- Подписва примирието в Одрин, с което слага край на войната
Наред със Скобелев и Столетов най-популярното име от Освободителната война е това на Йосиф Гурко. Той е роден през 1828 г. в Новгород, Русия, в семейството на потомствен дворянин от белоруски произход. И съвсем естествено се ориентира към военна кариера. Завършва Императорския Пажески корпус (1846) и постъпва на служба като корнет в Гвардейския хусарски полк. Участва в боевете при Белбек по време на Кримската война и през през 1857 г. вече е капитан, а след като завършва курсовете на Генералния щаб, става адютант на император Александър II през 1860 г. и през 1861 г. е полковник.
За по-нататъшното придвижване в служебната йерархия обаче е нужно да служиш и в строя. Йосиф Владимирович поема командването на IV хусарски Мариуполски полк, след което е повишен в звание генерал-майор и става член на императорската свита през 1870. А от 1873 г. е командир и на бригада от II Гвардейска Кавалерийска дивизия. Следва званието генерал-лейтенант и назначението за началник на II Гвардейска Кавалерийска дивизия през 1876.
Голямата си войнска слава обаче Йосиф Гурко получава именно по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Той е назначен за командир на Предния отряд на Руската армия на Балканите, в чийто състав е и Българското опълчение. Още в първите дни на войната силите на Гурко превземат Търново и установяват контрол над проходите в средната част на Стара планина във взаимодействие с Габровския отряд под командата на генерал-майор Валериан Дерожински. Предните отряди на Гурко преминават Шипченския проход и стигат до Стара Загора, предизвиквайки паника в Цариград. След прехвърлянето на корпуса на Сюлейман паша и последвалите боеве при Нова Загора, Джуранлии (днес Калитиново) и Стара Загора, руските части и българското опълчение отстъпват на Шипченския проход в Стара планина, където остават под командата на генерал Столетов.
Гурко е изтеглен в щаба на императора край Плевен, където през октомври 1877 г. е назначен за командир на Кавалерийския корпус. Като негов командващ той превзема Горни Дъбник и Телиш, с което се прекъсват снабдителните линии на обсадената в Плевен армия на Осман паша и така затваря блокадния пръстен.
След падането на Плевен Гурко поема командването на Западния Руски отряд. През зимата на 1877-1878 г. той преминава Стара планина, изненадвайки турските сили, и на 4 януари 1878 г. триумфално влиза в София. Следват победите при Пазарджик, Кричим и Пловдив и накрая - подписаното и от него в Одрин примирие, с което практически е сложен край на войната.
След Руско-турската война Йосиф Гурко е провъзгласен за граф и получава множество отличия. През 1879-1880 г. е губернатор на Санкт Петербург. Временен губернатор е и на Одеса и командващ войските на Одеския военен окръг през 1882-1883 г. От 1883 до 1894 г. е генерал-губернатор на Варшава. През 1884 г става генерал-адютант, а през 1894 г. е повишен в най-висшето военно звание - генерал-фелдмаршал. Той ще бъде последният, който го получава по време на Руската империя.
Умира в семейното си имение Сахарово, днес предградие на Твер. Погребан е в семейната гробница в църквата "Свети Серафим Волоцки". В града има музей в негова чест.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
