Генчо Керезов е завършил Международни икономически отношения в София. През 2017 г. стартира последната фаза на следването си в MIB Trieste School of Management, където завършва магистър по застраховане и управление на риска. Работил е в IT сектора като ръководител на голяма застрахователна група, има опит в дигитализиране на управленските процеси, отговарял е за внедряването на дигитална система за управление на екип от 1 000 души. Между 2018 и 2020 година е управляващ партньор в дигитална агенция. От септември 2020 е назначен за заместник кмет на Столична община по направление „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“. Пряко отговорен за успешната реализация на Системата за електронно кандидатстване и записване на деца в ясли, детски градини и в първи клас, „Пясъчник за иновативни решения“, Електронна система за смяна на адресната регистрация и други.
Център за данни ще следи дигитално всички процеси в града
Европа говори за ESG стандартите и ние сме готови да ги прилагаме
- Г-н Керезов, София вече има умна детска градина и тя е една от големите стъпки в дигиталната трансформация на града. Как ще продължите?
- Имаме няколко проекта, които са с висока степен на завършеност, други са на идейна фаза и трябва да бъдат обследвани. Един от тях е практиката от умната детска градина да бъде приложена в максимален брой обществени сгради. Моята лична амбиция е всички ясли, детски градини и училища в София, които се помещават общински сгради, да са енергийно независими и умни. Искаме да изградим микроцентрала за всяка една от тях, произвеждащи енергия за собствени нужди.Така съществена част от разходите за електроенергия ще бъдат спестени. Тези спестявания ще останат в бюджета им – ще могат да се използват за ремонти, допълнителни възнаграждения. Работим по разширяване на проекта, включвайки ДКЦ-та, общински болници и още по-голямата цел – всички обществени сгради. От всичко това ще можем да извличаме данни в реално време, които да ни позволяват и да осъществяваме бърз и качествен мониторинг, като така взимаме ефикасни решения своевременно.
- Може ли столицата да стане пионер в дигиталната трансформация на държавата?
- София вече е в тази роля. Сътрудничеството ни с компанията, която разработи дигиталната система за постоянен мониторинг на качеството на въздуха в първата детска градина, където инсталирахме двадесет такива устройства, вече има поръчка за 250 устройства от други общини. Това ни радва, защото изпълнява успешно съществената цел от Стратегията за дигитална трансформация в столицата: технологичните компании на София да могат да се развиват в страната и в чужди пазари благодарение на реализирани добри проекти в СО. Доказателство е, че нашата програма „Пясъчник за иновации“ работи и по отношение на бизнес развитието на София. Ние насърчаваме стартиращите и иновативните компании да идват и да се срещат с нашия екип, да им помагаме да работят с администрацията, защото повечето от тях не са го правили досега. Идеята е да бъде разработен пилотен проект, а ние да тестваме тяхната иновация с минимален финансов риск.
София е пионер и по отношение на електронното управление. Огромна част от иновативния технологичен бизнес е концентриран в София. Естествено е внедряването на подобни иновации да започва от нас. Голям позитив е, че За първи път през миналата година успяхме с една електронна система да елиминираме нуждата от седем удостоверения
- Какви други проекти готвите?
- Умните сгради са едната голяма тема. Другата са данните. Искаме да направим общински център за големи данни, който да съхранява и обработва всички данни, с които общината и градът разполага в реално време. Това обхваща данни от градския транспорт, сензори за въздух, всички данни за сгради и градоустройство, водоснабдяване, инфраструктура, човекопоток, автомобилен трафик, демография и др. Ние вече работим за създаването на дигитален двойник на София. Неговата задача е данните да бъдат обработени, така че да могат да говорят помежду си. По този начин можем да изработим аналитични модели, които „предсказват“ определена ключова информация. Ако се реализира определена политика, анализът ще посочи как тя ще се отрази на всички системи в града. Тоест, ако решим да строим сграда, анализът ще покаже как това ще се отрази на трафик, на въздух, на човекопоток, на паркоместа, на градския транспорт.
Всяка една политика трябва да има качествено и количествено измерими показатели, чрез които да можем да анализираме въздействието от нея. Вече направихме модел на райониране на училищата за първокласниците, който е далеч по-прецизен от разделянето просто на административен район. Изработваме такъв и за райониране на детските градини на база актуални данни от миналата година. Опитваме да приложим принципа „на разстояние 10 минути пеша“. Бяхме вдъхновени от Париж и тяхната концепция за „15-минутният град“. Там идеята е, че всяко нещо, което ползваш, трябва да е на 15 миинути, за да има качествен живот – работно място, детска градина, кино, магазин и др.
- Вие ще разчитате основно на европейско финансиране за проектите. Напоследък се говори за ESG стандартите, които ще станат задължителни. Какво представляват?
- Това, което идва, за да обезпечи Зелената сделка, е тази стандартизация. Тя ще се приложи задължително за всички компании и обществени организации с над 250 служители. Те ще трябва да отговарят на тези ESG (environment, social and governance) стандарти. Това са показатели за околна среда, социално въздействие и добро управление. В момента се обсъждат 200-250 фактора в рамките на тези три подразделения.
- Мислите ли, че можем да се „канализираме“ с тези изисквания?
- Ще се канализираме задължително, както вече ни се случва с всяка една регулация на ЕС, освен когато не подлежим на дерогация, което е честа практика при нас, защото се оказваме неподготвени. Надявам се да не стигаме до там отново. И точно поради тази причина ние от Столична община започнахме рано да мислим и действаме за това, което ще се случи. Наричаме това „регулаторен опортюнизъм“, тоест усещаме какво идва като регулация и го залагаме авансово, защото именно от тази регулация ще се определя достъпът до финансиране в близкото бъдеще. Самите фактори ще се прецизират тепърва. Вече има големи компании, най-вече в Германия, които работят в тази посока. Ние също сме взели германски модел при разработката на нашия проект за ESG анализ.
- И защо тази рамка е важна за обикновените хора?
- Когато се въведе рамката, големите организации няма да могат да теглят кредит от финансова институция, ако не отговарят на стандартите за устойчиво развитие, тоест ESG стандартите. Няма да може да се кандидатства за европейско финансиране, ако проектите не отговарят на рамката. По този начин всички големи организации ще трябва да се съобразят с изискванията. Отнася се, както за бизнеса, така за държавните и общински организации, всички над 250 души персонал. За всеки служител в такава организация и важно да има основни познания по тези теми, защото финансовото здраве на работодателите им ще зависи от това.
От друга страта, придържането към тези стандарти ще подобри качеството ни на живот като жители на градовете – ще принуди големите замърсители да намалят задължително и сериозно своите емисии. Ще направи компаниите значително по-отговорни към служителите си и много по-прозрачни в управлението си. Ние сме готови с ESG анализа и през януари ще го предложим на широката публика. Това се отнася за няколко конкретни проекта, за които ще търсим европейско финансиране и сме ги разгледали през призмата на устойчивото развитие. Регулацията се случва навсякъде в Европа и ние ще бъдем готови.
- Как точно ще включите ESG анализа в проектите, които готвите?
- ESG вече обръща внимание не само да не се вреди на околната среда, но и тя да се подобрява устойчиво.Там където можем да прилагаме иновации, трябва да ги правим като използваме площта, на която могат да се поставят солари - общински училища, болници и други обществени сгради, могат да станат колкото се може по-енергоефективни. За да получиш европейско финансиране, ще трябва да докажеш резултати. Ето защо ние работим в много последователна рамка, като първо тестваме иновациите. През миналата година учредихме в партньорство програмата „Пясъчник за иновации“. Така в микро мащаб тествахме иновацията умна детска градина. Всички наши проекти имат елемент на събиране, обработка и управление на данни и вече можем да проектираме и да докажем резултат. По-нататък проследяваме и резултат по ESG факторите. При умната детска градина покриваме всички критерии, защото по отношение на околната среда имаме соларна инсталация, която оптимизира въглеродните емисии и дава енергийна самостоятелност на градината, сензорите за качеството на въздуха вътре подобряват средата на закрито. Освен, че оптимизираме разходите за ток на детското заведение, директорът може да следи в реално време как възпитателите се грижат за качеството на въздуха. Така има стриктно спазване на изискванията. Благодарение на данните имаме и по-добро управление. По този начин изпълняваме изискванията за ESG – грижа за околната среда, социална отговорност и добро управление. Оттук нататък, за да сме сигурни, че ще можем да се възползваме от европейско финансиране, потърсихме партньорство с Европейската инвестиционна банка за разписването на проектите. Те имат чудесна програма за безвъзмездно финансиране на експертна помощ, чрез която проектите да се подготвят за кандидатстване по европейски фондове. Така ще гарантираме пълна прозрачност на процедурите. Първа цел, разбира се, е Плана за възстановяване и устойчивост. Там финансирането може да достигне е до 85% безвъзмездна помощ, а останалите 15% могат да дойдат като кредит от ЕИБ, като целта на проектите е да имат и финансова устойчивост, чрез която този кредит да се изплати от самия проект.
- Планът на България още не е приет, но как ще се включите?
- Рано или късно планът ще бъде приет, ние просто трябва да сме подготвени. Пилотните проекти са реализирани, резултатите от тях са на лице, анализът за устойчивото им развитие е направен. Остава ни финализиране на преговорите за безвъзмездна техническа помощ от ЕИБ и чрез нея подготовка за кандидатстване към Плана или други оперативни програми. Считам, че такава последователност е оптимална и препоръчвам на всички колеги в други общини и институции да прилагат подобен подход, както и да търсят съдействие на партньори като ЕИБ. Така си гарантираме качество на проектните предложения и висок шанс за финансирането и реализацията им.
- Не се ли притеснявате, че в реализацията могат се появят спънки от различен характер?
- Често се случва да има технически, нормативни или административни спънки. Хубавото на тези проекти е, че ние вече сме ги тествали в микро мащаб. Знаем пътеката, по която трябва да се мине. Най-много опит до сега натрупахме по проектите ни, свързани с електронното управление. Наскоро реализирахме проект за елетронна смяна на адресна регистрация. Направихме я заедно с фондацията на Майкъл Блумбърг - Bloomberg Philanthropies и с Евротръст, там са едни от най-разпознаваемите специалисти по електронно управление. За три месеца тази услуга беше използвана десет пъти повече от всички други електронни услуги в община Студенски град за последните шест години. Чудесен резултат! И въпреки всичко, в потребителския ход имаме една абсурдна, според мен стъпка – гражданинът трябва да предостави нотариален акт на жилището, което ще обитава, защото законът го изисква. Няма никаква нужда от това, тъй като общинската администрация има достъп до тези данни. Нужно е само ЕГН-то на заявителя и на собственика на имота, които така или иначе са част от заявлението. Услугата се заявява изключително лесно изцяло през мобилния телефон и/или компютър и отнема от 2 до 10 минути. Не знаем, обаче, колко може да отнеме търсенето, сканирането и изпращането на нотариалния акт. Това е излишно усложняване на процедурата, тъй като общината има достъп до тези регистри като администрация. Това е едната тема – липса на хармонизация.Другата тема е, че колкото повече дигитализираме, колкото повече електронни услуги правим, толкова повече сме уязвими за кибер-атаки. Наказателният кодекс не е променян в тази сфера от 2007 г. и там кибер атаките се третират като леко престъпление. И какво се случва на практика: ние пускаме чудесна услуга на Столична община, започва хакерска атака, успяваме да я спрем и идентифицираме от къде е атаката. Проблемът е, че не може да се изиска от съответния доставчик на интернет самоличността на хакера и този човек става ненаказуем. Спешно трябва да се направят законодателни изменения, с които да се отвържат ръцете на службите за сигурност да могат да разследват. Въпрос е на политическа воля в Парламента.
- Вече имаме министерство на електронното управление, как ще работите с новия министър?
- Божидар Божанов е чудесен експерт, той беше член на Дигиталния борд на София, работили сме заедно. Спешната задача е да се структурира министерството и веднага след това трябва да започнем съвместна работа. Заедно с „Държавна агенция електронно управление“ спечелихме съвместен проект по ОП „Добро управление“ за автоматизиране на 50 електронни услуги на стойност 3,5 млн. лева, който за съжаление все още не е стартирал поради забавяне в агенцията. Надявам се, че като правоприемник на функциите на агенцията, министерството ще го стартира в оперативен порядък. Факт е, че огромната част от услугите за граждани и бизнес се извършват в общините и електронно управление без общинска администрация не може да се случи. Обща е визията ни с новото министерство, че трябва да отпаднат максимален брой удостоверителни услуги и я приветстваме горещо. Ние го направихме преди една година с приема на деца в първи клас. Елиминирахме нуждата от 7 удостоверителни документа и спестихме поне ден ходене по гишета на родителите. Това, което министерството иска да прави на национално ниво, ние вече го правим на локално и можем да своевременно да съдействаме и добри практики, опит и предложения за законодателни промени, които да оптимизират обслужването на гражданите.В началото на годината Столична община се присъедини към Единния портал за достъп до електронни административни услуги на ДАЕУ. През него всеки гражданин, който притежава електронен подпис може да ползва електронни услуги за избрана институция. За съжаление, обаче, все още сравнително малко хора ползват електронен подпис, а и трудно се ориентират точно как да използват електронните услуги. Нашите амбиции са да предложим решения, които са още по-удобни, бързи и могат да вкарат целия контакт с администрацията в телефона ни – от удостоверяване на самоличността през камерата, през електронното заявяване, до сигурно електронно връчване – всичко в едно мобилно приложение без нужда от гише, електронен подпис, ПИК или какъвто и да било друг инструмент. Технологията, резултатите от пилотния проект за електронната смяна на адрес и експертизата на нашия екип вече са налице. Остава общинския съвет да осигури бюджет и до края на този мандат софиянци може да имат цялата община в смартфона си. Вярвам, че визията ни съвпада с тази на новото министерство и ще работим успешно в една посока.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
