Броени месеци остават до началото на новия програмен период за Общата селскостопанска политик. Как се справя страна ни с усвояването на европарите и какво да очакваме след 2014 г. попитахме шефа на Държавен фонд "Земеделие" Румен Порожанов.
- Г-н Порожанов, има ли опасност страната ни да загуби 81 млн. евро по Програмата за развитие на селските райони, както беше съобщено от Брюксел?
- Заявката, която фонд „Земеделие” направи за възстановяване на средства за четвъртото тримесечие е за около 280 млн. евро. Ние разделихме тези, които са свързани с текущата работа - 200 млн. евро, и тези, които са свързани с 9-та нотификация, а именно авансовите плащания към част от общините. Втората част от парите - около 80 млн. евро ще ни бъдат преведени в пълен или частичен размер след произнасянето на Европейската комисия по нотификацията. За автоматична загуба на 80 млн. евро не може да се говори. Очакванията са ЕК да се произнесе до края на април. Тогава ще разберем дали ще ни бъдат възстановени средствата в пълен размер или частично.
- Как се отразява политическата ситуация и смяната на земеделския министър на работата ви? Ще има ли забавяне на европари?
- Не би следвало да се отрази по никакъв начин. Разплащателната агенция следва много стриктни правила, спазвайки европейските регламенти и националните нормативни актове. Както знаете, има правителствено решение и за наддоговаряне по програмата – то е направено на базата на анализ на тези мерки от ПРСР, на които вече сме договорили на 100% бюджета. Разбира се, ще направим и допълнителна оценка, така че в крайна сметка
да не се допусне средствата да се плащат от националния бюджет
Много е важно оттук нататък планирането за новия програмен период. България трябва да има добре направена и съобразена с нуждите на бенефициентите програма, която да депозира в края на декември в комисията, и да започнем изпълнението й по най-бързия начин в новия програмен период.
Успоредно с това, големите плащания, които са свързани с изминалата стопанска година, вече бяха направени в голямата си част. Както знаете реализирани са всички плащания за животновъдството – в размер от близо 140 млн. лева. Разплатихме и близо 850 млн. лв. по СЕПП. Предстои през първата половина на април да доизплатим останалите около 80 млн. лв.
- Тези 800 млн. лева се тълкуват като мотив за оставката на правителството. Може ли да се коментират по този начин?
- Не бих искал да коментирам причините за оставката на правителството. Тези субсидии бяха разплатени, както знаете на 20 февруари. Вече сме ги заявили пред Комисията и по регламент до 5-ти април те трябва да ни бъдат възстановени. Според мен причините за оставката на правителството са свързани със съвсем други неща, които се развиха в страната ни в последно време.
- Вече започна приемът на заявления за тази година за директните плащания. Очаквате ли нарастване на броя на хората, които кандидатстват, и съответно на площите?
- Вече има над 300 регистрирани земеделски производители. Очаква се засилен интерес по Мярка 214 „Агроекологични плащания”. Прилагането на сеитбооборота като подмярка, по която да се получават средства в рамките на 2-ра ос по ПРСР, би дало възможност средствата, които са с изостанало плащане, да бъдат изцяло разходени през 2013, 2014, 2015 г. Знаете правилото при ПРСР е Н+2. Останалите мерки по „Агроекология” очакваме да са в същите размери.
Тенденцията е формално за намаление на броя на регистрираните земеделски производители и увеличение на площите. Миналата година заявените площи за първа година надхвърлиха 36 млн. дка. Сега при окончателното разплащане, ще обявим и данните за допустимите земеделски площи и ще се определи ставката, която ще получат земеделските производители. Към момента, с първото плащане сме разплатили 25,63 лв. на дка. Пакетът за директни плащания като цяло е с 80 млн. евро повече. Бюджетът беше 500 млн. евро, а за 2013 е 580 млн. евро, което автоматично
води до увеличение на ставката с около 4 лева
В рамките на новия програмен период първият стълб променя изцяло своя характер. Т.нар. директни плащания ще са заменени с шест направления на плащания по първи стълб, като базовото плащане, което ще запази характера на СЕПП, ще бъде не по-малко от 40%. Ще имаме права на плащане, търгуването им, очаква се за първия стълб да има дерогация с една година по желание на големите страни-членки, т.е. да стартира не през 2014, а през 2015 г. Това ще бъде ясно в края на април – началото на май. Тук трябва да отбележа, че в момента обработваме и сме в настройка за плащане на субсидиите за тютюнопроизводителите до края на месеца. Надявам се да имаме възможност да запазим тавана на нотифицираните схеми и тавана на единица плащане на животно и тази и през следващата година, което ще бъде полезно за сектора.
- Имаме ли някаква готовност с предложенията за новия програмен период?
- Това е отговорност на управляващия орган – земеделското министерство. Информацията ни е, че имат създадена група и е възложено на консултант да изготви програма. Фонд „Земеделие” не се занимава пряко, ние сме сред участниците в групата.
- Споменахте втора ос на програмата, където има най-голямо изоставане с усвояването на средствата. Ще може ли да се компенсира то?
- Едно от нещата, които трябва да се направят по втора ос, е вътрешно преразпределение на средствата. Тъй като например по Натура 2000, където имаме близо 80 млн. евро бюджет, ще има голямо неусвояване, тъй като самата мярка стартира през миналата година и няма такива площи, които да бъдат финансирани. Така че средствата по Мярка Натура ще трябва да бъдат прехвърлени или към „Агроекология” или към „Необлагодетелстваните райони”. Въпрос на съвместен анализ между фонда и земеделското министерство е да се анализира изпълнението в рамките на Ос 2 и в една от следващите нотификации по ПРСР да вкараме съответните корекции. Разбира се, като се спазва основното условие да не падаме под 25% от бюджета на програмата. Но очакванията са като цяло да има засилен интерес към Мярка 214. Основният проблем обаче остава изпълнението на договорите, които сме сключили с нашите бенефициенти.
- Имахте идея да се провери каква е ефективността от европейската програма за селата и парите за единица площ. Докъде стигна тя?
- Анализът на ефективността е работа на МЗХ и, доколкото знам, колегите са работили по този въпрос. Но общо казано, ефективностите са различни при различните култури, пречупени през пазарните условия. Например за пшеница, царевица, слънчоглед международните пазари създават добри предпоставки за цени и печалби. Незазвисимо, че в световен мащаб в момента има недостиг на зърно, има проблеми с реализацията на зърно заради проблеми с ликвидността. Това рефлектира в себестойността на животновъдния сектор и т.н. Неслучайно политиката в последните години беше насочена да няма национални доплащания за единица площ – по-миналата година по 3 лв., от миналата – нямаше, те се компенсират с по-високия размер по СЕПП, за да може да се даде приоритет на животновъдния сектор.
- Вече ще работите с нов земеделски министър, какво бихте го посъветвали?
- Не бих се наел да давам съвети на министъра. В разговорите ни, разбира се, ще посочим какво правим, средносрочните ни задачи и взаимодействието, което очакваме. За нас най-важното е подготовката на новия програмен период. Затова
тези два-три месеца не трябва да бъдат пропускани
Най-вече усилията трябва да са насочени към подготовката на новата програма за селските райони. Очаква се европейските регламенти да излязат през юни и след това да започне адаптацията. Но черновите на регламентите вече ги има, има ясни насоки, които биха подпомогнали България в новия програмен период. Например, една от индикациите е, че ще се даде на всяка държава членка до 15% от бюджета по първи стълб да бъде изразходван за схеми и мерки, свързани с производството отрасли – животновъдство, плодове, зеленчуци и др. За нас това е добър сигнал, който би задържал нивата на подпомагане. При втори стълб - ПРСР индикации за отлагане няма. Трябва да се вземат предвид пропуските от настоящия период като например липсата на мярка за инвестиции в поливното земеделие. Другото, което вече е свързано с новия програмен период, е, че се обсъждат нови възможности за финансиране на общините. Предполага се, че по-голяма част от тях ще бъдат насочени към Програмата за развитие на селските райони, а по-малка част ще идва от фондовете за регионално развитие. При съпоставим бюджет това би ограничило възможностите за финансиране към един бенефициент.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
