- Ние сме единствената нация, която чества словото и буквите си
- Езикът е част от националната идентичност
- Задължително условие е националният празник да бъде максимално консенсусен
- 24 май дава отговор на въпроса кои сме
- С 3 март се заявяваме като нация, за която някой отвън трябва да се погрижи, казва доц. Георги Лозанов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
24 май да стане национален празник на България. това предложиха историци от няколко университета. Според тях това празникът трябва да е на българското слово, просвета и култура, като единствената дата, която от средата на XIX век е преминала и оцеляла през всички епохи и власти. Историците приеха обръщение към нацията и Народното събрание на национална дискусия, организирана от Историческия факултет на Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий" на 21 октомври. С него те призоваха да започне дискусия, в която експертното начало да бъде водещо при вземането на решение.
- Доц. Лозанов, Вие заедно с други историци и общественици започнахте инициатива, която по различни причини периодично се заражда в обществото вече може би 30 години, а именно смяната на датата на националния празник. Защо искате националния празник да бъде 24 май и как решихте, че това е най-подходящата дата?
- Първо трябва да кажем какво представлява националният празник. Честването му е съвременно събитие, което обикновено стъпва върху исторически събития и заради това историците имат решаващо присъствие в нашата група. Самият празник обаче, изборът на историческото събитие е политическо събитие, което произвеждаме ние сега. То има връзка с историята, но принадлежи на съвременността.
Това е важно събитие за общността, защото има пряко отношение към националната ни идентичност. Проявява я и в някакъв смисъл дори я формира. И именно с разбирането на тази му функция трябва да се определи кое събитие да бъде чествано като национален празник. Трети март не издържа на този критерий. Разбира се, че трябва да продължи да се чества, защото има своята историческа важност, но въпросът е кое от всичките събития, които историята предлага, трябва да превърнем в национален празник и да му дадем този висок статут. Трети март не става за национален празник, защото разделя нацията. Задължително условие за националния празник е да бъде максимално консенсусен. А има, както добре знаем, остър дебат за ролята на Русия в националната ни история. Без да отричат нейното значение за освобождението на България от Османската империя, мнозина се съмняват в нейната историческа безкористност и виждат опит да ни измъкне от една зависимост, за да ни постави в друга - от себе си. И това става особено болезнено и разрушително за България в съветския период, когато фактически се превръщаме в руска колония. Заради това, по отношение на Трети март, който е нещо като мек вариант на отпадналия бивш национален празник Девети септември, консенсусът очевидно е много труден.
- Какво е виждането Ви за 3 март?
- Трети март трябва да бъде оставен като официален празник, за да има какво да честват тези, които искат да отдадат почит на Русия. Има и нещо друго, което на мен ми се струва и дори по-неприемливо - Трети март конструира наша национална идентичност като самодостатъчна. Ние чрез този празник се заявяваме като нация, за която някой отвън трябва да се погрижи за нея. Все й трябва спасител, а тя няма сама собствени сили да бъде себе си.
В това отношение този празник проявява една наложена с времето и преди всичко през комунизма, да я наречем, половинчата национална идентичност, на която липсва достатъчна автономия на националното. Поради тази причина ние започнахме да мислим за празник, който да може да отговаря на тези условия - да бъде консенсусен и да бъде в полза на независимостта на нацията, а не в полза на външна сила, дори без значение дали тя ще е Русия или друга.
Така решихме, че 24 май е най-подходящ. Разбира се, като мои лични пристрастия аз много повече харесвам Съединението, защото то фактически е истинско българско дело, в което нацията сама в себе си намира потенциал за обединение и за да се противопостави дори на външния натиск, включително и на руския. Съединението обаче по една или друга причина, и поради времето, в което се случва, и поради това, че остават части от българската нация извън тази вече обединена България, може отново да породи спорове.
24 май, в това отношение, изглежда най-безспорен празник. Той е свързан с българското слово и даже ние формулирахме името му така - Ден на българското слово, просвета и култура. Словото, езикът е част от националната идентичност, нещо повече - в него и чрез него тя се случва. Нека не забравяме, че ние сме единствената нация, която празнува собствения си език, има духовната потребност да се поклони пред буквите.
- Добре, но празникът 24 май е свързан пряко с църковния празник на светите братя Кирил и Методий и отдаването на почит към тях и делото им. В този смисъл не смятате ли, че 11 май, който е църковният празник на светите братя, е по-редно да бъде обявен за такъв национален празник, а не 24 май, който пък от своя страна е празникът на светите братя по стар стил?
- Вижте, със стария и новия стил винаги има проблем. В това отношение празничният календар не е достатъчно синхронизиран, но аз не мисля, че това е толкова важно. 24 май е може би най-дълго честваният празник, оцелял през времето, с който българите са се сраснали някак. Това е един празник, който едновременно е национален и отделно много персонално се преживява от хората. Той носи в себе си една радост от образованието, от училището. Има едно съзнание за това, че нацията и националното може да оцелее и да бъде значимо, само доколко е свързано със знание и просвета. Разбира се, той е свързан със светите братя Кирил и Методий, но когато става дума за национален празник във фокуса е нещо много по-българско, много по-наше, което този празник носи.
Присъствието на светите братя, свързва празника с вярата, дава му ненатрапчив религиозен хоризонт, но празникът е български и то именно на българското слово. Това, което фактически обединява нацията. Аз мисля, че ако не се търсят спекулативни аргументи, този празник може само да обединява българите по един много човешки и общочовешки начин.
- Вие изпреварихте въпроса ми. Смятате ли, че смяната на празника ще донесе обединение, а няма да породи отново спорове и разделение?
- Всичко е възможно. При нас все има някакви спорове и напрежения, но във всички случаи този празник ще бъде много по-обединяващ, отколкото е Трети март или който и да е от другите празници. Определянето на 24 май за национален празник ще е политическо събитие, в което обаче има твърде малко политическа агресия, хъс за разправа с някого. Ако мога да кажа така - това е най-невинният възможен празник. Той носи в себе си не само невинност, но и доброта. Това е и празник на доброто в морален смисъл. Освен това той е свързан и с нашата християнизация, защото съзнаването на писмеността от светите братя Кирил и Методий дава възможността да се преведе на български Библията и да стане част от нашия език и мислене. Защото има тържество между език и мислене. Това, което казваш на своя език, думите, които използваш, определят твоята идентичност. Не забравяйте, че националният празник е един от отговорите на въпроса кои сме ние. Хубаво е този отговор сами да си го дадем и да имаме самочувствието, че ние можем сами пазим и пренасяме националното през времето.
- Тези неща, които казвате са наистина интересни, но каква е причината именно сега тази тема да бъде повдигана?
- Няма удобно време или неудобно, както вие сам казахте, че през последните тридесет години въпросът възниква периодично. А и в момента нацията има голяма нужда от единение, точно по отношение на съвременната Русия и режима на Владимир Путин, което в момента води във връзка с войната в Украйна до едно ново вътрешно голямо противоречие и разделение в нацията. За това смятам, че един такъв благороден празник ще успокои тези противоречия.
- И накрая. Дали няма да наблюдаваме своеобразен ефект на доминото и да започнат инициативи за смяна на имената на булеварди, улици, премахването на паметници?
- Не, не мисля. Националният празник е нещо много по-едро и много по-философско. Този празник е отговор на въпроса кои сме ние и какво от себе си искаме да поставим на върха на една ценностна пирамида. Какво по-хубаво от собствения си език? При това ние имаме тази мъдрост да сме нацията, която единствена чества своя език през годините. Този празник се чества още от XIX век, още преди Освобождението. Мисля че тази смяна на националния празник е отдавна закъсняло дело и трябваше вече да се е случило това освобождаване от този разделящ празник, като национален. Не може националния празник да е свързан с друга нация. Националността винаги е свързана с независимост на нацията. Националното носи в себе си независимостта и всяка форма на зависимост, дори да е в резултат на страсти и любови не е национално представителна.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
