"Сякаш през последните 30 години бяхме забравили тази черта на българския народ - че той е склонен да съчувства. Ценностната система се измести и започнахме да мислим негативно. В такива моменти човек човек разбира, че животът е кратък и може да бъде отнет с едно щракване на пръсти. Затова хора като г-н Пеевски връщат вярата в доброто. Ще споделя и друго. Още в началото на пандемията той се обади и попита имаме ли нужда от нещо. Тогава, понеже не бяхме на първа линия, казах че нямаме и по-добре да помогне на тези, които имат. И той го направи. Сега обаче, когато се разбра за линейките, се отзова веднага".
Това казва в интервю за вестник "Телеграф" проф. Генчо Начев, директор на болница „Св. Екатерина“.
Вижте още: Пеевски дари линейки на болница "Св. Екатерина"
Публикуваме и пълния текст на интервюто на проф. Начев за "Телеграф"
- Проф. Начев, увеличиха ли се прегледите след края на извънредното положение?
-Да. Хората се поуспокоиха и започнаха да идват. Лошото е, че доста от тези пациенти са усложнени. Вероятно са усетили симптомите, но не са дошли. Било ги е страх да дойдат навреме за консултация и сега се наблюдават някои проблеми. При повечето от пациентите има изявена сърдечна недостатъчност и необходимо допълнително лечение. Има пациенти, които са закъснели да дойдат на консултация за исхемична болест на сърцето - т.нар. гръдна жаба. Потърсихме пациенти, които не са дошли на преглед. Оказа се, че са починали. Дали в резултат, че не са дошли или има някаква друга причина не можем да кажем, но това са факти.
-Какво предприехте по отношение на операциите?
-В началото на пандемията, във връзка с предприетите мерки от Националния оперативен щаб и заповедта на министъра на здравеопазването, спряхме всякакви операции. Оперирахме само по спешност. Вземахме всички необходими мерки, ако пациентът е носител на COVID-19, да бъде изолиран. След това, с разхлабване на мерките, започнахме да оперираме планово. Броят на пациентите е относително по-малък в сравнение със същия период на миналата година. Причината според мен е това, че самите инвазивни лаборатории работят с по-малък обем, защото по-малко хора отиват да диагностицират оплакванията, които имат. Смятам, че ако нещата с пандемията с коронавирус продължат да се развиват в положителна посока, броят на пациентите ще се възстанови, какъвто е бил преди.
-Трансплантациите също са възобновени.
-Имаме готовност за трансплантации, но просто няма донорска ситуация, която да предложи сърце. Изкуствени сърца обаче слагаме непрекъснато във всички случаи, в които има нужда. Разбира се, трябва са се знае, че това са хора в крайна фаза на сърдечна недостатъчност и някои не дочакват поставянето на изкуствено сърце. Преди дни имахме пациент, който взехме в реанимация. Беше в изключително тежко състояние и въпреки всичките мерки, които взехме не можехме да го спасим и почина.
- А коронавирусът уврежда ли сърцето?
-При коронавируса данните не показват кой знае какви разлики, отколкото който и да е друг. Всеки вирус може да засегне сърцето при понижени защитни сили на организма. Напълно възможно е, както при всеки грип.
-Какво мислите за лечението с хорохин?
-Тук трябва да отворим една скоба и да кажем, че лечението на коронавирус досега е по метода проба-грешка. То не се основава на доказателства. Още не е познат и усложненията върху организма не са статистически обработени. Малко време е минало. По същия начин ефектът от едно или друго лечение не е уточнен напълно. Когато се създаде ваксина, тогава ще се знае, че тя лекува. За хлорохина нещата не са нови. В някои случаи има негативно действие върху сърцето, но това е установено още при болни от малария, които се лекуват с хининови препарати. Тук е въпросът да се прецени полза и вреда. Самостоятелно не е доказано да има кой знае каква полза в лечението, но в комбинация с други лекарства още в самото начало в Китай се казваше, че има полза. Това обаче не е доказано.
-У нас се направи първата трансплантация на бял дроб. Как се отразява пандемията специално на тези трансплантации?
-Пандемията оказа много сериозно влияние, защото болницата във Виена не приема специализантите, които трябва да отидат на обучение. Затова програмата търпи отлагане. Дали ще е три или шест месеца, зависи от приемащата страна. Ние сме готови да изпратим хората, знае се кои са те. Имената им са изпратени и във Виена, но засега се отложиха нещата именно във връзка пандемията.
-А не можем ли да направим втора такава, на базата на опита от първата?
-Ако трябва да отговоря принципно, в България всичко е възможно, но този въпрос трябва да се отправи към министерството на здравеопазването. Доколко подготвен е екипът. При първата трансплантация се ползва методичната помощ на екип от чужбина. И така трябва. Първите няколко трансплантации трябва да се извършват с екипи от чужбина. А като се забави подготовката на специалистите, се забавят и трансплантациите.
-Очаквате ли втора вълна от коронавирус?
Ако сме дисциплинирани и не забравяме мерките за лична хигиена, дистанция, здравословен живот, мисля, че няма да има втора вълна. Но не съм много убеден, че ще бъдем толкова дисциплинирани, затова не изключвам такава вероятност.
-Трябва ли да остане задължителното носене на маски в градския транспорт и магазините?
-Маските падат като заповед на министъра, но никой не може да нареди на всеки отделен човек как ще се пази. Остава разумът и преценката на всеки. Човек, който е отговорен, е по-добре да носи маска в затворено помещение, отколкото да не носи.
-Знаем, че пандемията отключи вълна от дарения. Какво получи болница „Света Екатерина?
-С дарение купихме един немски апарат за PCR изследване, който дава резултат за 72 минути. Директно се слага натривката от носа и от гърлото в една касета, тя се вкарва в апарата и той до 72 минути дава резултат. Това е първият апарат в България и трудно го осигурихме, защото производството е ограничено. Единственият недостатък е, че все още тестовете за този апарат са скъпи. За нас бе важно да го имаме, защото трябваше пациентите, които идват по спешност, да се диагностицират, лекуват или оперират. Всеки един, който идваше по спешност се изолираше, с този апарат се правеше PCR тест, а в това време за 72 минути се подготвяха зали за интервенция. Така, когато излезе теста ние знаем имаме ли досег с човек, носител на коронавирус. Слава богу не се яви такъв пациент и действахме по етапния ред. Купихме и робот, който дезинфекцира помещения и повърхности на базата на ултравиолетови лъчи. Единственото, което не може да прави е да отваря врати. Програмира еднократно и си знае: в 10 часа тръгва по стаите, където не бива да има хора. Вечер в 18 часа дезинфекцира всички операционни зали. Той е озониран, а озонът убива всички бактерии.
-Кои са другите ви ценни придобивки благодарение на дарителите?
-От финансовите помощи, които получихме взехме защитни костюми, шлемове, маски, шапки, очила, калцуни. Най-голямото дарение имах щастието да приема в понеделник. Това са две линейки „Мерцедес“. Чисто нови и напълно оборудвани. За това изразявам личната си благодарност на г-н Делян Пеевски, който беше така добър да ги осигури. Линейките ще ни помогнат много, защото нашият парк остаря. Освен че се отзоваваме на повиквания на пациенти тук в София, ние ходим и в провинцията, където осигуряваме безплатни консултативни прегледи на нуждаещи се. С това правим скрининг и тези, които имат нужда от допълнително лечение, ги вземаме тук. В такива времена се разбира кой какъв човек е и какво сърце има. Лесно е да се говори, трудно е да се направи. Г-н Делян Пеевски показа, че може да го направи и е отделил много средства не само за нас. С примера си той увлече и други хора, които имат възможност да дарят. Освен големите дарители обаче не бива да забравяме и хорицата, които отделяха от пенсията си. Така се създава чувство на споделеност и солидарност.
-Какво ни показа това желание на хората да даряват?
- То ме връща към времето, когато дарителството в България е било мащабно. Дарявали са много хора и по различни поводи. И сякаш през последните 30 години бяхме забравили тази черта на българския народ - че той е склонен да съчувства. Ценностната система се измести и започнахме да мислим негативно. В такива моменти човек човек разбира, че животът е кратък и може да бъде отнет с едно щракване на пръсти. Затова хора като г-н Пеевски връщат вярата в доброто. Ще споделя и друго. Още в началото на пандемията той се обади и попита имаме ли нужда от нещо. Тогава, понеже не бяхме на първа линия, казах че нямаме и по-добре да помогне на тези, които имат. И той го направи. Сега обаче, когато се разбра за линейките, се отзова веднага.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
