Победата на "Сириза" не е заплаха за еврозоната, но е лош пример за други страни
Предполагам, че на първо време Гърция ще влезе в преговори с Европейския съюз и ще се търси някакъв тип компромис, който да бъде свързан не толкова с промяна на финансовите ангажименти, колкото с промяната на някакви риторични и символически елементи от тези отношения. Но при всички случаи страните кредиторки ще бъдат много внимателни, за да не дават погрешни сигнали на други задлъжнели държави като Испания и Португалия. Не мога да преценя дали Гърция ще напусне еврозоната, защото на този етап зависи от това какво споразумение ще постигнат с кредиторите от ЕС и главно с Германия. Предполагам, че дори и Атина да загърби еврото, това няма да има голямо отражение върху самата еврозона. Тъй като през последните 2 години на практика бяха предприети всички необходими мерки, за да може еврозоната да се изолира от по-нататъшни трусове в Гърция. Така че
проблемите на гърците до голяма степен ще останат техни
и няма да се разпространят върху еврозоната. Но политическият трус, който може да създаде гръцкият пример, може да бъде далеч по-голям. Ето, че в понеделник дори италианският външен министър каза, че случилото се в Гърция и победата на СИРИЗА щяла да даде повече гъвкавост в политиката на икономии на европейските кредитори. Така че е абсолютно възможно гърците да дадат лош пример на другите страни. В случая това означава те да се опитат да не носят отговорност по отношение не само на дълговете на Гърция, но и на реформите, към които е поело ангажимент гръцкото правителство. Всъщност в момента Европа има нужда точно от реформи, които да я направят по-конкурентоспособна, и в това именно се състои заплахата на гръцкия пример.
Сегашната ниска точка на еврото, разбира се, изразява безпокойството от ситуацията в Гърция, но в крайна сметка създава по-добри условия за европейския износ. А това от своя страна може да е тласък за европейските икономики, които растат много бавно през последните години. Съчетано с плана за инвестиции на Юнкер, това трябва да даде ефект върху развитието на европейските икономики още през тази година. В крайна сметка ЕС е една система на общи правила, но и организация, чиято сила се крепи на интегрирания пазар и икономическата мощ. Най-заплашена от този тип зараза - изборите да бъдат спечелени от крайни партии като СИРИЗА - е Испания с Подемус. Подобни партии обаче има в много европейски страни. Коалицията между крайно леви и крайно десни в Гърция на практика създаде усещането, че
вече не става дума за ляво и дясно
и за класическия въпрос за мястото на държавата в икономиката, а става дума много повече за това да изгоним старите партии и да започнем да правим нещата по нов начин. Какъв обаче е този нов начин, за жалост, ние все още не знам. Рецептите, които се дават - национализация, външнополитическа изолация, много по-суверенистки решения по отношение на икономиката и външната политика, са стари и знаем как работят и с какъв ефект. В Гърция десетки години е имало много силно марксистко и комунистическо движение, но никога в крайна сметка там не е имало такова управление, за разлика от нас. Така че сега е настъпил моментът те да видят как изглежда това отблизо. Тези крайни партии твърдят, че имат новата рецепта. Но единствената рецепта, която демокрациите са измислили до момента, включва представителност, правова държава и пазарна икономика. Тя не е идеална, но засега няма по-добра от нея.
(Записа Михаела БЛАГОЕВА)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
