Брюксел няма да клекне в играта на нерви
Гръцкото правителство продължава да упорства в преговорите с еврозоната и реален прогрес все още няма. На практика остават две седмици до банкрут. Финансовият министър на Гърция Варофакис каза, че еврозоната трябва да признае истината за провала на предишните два оздравителни пакета и да промени стратегията си. Иначе няма споразумение.
В еврозоната обаче нямат такова намерение. Явно ще се чака до последно кой ще отстъпи, като гръцкото правителство погрешно смята, че това ще е еврозоната. В същото време Украйна не успя да се споразумее с кредиторите си и обяви мораториум върху плащанията по външния си дълг. Така че Гърция има пример за подражание.
Казах, че познавам добре част от министрите в еврозоната и че те са уморени от отстъпки. Този път няма да стане. Испания и Португалия са против отстъпки, защото им предстоят избори. А и в двете държави правителствата са десни - минали са през икономии и реформи.
Смятам, че Гърция няма да стигне до споразумение и ще спре или забави плащанията по дълга. Това ще има малък първоначален ефект върху България, но ще последва допълнителна нестабилност в банковия сектор, където и без това репутацията на региона е ниска.
На извънредната икономическа среща на върха за Гърция в Атина, която се проведе на 19 май, аз предложих шест начина за намаляване на корупцията в Гърция.
Кои са те?
1. Намаляване на преразпределителната роля на държавата. В момента гръцкото правителство преразпределя 47% от БВП; а България - 34%.
2. Създаване на електронен регистър на всички търгове за обществени поръчки, с евентуалните победители и условията на печелившата оферта. Голяма част от корупцията на национално и общинско ниво се случва чрез облагодетелстваните фирми, получаващи договори. Опитахме и не успяхме да приложим това за България, на фона на огромното лобиране от заинтересованите групи.
3. Публикувайте редовно регистрите на дневния график на заседанията на висшите държавни служители и политически фигури. Едно скорошно медийно разследване в България показа, че в разгара на банковата криза през миналата година както банковият регулатор, така и регулаторът на обществените фирми са имали множество срещи с частен банкер, отговорен за кризата.
4. Въвеждане на годишен публичен одит на общините и държавните фирми. Голяма част от корупцията в страни като България и Гърция се случва чрез държавни компании или на общинско ниво. Друго медийно разследване на кметове с дългогодишен мандат в България разкрива, че те притежават активи, значително надвишаващи техният доход.
5. Въвеждане на задължителен срок за освобождаване на висши държавни служители и политици, преди те да могат да работят в частния сектор или регулаторни органи. Независимостта на регулаторните органи като централната банка е силно компрометирана, ако е избран политик да я управлява. Това се случи в България на два пъти през последните двадесет години, в резултат се стигна до две банкови кризи.
6. Укрепване на доходите и разкриване на активите от страна на политици по време и след като напуснат правителството и законодателната си позиции. Оповестяването трябва да обхваща и техните семейства. Трябва да бъдат създадени извънсъдебни институции, за да анализират тези оповестявания и да разследват нередностите. През 2014 г. например създадената неотдавна такава институция в България показа, че заместник-председател на парламента е натрупал активи с около 15 пъти повече от разкрития му доход. Банковите сметки на сина му са били използвани за прехвърляне на някои от тези активи в чужбина.
Повечето от тези мерки може да се реализират бързо и с малко разходи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
