Фейсбук почна да задава дневния ред на властта

Учителите трябва да излязат от позицията на "заучена безпомощност"

Хората се доверяват повече на "Една жена каза", отколкото на традиционните медии, казва психологът Младен Владимиров

- Господин Владимиров, благодарение на една майка в Перник бе спряно обучение по сексуално образование, което се прави от неправителствена организация. Смятате ли, че в този случай социалните медии дават трибуна на хора, които раздухват необосновани страхове, а институциите действат панически? Говорим и за предишната раздухвана психоза - че норвежците ще вземат децата ни...
- Психозите и страховете в социалните мрежи не могат да бъдат управлявани. Оказва се, че това е най-добрият канал и проводник за всякакъв тип злоупотреби - фалшиви новини, манипулирани, психози. И през стратегията за детето, и през Закона за социалните услуги, и през това, което става сега, виждаме, че това е една трибуна за всеки, който иска да каже нещо, а аудиторията няма този филтър през който да отсее кое е вярно и кое не. За съжаление, във Фейсбук се споделя безкритично, а след това, когато има прекалено много коментари и споделяния, традиционните медии го прихващат, просто защото виждат, че публиката е там и че това е "гореща новина". В случая една дама, която има странни разбирания за света и противоречиви и неактуални разбирания за обществото, създаде една масова психоза. Но това показа основно две неща - че ние не проверяваме информация от повече от един източник и че имаме страхотно доверие на социалните мрежи. И нещо много важно - когато стане нещо подобно, което е съшито с бели конци, институциите, които би трябвало да имат кризисна комуникация за подобни случаи, не успяват достатъчно добре да комуникират подобни теми.
- На практика те прибират всички проекти и предложения след всяка проява на паника в мрежите, обоснована или не...
- Държавата действа много реактивно и при всяко едно "хоп" скача. В момента дневният ред и на медиите, и на обществото, и на изпълнителната власт се управлява от социалните мрежи. Което е изключително притеснително. Ние видяхме, че трябваше да се случат ситуациите във Факултето и Сливен, за да можем да се намесим по отношение на хибридните атаки спрямо Стратегията за детето. В случая с Перник е същият - знае се, че проектът е добър, но не е направена оценка на въздействието, и в един момент излезе феноменът "Една жена ми каза". И проектът бе спрян, нещо повече - министърът наказа началника на Регионалното управление на образованието. А това води до две неща - едното е, че ще остане информационен вакуум за децата. Те имат любопитство, свързано със сексуалната тематика, няма кой подготвен експерт да излезе и да разясни това. А второ - все повече усещам натиск и задушаване на неправителствения сектор. Думите НПО и джендър у нас вече придобиха абсолютно негативни конотации. Ние насложихме негативна интерпретация върху две иначе абсолютно нормални думи. Всъщност на НПО-то това му е силата, че то е гъвкаво и може бързо да прави модели на работа, да види въздействието им и ако се окаже, че те работят, да ги даде на държавата, на изпълнителната власт и тя да ги мултиплицира. Сега благодарение на психозите, които се появяват, виждам, че неправителственият сектор започва да застава в една леко параноидна позиция. Аз познавам работата на ПУЛС - Перник и те са изключително добри професионалисти и знаят какво правят. Но ние дадохме повече вяра на Фейсбук, а не на традиционните медии и на близките си хора, а това е много опасно. Тук едно леко намигане към колегите Ви от сутрешните блокове на телевизиите, които дават трибуна на тези неща и ги превръщат в дневен ред. Това е абсолютно работещ механизъм - ще има и сини китове, и норвежци, а после вероятно ще дойдат рептили или извънземни, кацнали в Симитли. Ще има все повече глупости, които обаче ще се валидират през социалните мрежи...
- И ще подменят по-съществени проблеми..
- Да, по този начин може да се управляват впечатленията на тълпата от основните проблеми, които всъщност имат по-дългосрочни резултати и последици върху нас.
- Да Ви върна към една истинска новина - учителката от Пазарджик, която наказа дете, наплюло свои съученици, като накара децата от целия клас да го плюят. Вече всички осъдиха това нейно решение, но за какво можем да говорим в случая, за бърнаут, за некомпетентност или друго?
- Съвсем възможно да е бърнаут, защото той има три измерения. Едното е емоционално изчерпване, второто дехуманизация и деперсонализация спрямо хората, които лекуваш или обучаваш, а третото е намалена работоспособност. В случая ние вероятно виждаме втория симптом. Но може и да е учителско безсилие. Може никой от ръководството през този период да не е помислил за квалификацията, която да повиши информираността и уменията на тези учители да работят с различните деца. В нормативно отношение различното дете влезе в училище, но само на нивото на декларациите. Но реално тези деца останаха неприобщени, на тях се гледа като на нещо ненужно. И в момента, в който имат проблем, трябва да бъдат или наказвани и унижени, или преместени в друго училище. Лошото е, че родителите отидоха и защитиха поведението на учителката във всички сутрешни блокове. Защитиха това колко добре е подготвена професионално, без да разглеждат нейната ценностна система. А ние първо сме хора и носители на нравствени категории. Това говори, че има един по-дълбок проблем - обществен и социален, а не толкова професионален. Ако учителката можем да я оправдаем през бърнаут, как да оправдаем тези родители? Това говори за разпад на ценности и за една ригидна защитна позиция - връщане в онези примитивни времена "Око за око, зъб за зъб". Има си разписани механизми как се действа, когато детето има девиантно поведение, те са още от 2013 година. И никъде не е написано, че детето трябва да бъде наказвано, унижавано и малтретирано. В крайна сметка това е учител, не прокурор или съдия. А следващият епизод на сагата "Как учител накара децата да плюят" бе как редица директори и учители използваха ситуацията да споделят собствените си проблеми и да се преживяват като жертви. Докато учителската общност се преживява като жертва, в така наречената "заучена безпомощност", няма да има кой знае какво развитие. Защото когато видим, че един човек е тревожен и напрегнат, ние се страхуваме от него. И ако учителите искат обществото да им се довери, трябва да излязат от тази позиция. Държавата направи много в последно време да насочи прожекторите към учителите и мисля, че е време сега преподавателското съсловие да се отърси от стереотипите и да започне да работи с дигиталните деца така, както трябва. Не може да преподаваме на всички деца по един и същи начин.
- Но когато имаме 30 деца в клас и те имат различни потребности, а родителите като че ли делегират повече на учителя дори и възпитанието на децата си...
- Това е проблем на обществото, но има една поговорка, че за да се отгледа едно дете, е необходимо цяло село. Трябва да се връщаме все по-често към нея. Ние в последните десетилетия се сепарираме и в това разделение всеки казва "Това не е моя тема". А от всичко страдат децата".