак динамиката е положителна - 4% е растежът от май 2012 до май 2013 г., което все пак е нещо на фона на стагнираща икономика, ръст около нулата и преки инвестиции на рекордно ниски нива. Въпреки това банките успяват да отделят кредитен ресурс към бизнеса. Новите нетни корпоративни заеми през последните 12 месеца са 1,3 млрд. лв., което не е съвсем зле. Вече се кредитират предприятия, от които се иска по-голямо самоучастие, по-голям собствен капитал, реинвестиране на печалбата - условия, които не са били толкова важни за банковото кредитиране преди 2008 г. Това е може би една от причините за спада в кредитирането - по-високите изисквания към фирмите. Чувствителното свиване на заемите е по-скоро при домакинствата и най-вече при ипотечните кредити. Но добрата новина е, че парите за бизнеса растат, макар и с малко.
- Казахте наскоро, че секторът с добри перспективи е земеделието, което отчита 18% ръст. На какво се дължи и дали ще е устойчив, да не стане като със строителството?
- Земеделието е секторът с най-динамичното развитие и разширяване на банковите кредити към него. 18% ръст е съчетан и с 40% увеличаване на придобитите материални дълготрайни активи, т.е. секторът изключително бързо привлича нови инвестиции в основен капитал и очевидно е във фокуса на много инвеститори - финансови и нефинансови. Това, което сме пропускали в последните години от полезрението си, наблюдавайки големите бизнеси, е именно този отрасъл и неговият потенциал. Той обаче също се нуждае от капитали, не може да се развива интензивно само на базата на евтин труд. Има нужда не само от техника за обработка на земята, а и от напоителни системи, оранжерии, за индустриализирано отглеждане на животни и т.н. Потенциалът там е изключително голям и аз лично съм оптимист за земеделието като един от водещите сектори в следващите няколко години. Отрасълът разчита и на евтина енергия - ток или газ, и, ако българската икономика успее да осигури евтин енергиен ресурс на селското стопанство, ще видим още по-бърз ръст на добавена стойност.
- Евтината енергия май свършва. Говорите за дотации или субсидиране на тока за селското стопанство?
- Нямам предвид някакви преференции за определени сектори или браншове, по-скоро точно обратното. Против съм да се прехвърля тежестта от домакинствата към бизнеса, каквито намерения се декларират сега. Може би хората ще спестят някакви пари, но евтиният ток ще прехвърли поскъпване на стоките или по-големи разходи на фирмите. Не трябва да има нагласа да се субсидират домакинствата от бизнеса, защото това отблъсква инвестициите и разширяването му. Имам предвид достъпа до евтин природен газ. Редица земеделски производители ще се насочат към него и ще спестят разходи. Което ще доведе до бързо развитие на сектора.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
