Атанас Тасев, енергиен експерт
Има вероятност България да се превърне в газова сила. Знаете, че за "Силистар" "Шел" потвърди своето участие. В "Хан Аспарух" до месец-два ще започне реалният сондаж. Винаги трябва да се има предвид, че тези очаквания са потенциални, защото при "Силистар" трябва да се види каква е реалната геометрия на "капаните". За "Хан Аспарух" вече се знае. Само че има една подробност - да се надяваме, че при нас това няма да се случи. За да се види дали реално в тези газови "капани" има газ, трябва да се направи сондаж. За сведение, в Северно море, което е един от големите доставчици за Европа, около 30% от сондажите са се оказали сухи. Но като цяло, дори и част от сондажите да бъдат сухи, очевидно има налични количества газ в морето. Доказателството е, че Румъния, малко по-северно от нас, добива повече от 2 млрд. кубически метра газ годишно. Само че стои въпросът, като започнем да го получаваме, какво ще го правим. Ако беше изградено трасето на "Южен поток", щяхме да имаме възможност да изнасяме. Защото нашата консумация на руски газ е около 2,9 млрд. на годишна база. Приемаме идеалния вариант, че ние
се отказваме от руския газ, което е доста сложно, защото имаме договор до 2030 г.
Но във всички случаи след това отново възниква въпросът - "Накъде?". Ние като държава териториално сме ощетени, специално за газовите доставки, защото ако имаме тези количества газ, единственият начин да стигнат до Европа е по тръбопроводна система, тоест газова инфраструктура, която все още нямаме. А да втечняваме газ - знаете, че не можем да изнасяме през Босфора и Дарданелите. Така че стои въпросът за състоянието на газовата инфраструктура. Разбира се, превантивно това се прави. Интерконекторът към Румъния ще бъде с капацитет около 3 млрд. кубически метра, което означава, че ние вече имаме една потенциална възможност да вадим определени количества газ към Европа. Предстои да се прави интерконектора към Сърбия. Идеалният вариант беше да използваме трасето за "Южен поток". Това трасе за "Южен поток", което минава през нашата страна, има своята ценност, защото всички сервитути са определени, обезщетени са собствениците, има проекти и т.н. Така, че в крайна сметка като че ли
имаме и техническата, и потенциалната възможност да се превърнем от потребител в нетен износител
на газ. Въпросът е, че това няма да стане веднага. Най-рано след 4-5 години ние ще можем вече да имаме и по-ясна представа какво реално може да има, какви ще бъдат потенциалните количества и съответно да настроим системата за експорт.
Ако концесията беше българска, тогава реално щеше да се знае каква ще бъде цената. Ценовата политика я определя концесионерът. Ние в този смисъл, макар и нетен износител на газ, в крайна сметка това, което ще получаваме, ще бъде концесионната такса. По друг начин щеше да стои въпросът, ако ние можехме да инвестираме в тези сондажи, да поемем риска и изцяло да бъде наша собственост. Тогава наистина можехме да бъдем пълноправни господари в ценово отношение. За съжаление, при състоянието на нашата икономика ние това не можем да си го позволим. Много са още въпросите, но е много по-добре ние, макар и чрез концесионер, да добиваме газ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
