Сериозна степен на противоречие в масовото съзнание между 3 март и 24 май няма, а самата промяна на националния празник не среща почти никаква подкрепа. Това показва проучване на „Галъп интернешънъл болкан", проведено между 3 и 11 август сред 807 души по метода „лице в лице" с таблети.
69,3% от обществото приемат оставането на 3 март, а общо 14% се разпределят в различни други опции измежду официалните празници, свързани с националната история: 9,6% искат смяна с 24 май, 3% – с 6 септември, а 1,4% – с 22 септември. Останалите не могат да отговорят.
На въпрос кой от двата празника се харесва повече 33% са посочили 3 март, а 10,7% - 24 май. 48% са в „средната“ опция от типа "харесвам ги еднакво", но има и 2,4%, които не харесват нито един от двата празника. Останалите не могат да отговорят.
Сред големите електорати известни вариации има сред тези на ДПС и „Демократична България“, но в общи линии структурата на мненията не показва драматични разлики по електорати, посочват социолозите.
Промените в Конституцията
Първата по-цялостна публикувана проверка на общественото мнение по отношение на предложения за промени в Конституцията очаквано показва ниска запознатост с немалка част от обсъжданите идеи.
Отличават се няколко обществени инстинкта: попътен вятър за съдебните промени, противопоставяне на идеите за намаляване на президентските прерогативи, както и липса на разбиране по отношение на промяната на националния празник или по отношение на идеи като утвърждаване на възможността за двойно гражданство в пасивното избирателно право.
На този етап данните носят по-скоро характера на хипотези, защото видимо липсва детайлна дискусия и запознатост, а и се намираме в летния период, който не предполага високи нива на интерес към политиката, показват още резултатите от изследването.
Впечатление прави по-високото ниво на убеденост, когато става дума за промени, свързани с овластяване на гражданите или с реформи в съдебната система, и по-високи нива на колебание и на отричане, когато става дума за намаляване на президентските правомощия.
Вероятно текущата популярност на президента оказва влияние, а следва да се има предвид също, че темите, свързани със съдебната реформа, са налагани от години на фона и на бездруго ниски нива на доверие към съдебната система. Сериозна съпротива среща добилата популярност теза за промяна на националния празник. Идеите за повече толериране на двойното гражданство в политическите институции явно също се натъкват на инстинктивна боязън, коментират анализаторите.
61,3% се съгласяват, а 12,2% не се съгласяват, че е добре всеки да има право да подава индивидуална конституционна жалба, т.е. всеки български гражданин да може да се обръща към Конституционния съд.
Цели 49,7% не показват никакъв инстинкт за това дали е добре Висшият съдебен съвет да се раздели на две – съдийски съвет и прокурорски съвет. 35,5% са на този етап „за“, 14,8% са към момента „против“.
Идеята хора с двойно гражданство да имат право да бъдат министри и депутати в България среща ясна интуитивна критика. 65% не се съгласяват с такава перспектива, а 17,5% се съгласяват.
29% са „за“ да се намалят правомощията на президентите у нас при съставянето на служебни правителства, но 44,3% са „против“.
Този обществен инстинкт се потвърждава и в отговора на въпроса за правомощията на президентите по отношение на съдебната власт - 38,5% са отрицателно настроени към идеята за тяхното намаляване, срещу 34,4% положително настроени.
Явен е инстинктът обаче по отношение на главните прокурори у нас - 56,2% приемат най-общо намаляване на правомощията им, а 17,4% са против това.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
