Държавникът е казвал на княза: "Аз те сложих на престола", връща лентата за вестник СТАНДАТ големият историк акад. Георги Марков
- Николай Денков заведе Кирил Петков и Асен Василев при Радев
- Кирил Петков и Асен Василев са случайни
- Най-лесно се прави политика на дакането
- Червената армия идва в България с благословията на Уинстън Чърчил
- При щурма на парламента бяхме на ръба на гражданската война
- СДС и БСП са вече бледи сенки
Академик Георги Марков бе гост в подкаста на "Стандарт" "Чудесата на България" с водещ издателя и главен редактор на "Стандарт" Славка Бозукова. Той е роден е в Пловдив в семейството на военния инженер от Военновъздушните сили Георги Марков. Дядо му е загинал на 34-годишна възраст по фронтовете на Първата световна война.
През 1970 г. завършва история в Софийския държавен университет. През 1977 г. защитава дисертация на тема "Българо-германски отношения и връзки (май 1934 - август 1939)" и получава докторска степен. През 1981 г. специализира в Института за европейска история в Майнц, Германия.
През 1977 г. постъпва на работа в Института по история към БАН. През 1993 г. получава научната степен доктор на историческите науки. От следващата година е старши научен сътрудник I степен (днес професор).
В периода от 1993 г. до 2013 г. е директор на Института по история към БАН. Преподавал е в НБУ.
През 2008 г. става академик и член на Българската академия на науките.
Акад. Марков е доктор хонорис кауза на Великотърновския университет от 2013 г.
Почетен гражданин е на Балчик и на Тутракан. Подкаста с акад. Марков може да гледате в агенция "Стандарт" (https://www.standartnews.com/) и в youtube канала на "Стандарт".
- Акад. Марков, разговаряме дни преди годишнината от рождението на Стефан Стамболов, но в същото време и дни след клетвата на новия кабинет. Преди да говорим за Стамболов, да ви попитам какви са приликите и разликите между политиците от онова време в началото на ХХ век и сега?
- Има една прилика и тя не се отнася само до българските политици - борбата за власт като средство за влияние и за обогатяване. За съжаление понякога дори се намесват и политическите убийства, които съм изследвал. Поуката е: политиците не трябва да късат връзката с действителността. Наричам го наркотикът на властта - колкото повече управляват, толкова повече това ги променя. Трябва да запазят себе си и онези свои положителни качества, благодарение, на които са дошли на власт.
- Този наркотик в по-голяма доза ли е сега или е била една и съща през последните 130 години?
- Стамболов е революционер и държавник. Той управлява по вътрешно убеждение. Той казва: Аз нося отговорност. Но той нарушава конституцията. При него има тайна полиция, която работи в различни краища не само на страната, но и в чужбина. Той има своите качества. Няколко го наричат диктатор. Не, той прави авторитарно управление. Но Стамболов е израсъл сред народа. Син е на ханджия във Велико Търново. Но е участвал и в Априлското въстание, преди това в Старозагорското. Познавал е Левски и Ботев. Ами Ботев - единствената стихосбирка приживе е издадена със Стамболов. Когато неговите четници слизат на Козлодуй, те пеят: "Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, а искаме свобода, човешки правдини". Това е на Стамболов, това са пеели.
Стамболов бързо се ориентира. Той познава народопсихологията, знае докъде може да се стигне. Но неговите политически противници са го хулили и то посмъртно. След 9 септември му разрушават гроба. Едва 1985 година, благодаря на Гиньо Ганев, сложиха кръста на Стамболовия гроб, който е до черквата в Софийски гробищен парк.
- Коя е българската ръка, която посече Стамболов? Нямам предвид прекия убиец...
- В тези политически убийства има подбудители, има организатори, има изпълнители. Изпълнителите са ясни - Халю, Талю, други комити от Македония. Единият е бил командир на отряд от македонски четници по време на Сръбско-българската война. Отмъщават си за Коста Паница, който е разстрелян във военен лагер, вързан за едно дърво. Но има и други замесени - подбудителите. Княз Фердинанд вече не може да търпи Стамболов, защото той му казва: "Аз съм престол, създателят. Аз тебе те сложих на престола".
Стамболов дори му е казвал: "Ваше височество, няма да сядате тук, а отсреща". Фердинанд е замесен като подбудител. Руският посланик във Виена урежда Фердинанд да бъде признат. Ако Русия го признае - тя вече има нов император Николай II, то и другите велики сили ще го признаят и Високата порта. Така че, Фердинанд също е замесен и Стамболов е знаел това. Той казва на един австрийски журналист, дон Хуан: "Аз знам, че ще ме убият". И допълва: "Ето този!", като сочи портрета на княз Фердинанд.
- Вярно ли е, че не само че е знаел, че ще го убият, но в същото време са му предлагали да излезе извън България, а той не се е съгласил?
- Отначало не се съгласява. Тогава е на 40 г., а го убиват на 41. Той е млад, но от напрежението заболява от захарна болест и трябва да се лекува в чужбина. Обаче правителството, Константин Стоилов като министър-председател, се свързва с княза и князът казва "не". Князът заявява: "Той има поддръжка във Виена, в Лондон, ще отиде и ще се разприказва по големите вестници, няма да го пуснем". И не го пускат. Освен това неговите приятели му подаряват една бронирана жилетка, която да носи, но той изобщо не обича бронираната жилетка.
- Но нали се твърди, че всъщност е бил с нея по време на атентата и затова е бил посечен...
- Не. Той не е бил с жилетката. Било е топло, началото на юли. Но те са мислели, че е с нея и затова не са го проболи в сърцето, а започват да го секат. Той се предпазва и те му отсичат ръцете, посичат му и главата.
- Да се върнем към тези последни часове на Стамболов. Той вечеря, къде?
- В Юнион клуб. Сградата на ул. "Раковски", която наричаха, не знам защо, дом на покойника, срещу Вазовата къща. Там Стамболов се вижда с приятели. Има един охранител с него, който вика файтон, когато Стамболов решава да си тръгне. Вика файтона, въпреки че неговата къща е съвсем наблизо - на ул. "Хан Крум". Всъщност те са го чакали. Файтонът е бил нает от убийците.
- Разказват, че тогава е имало много файтони, минаващи по улицата, но този файтон седял в продължение на половин час и е чакал да излезе точно Стамболов.
- Когато вече излиза и се качва, файтонът спира там, на ъгъла на "Раковски" и "Гурко", където през 1992 г. сложихме паметна плоча. През 1995 г. направихме паметника в градинката на "Кристал".
Файтонджията спира, когато се появяват двамата атентатори. Стамболов не може да окаже съпротива. Той е сам, защото атентаторите раняват тежко и неговия охранител. Стамболов пада и си прикрива главата. Те не знаят, че е без жилетка и затова започват да го секат. Две денонощия се мъчи и накрая умира.
- Казват, че докато се е мъчил вкъщи, вечерта противниците му наели един латернаджия да свири виенски валс под прозореца му. Роднините на Стамболов излезли, за да помолят да не свири латерната. Какъв знак е това?
- Имало е огромно разделение либерали срещу консерватори. Неговата партия е Стамболовистката народнолиберална партия. Вярно е, че той наистина е подгонил опозицията, особено след убийството на Христо Белчев, финансовия министър. Това става в градинката пред Народния театър. Тъмно е, те стрелят и убиват вместо Стамболов финансовия министър, който е до него. Той прави един голям процес и забърква Петко Каравелов, който не е пряко свързан с атентата. Петко Каравелов е хвърлен в Черната джамия, днешната църква "Св. Седмочисленици", която тогава е била превърната в затвор. Знаете тогава прочутото изказване на Петко Каравелов - когато журналистите му казват: "Ама вие сте бит", той отговаря: "В моето отечество не бият. Имало е кой и за какво да му отмъщава.
- Вярно ли е, че в момента, в който е обявена смъртта на Стамболов, е имало пиршества навсякъде от страна на опозицията?
- Да, имало е от неговите политически противници. Те го охулват. Наричат го "женкаря". Да, той слаби ангели е имал. Изследвам и личния му живот. Той е имал връзка с жената на министъра на войната полковник тогава Михаил Савов. Полковникът ги разкрива, става скандал и го вика на дуел. Обаче Стамболов не може да се изпречи пред полковника. Явно онзи е по-добър в стрелбата и само си подава оставката. Тогава Фердинанд се възползва и назначава полковник Рачо Петров, който е близък чрез Султана Рачо Петрова до княза. Преди това Стамболов два пъти си подава оставката, но Фердинанд не я приема по различни причини. На третия път обаче, когато си подава оставката, Фердинанд вече, имайки армията зад себе си и Рачо Петров, я приема. И когато стамболовистите правят митинг пред двореца, за да се върне, полицията, която е на Стамболов, пази митинга. Но идват ескадроните и разгонват полицията. Това според мен една от фаталните му политически грешки.
- Защо днес толкова много политици искат да приличат на Стамболов, а не, например, на Малинов, премиерът, по времето на който България е получила Независимостта си?
- Демокрация... Иван Костов беше министър- председател. Един народен представител, медик, вече забравих името му, стана и каза: "Господин Костов, вие сте вторият Стамболов". Стана му драго на Костов.
Малинов е демократ. На партийно събрание той държи едно слово да се възвърне Конституцията във връзка с предстоящите избори. И там умира, вече е имал два инфаркта - пред 500 души, на трибуната на демокрацията
А за Костов - излизам от националното радио и ме питат: "Какво ще кажете за новия Стамболов?". Викам, вижте, няма втори Стамболов, няма нов Стамболов. Той е живял в една епоха, в която е нямало ядрено гориво, нямало е "Газпром", нямало е петрол. А в ония години бяхме зависими от Русия.
- А сега?
- Не мога да възприема това оправдание - малък народ. Вижте маджарите, те не са 100 милиона, а направиха революцията срещу червената армия във Варшавски договор, сега са в НАТО. Орбан малко прилича на Стамболов.
- Заради нашето васално поведение големите лидери и на запад, и на изток винаги са ни гледали с голямо пренебрежение. Искам да Ви върна към Втората световна война, където сте безспорен специалист. Защо Чърчил толкова много мрази България? Знаем голяма част от фразите.
- До Балканските войни и до Първата световна война не мрази българите. През лятото на 1915 г., когато ние се намесваме на страната на централните сили - Германия, Австро-Унгария, Чърчил е министър на военноморските сили, лорд на Адмиралтейството. С французите правят десант на Дарданелите, искат да пробият, защото Русия изнемогва, Русия не е готова за война. Николай II е хвърлил Русия в катастрофа заради малката славянска сестра Сърбия. Искат да пробият и затова ние тогава се чудим накъде? Към съглашението или към централните сили. И Чърчил кани българите, не само Чърчил - и други фактори в британската политика, да се присъединим към тях и да настъпим към Цариград и да приключим с Османската империя. Обаче ние искаме и Охридското езеро, сърбите казват никакво Охридско езеро, гърците и те.
Така или иначе ние се намесваме на страната на Германия и по този начин Чърчил търпи крушението на Дарданелската операция и Русия си отива. Оттогава той е българомразец. Той вижда, че България, особено когато се намесваме на страната на Тристранния пакт, казва: "Тази държава аз я отписвам". И когато със Сталин правят дележа за Европа, Чърчил му казва: "сега, чичо Джо...", той така казва на Сталин - Йосиф Джо. Те са приятели, пият си питието. Сталин водка, Чърчил уискито. Та казва: "Сега, чичо Джо, вземи България, накажи ги българите, но Гърция е моя, Гърция ще оставиш. За българите казва: "Мразя ги, чичо Джо, вземи ги, накажи ги". Така че, когато говорим за червената армия трябва да знаем, че тя е дошла от благословията на Уинстън Чърчил в България. Западните сили също са отговорни.
- Очакваме ли с идването на новия световен ред отново да има на колянце написано България на запада или България на изтока? Възможно ли да се случи в тази преходна епоха, в която сме в момента с всичко старо либерално, което си отива и с идването на новото време, с Тръмп и с всички неща, които той обещава да направи и с очакваното преразпределение.
- Историята не може да се повтори едно към едно, но може частично. Вижте Тръмп. Иска Панамския канал, иска Гренландия, ако може и Канада. Обаче въпросът е кой ще е третият - Тримата големи, навремето Рузвелт, Сталин и Чърчил.
- А не е ли ясно кой ще е третият голям?
- Председателят Си вероятно.
Трябва да внимаваме с новия световен ред. Ние като се хванем с един голям брат загиваме с него. Губим и войните. Изгубихме Студената война със Съветския съюз. Загубихме след Германия две световни войни. Това трябва да проумеят нашите политици.
- Смятате ли?
- Най-лесно се говори на мистър Йесни...
- То е все едно дали е йес или спасибо...
- Най-лесно се прави политиката на дакането.
- Имаме държавници в днешно време в България?
- Не. Много политици, много политически партии. Люшна се махалото, навремето беше една политическа партия, а сега с толкова политически партии всеки иска да е на власт. Много политически партии, но няма държавници, няма. Няма Стефан Стамболов, той е от друга епоха.
- Говорихме за народнолибералната партия на Стефан Стамболов и сега да транслираме либералите в лицето на Кирил Петков. Казвам Кирил Петков, защото си спомням, че преди 2 години, когато той беше министър-председател, тръгна към Северна Македония, за да каже, че ще махне ветото, което България налага. И тогава Вие му казахте, че ако го направи, той ще бъде вторият национален предател след Георги Димитров.
- Да, така е, така е за съжаление.
Не върви министър-председател да го викат на повикване. Но тогава ги препоръча академика Денков. Той ги е препоръчал на президента Радев, това го разбрах. След това обаче те казаха, ние сме велики и единия се изтъпчи, Асен Василев, и каза: "Президент на позора". Взеха да говорят срещу президента. Просто те са случайни. Значи за тези 35 години много случайни хора станаха големци.
- Да поговорим за прехода. Вие винаги сте казвали, че единственото хубаво нещо на прехода е, че за разлика от другите преходи не е бил кръвен.
- Бяхме на ръба. Спомням си началото на 97-ма година. Тогава живеех в кв. "Овча купел" 2. Нямаше транспорт, стачка имаше, знаете щурма на Народното събрание. Стигнах пеша до Академията и направо се стреснах, бяхме просто на ръба. Хвърляха камъни срещу Народното събрание, към депутатите. Помните - тогава късно през нощта ги изведоха. Викам си, един да загине, ще почнат да стрелят и от другата страна. Не оправдавам никакъв цвят терор. Това е братоубийство. Тогава бяхме просто на ръба. Добре, че, Слава богу, се разминахме.
- С новия кабинет сега може ли да се каже, че приключва прехода. След цялата борба между СДС и БСП, която донесе само разрушение, никакво съграждане, стигнахме до правителството, в което двете партии трябва да си подадат ръка. Какво следва, ако се провалят?
- СДС и БСП са вече бледи сенки. СДС е към ГЕРБ, а БСП викат дано минем 4%. Да те са бледи сенки
- Тоест битката вече не е ляво - дясно?
- Вече не е, битката е за финансовите интереси. Всичко е пари.
- Да погледнем Германия от гледна точка на историята. Как Ви изглежда сега, приклещена с новата администрация на САЩ на Тръмп и от друга страна с войната с Русия. Какво е бъдещето според Вас на Европа?
- Германците казват: "Ние сме сърцето на Европа". Ние сме най-много оценени по време на двете световни войни.
- Най-много ценени?
- Тогава генерал Фалкенхайн, началник генерален щаб на Германия, казва, че България е стратегически ключ на Балканите. Ако се намеси на страната на Чърчил, Германия и Австро-Унгария щяха да бъдат в обръч.
- Тази ключова роля имаме ли я и сега?
- Във Втората световна война също. Самият Хитлер казва: България трябва да е наша страна, защото предстои Барбароса на Източния фронт. Хитлер казва няма проблем каквото искате, давайте им по националния въпрос и се карат с Мусолини за Охрид. Мусолини, понеже Албания е под протектората на Италия, италианските войски влизат в Охрид и той се маха от Охрид.
- Слушам ви и си мисля, че имаме нещо, което е много по-ценно. Имаме нашите чудеса, нашето културно наследство, което е свързано и с най-древната история, и с културния ни код кирилицата, и природа. Наследство, което наричаме "Чудесата на България". Сега ние се опитваме да направим новия Бранд България - модерният разказ за културата и за туризма на страната. Защо според Вас не е разпознаваема тази култура? Защо беше при Людмила Живкова, а сега вече не е?
- Защото културата... Андрей Ляпчев има хубава приказка през Световната стопанска криза 1929-33 година. Тогава България половината износ спира за Германия, защото Германия е в страшна криза, не случайно Хитлер е на власт тогава. Тогава Андрей Ляпчев в парламента казва: "Това е говорилня, тук се бият за тлъсти кокали и за постни дробчета". Постно дробче е нашето министерство на народното просвещение, нямало е тогава министерство на културата, имало е отдел "Култура". Тлъст кокал е финансовото, вътрешното и военното министерство. Когато Людмила Живкова почина, бях в Германия "Дер Шпигел" издаде една статия: "Жената, която отвори България на запад". Вярно е. Тя наистина отвори България за запада. Тракийските съкровища обиколиха света.
- В навечерието сме на отбелязването на една от най-черните дати в нашата история - обесването на Васил Левски. 18 или 19 Февруари. Това също е изключително - ние по-скоро отбелязваме деня на неговото обесване, отколкото до деня на неговото раждане
- Както при Ботев. На 6 февруари е обесен Левски. Това е 18 февруари по нов стил, но вече отиваме на поклонение след гибелта. Както Ботев е убит на 20 май или на 1 юни по нов стил, ние отиваме на поклонение на 2 юни. Значи ние след гибелта отиваме.
- Тоест Вие искате да кажете, че 19-ти отново е правилната дата, а не както в последните години се върнахме към 18-ти да го да отбелязваме като дата?
- Такъв е бил замисълът, когато те построяват при Стамболов паметника на Левски и на Ботев във Враца. Левски и Ботев са нашите национални герои, които преодоляват всякакви идеологии, системи и правителства.
- Слава богу, до този момент никой още не се е изказвал срещу двамата с една скоба, защото си спомняте същите тези либерали казаха в началото на 90-те, че Ботев е терорист.
- Помня, защото завзел "Радецки". Но той като завзема Радецки, казва на капитана: "Моят народ въстава". Когато слизат четниците на Козлодуйския бряг, пътуващите ги изпращат с ръкопляскания. Не са им обрали бижутата и златото на графините и на маркизите. Политик не трябва да държи слово пред паметника на Левски. Националните герои са за обединение на нацията.
- Всеки от политиците има портрета на Левски в кабинета си. Но те винаги са с гръб към портрета.
- Да.
- Какво вие бихте искали да им кажете?
- Свалиха портретите на Тодор Живков, сложиха на Левски, но го държат зад гърба си, тъй като той ги гледа пронизително с очите си. Те трябва да бъдат достойни за Левски. Другите народи нямат такъв национален герой, нито германците, нито англичаните. Левски ни е завещал всички да бъдем щастливи като българи и да бъдем обаче равнопоставени, да не се разделяме и да работим за България, тъй като България това сме ние.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
