София. Хари Бенсън е като машина на времето. Шотландецът е снимал всички президенти на САЩ - от Айзенхауър до Барак Обама. Следи с обектива си "Бийтълс" от мига на възхода им, като негово дело е и прочутият кадър "Бой с възглавници" на ливърпулската четворка. Единствен той се е оказал до току-що убития Боби Кенеди през 1968 г. "Заковал" е Елизабет Тейлър, Марлон Брандо, Майкъл Джексън, Джак Никълсън, Брад Пит и всяка знаменитост, за която се сетите. На 2 декември Хари е празнувал рожден ден със съпругата си Джижи в Лондон. На другия ден в София го очакваше голяма торта. Той е в столицата, за да открие изложбата си "60 години в снимки" във Vivacom art hall. Там могат да се видят 42 от фотографиите на маестрото.
Когато е на 16, баща му подарил за Коледа първия фотоапарат. Не било писано за дълго да го има. Хари си вървял по главната улица на Глазгоу с новата придобивка и на пътя му изскочила бляскава витрина - на нея видял невероятно сако в стил Робърт Мичъм. Хари не се колебал, заложил камерата си и с парите си купил дрехата. "Баща ми се разгневи, но момичетата полудяха по мен. Бях отчайващ ученик и повечето науки не ми се удаваха. Татко искаше да ме види в банка, но аз не можех да смятам добре. Фотографията беше толкова очевидно бъдещо занимание, а и голям купон за мен", разказва Хари. След училище отбил военната си служба във военновъздушните сили. Чудел се какво да прави с живота си. "Исках да играя футбол, но осъзнах, че не мога да печеля за Шотландия", шегува се маестрото. Започнал със сватбени снимки на 21. "Те ме научиха на дисциплина - това е най-важният ден в живота на една жена. В подобен момент шеги не бива да има - булката иска всичко да е изрядно".
Хари обаче винаги е искал да работи във вестник. Вдъхновявали го драмата, кризата, бомбите от току-що приключилата война. Да прави репортажни кадри - към това се стремял. Започнал в местния всекидневник Hamilton Advertiser и изкарал там 3 години. Преместил се в Лондон и станал фоторепортер в големия "Дейли експрес". Една нощ, преди полет за Африка, му звъннал редакторът: "Отиваш да снимаш рок банда в Париж". Хари се стъписал, защото бил направил всички ваксинации за воаяжа из Черния континент, а си мислел, че там го чакат истинските журналистически материали. Отказал на шефа си. След 5 минути той пак се обадил: "Няма начин. Пътуваш утре с "Бийтълс". Ще прекараш 10 дни с тях". "Не бях много щастлив, но нали знаете - правиш, каквото ти наредят висшестоящите. И тръгнах с тях. Когато засвириха, за да порепетират вечерта преди големия концерт там, отивах към колата си да взема техниката. Чух ги как пеят: "Close you eyes and I'll kiss you". Разбрах, че съм попаднал на правилното място - и че ще се пише история. Те тъкмо пробиваха. В края на турнето в Париж, беше 1964-а, осъмнаха като звезди", разказва Бенсън. Тогава направил прочутия кадър с възглавниците - трябвало всеки ден да праща снимки на вестника си.
"Седим си в апартамента една вечер след шоуто и те се хвалят: "Какъв готин бой спретнахме миналата нощ!". Обаче имаше и друг фотограф - от "Дейли мейл", абсолютна конкуренция! Надявах се да не е разбрал. След няколко вечери дойде мениджърът им Браян Епстайн с телеграма в ръка - песента им I wanna hold your hand е номер едно в САЩ, ще се появят и в шоуто на Ед Съливан. Момчетата се развеселиха и ги попитах: "Какво ще кажете за един бой с възглавници?". Джон отсече: "Не, ще изглеждаме глупаво и детински. Трябва да се държим като по-зрели". Но както Пол си седеше на дивана, Джон се промъкна зад него и го фрасна с възглавница по главата - така се почна. Спонтанно, без пози, нищо не беше режисирано", връща лентата Бенсън. "Бийтълс" вече не били само музикална история, а световна новина, променяли живота, лайфстайла, всичко наоколо.
Придружил ги и до Америка. После пък снимал Йън Флеминг в Ямайка. Пратили го да отразява кандидатпрезидентската кампания на Робърт Кенеди. Бенсън бил неотлъчно до него, но точно в нощта на убийството планувал да си почине, да се позабавлява в някой бар. Казал си: "Той ще спечели - какво толкова има да го снимам". В последната минута нещо обаче го накарало да отиде в хотел "Амбасадор" в Лос Анджелис на 5 юни 1968 г. "Имаше доста хора, но аз тръгнах след него. Когато Боби стигна до стаята си, чух момиче да пищи. И разбрах какво е станало", припомня си Хари съдбовната вечер. Кенеди лежал с рана на главата и колабирал, но рефлексът накарал Хари да снима, без да се замисли. Имало много хора, паника и други фотографи, които не се осмелили да извадят апаратите си. Имало и други ранени при стрелбата. "Беше ужасна атмосфера, хората плачеха, викаха. Още един Кенеди си отива. Усетих, че моята снимка ще влезе в историята. Това ми е работата", разправя още шотландецът.
По-късно Бенсън се мести отвъд океана и започва работа в списание Life. Среща жена си в Тексас, докато отразява визитата на принц Филип в Хюстън. Имат две дъщери. "Не съм фотограф на звездите - снимам новини", казва той. Иска му се да е имал дигитална камера още от едно време, но вкъщи има шкаф, пълен с лентови фотоапарати. И когато минава край тях, сякаш ги чува да му крещят: "Помогни ми, помогни ми", защото вече никой не им обръща внимание. "Цифровите апарати са магия", признава Бенсън.
Лиз Тейлър ме харесваше
- Снимали сте Елизабет Тейлър преди и след операцията на мозъка й - как стана?
- Познавах я от години, тя ме харесваше. Преди операцията за отстраняване на тумора от мозъка й позвъних на нейния екип. Обясних, че искам да я снимам преди и след операцията. Те откачиха - как се осмелявам да звъня в подобен момент. Но им казах: "Направете си услуга и я попитайте. Лиз марширува насред драмата си и прави каквото си иска. Винаги е била добре настроена към пресата". Обадиха се след десет минути и ми казаха, че може да я снимам даже и по време на операцията, но това го отказах.
- Какво си спомняте от Майкъл Джексън?
- Голям атлет и професионалист. Тренираше с часове на ден. Велик танцьор. Никой не е успял да го надмине.
- Кой е любимият ви кадър?
- Целувката на Хилари и Бил Клинтън в Арканзас през 1992 г. Защото ако сега тя стане президент, ще направя много пари от тази снимка.
- Има ли разлика между актьорите и политиците по време на снимки?
- И едните, и другите са глупавички.
- Защо фотосите ви са черно-бели?
- Защото те са истинските. Цветните са за артистите. Ако бях снимал "Бийтълс" в цвят, днес щеше да звучат розово.
- Как печелехте доверието на известните?
- Много съм очарователен! Важно е да не им се натрапваш. Да не им завираш фотоапарата си под носа им. Бъди бърз, движи се - като змия. Роман Полански и Труман Капоти ми останаха истински приятели. Никсън също ми се доверяваше и бях в стаята, когато подаде оставка.
- Как снимахте Джак Никълсън?
- Снимаха с Марлон Брандо "По Мисури". Движехме се в автомобил - те отпред, аз отзад. Когато се обръщаха, ги щраквах. Говореха и минаваха през различни изражения - весели, тъжни, като във филма.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
