В статия, публикувана в началото на месец май, френското издание EurasiaTimes разглежда въпроса защо Европейския съюз към момента е по-скоро скептичен относно разширяването на съюза на Изток и по-специално по въпроса за приемането на Молдова, Украйна и Грузия.
Посочва се, че членството на България и Румъния е било по-скоро в резултат на идеализъм, но и досега двете страни са трън в петата на ЕС относно продължаващата корупция и липсата на медийна свобода и именно поради това повечето държави от съюза предпочитат да не попадат в клопката на емоционалното обвързване и този път да проявят повече предпазливост, пише БЛИЦ.
Една от причините вероятно се крие в непрекъснатите проблеми с България и Румъния, които вземащите решения в Париж и Берлин са отчели, а в тези страни европейската интеграция остава скована от корупция и олигархични структури дори 15 години след присъединяването им към ЕС.
Анализът се спира на горчивия български опит, като се акцентира на обстоятелството, че днес България се нарежда на 78-мо място от общо 180 държави в света, според Индекса за възприемане на корупцията на „Трансперенси Интернешънъл“. Посочва се, че само преди година тя е била на 69-то място, което предполага, че корупцията се ускорява след пандемията COVID-19 – въпреки обещанието на София да се справи с този проблем.
Значителна част от тази корупция се отнася до финансирането от ЕС. Според консервативни оценки до 15 % от парите на ЕС в България се присвояват, което прави измамите с фондове на ЕС сравними най-големите такива на организираната престъпност, като например трафика на хора.
Ако измамите и принципите на правовата държава са под въпрос, тогава състоянието на свободата на медиите – сред най-важните нормативни аспекти на Европейския съюз, би трябвало да „държи Брюксел буден“.
На следващо място, България се нарежда по-ниско от всяка друга европейска страна относно свободата на печата, което е неизбежно в медиен пейзаж, доминиран от олигарси така, както като никой друг икономически сектор в държавата.
Посочва се, че точно такъв е случая с Иво Прокопиев, медиен олигарх, забогатял благодарение на произхода и връзките си от приватизацията в България през 90-те години. Неговият медиен конгломерат “Икономедиа” притежава десетки издания, включително списанието “Капитал”.
Доказано е, че Прокопиев използва медиите си, за да контролира внимателно информацията в тях, включително за собствена изгода и за собствените си бизнес начинания. Например, през 2012 г. медиите в България широко обсъждат, че мина, управлявана от “Каолин” (в което предприятие Прокопиев по това време е държал значителен дял) замърсява питейната вода в близкото населено място (става дума за отравянето на гр. Меричлери с арсен – бел. ред.). Тази информация обаче остава скрита в изданията на Прокопиев.
Изводът в анализа е, че големите издателски къщи, включително “Икономедиа”, се борят срещу по-голямата прозрачност в издателския сектор, в резултат на което свободата на медиите постоянно намалява в България.
Статията завършва с това, че петнадесет години след присъединяването на Румъния и България към ЕС, Брюксел има достатъчно проблеми за да поддържа съюза в ред и поради тази причина приемането на нови членове като Молдова, Грузия или дори Украйна, би направило ситуацията невъзможна, особено предвид ендемичните им проблеми около доброто управление и корупцията.
Все пак не бива да се забравя, че пътят на тези държави към членството в ЕС е открит, но път, внимателно обмислен и който държавите сами трябва да извървят преди да бъдат приети. Примерите за Румъния и България са напомняне за това какво се случва, когато се този път е бил заобиколен, а прибързаните решения за членство могат да нанесат повече вреда, отколкото полза.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
