Столична община е готова с план за управление на риска във връзка с бежанската вълна. Какви мерки са включени в него? С какви нови проблеми се сблъсква градът? И как потокът от имигранти се отразява на бюджета на София? Тези въпроси зададохме на кмета на столицата Йорданка Фандъкова.
- Г-жо Фандъкова, първо да ви попитам какви мерки предприехте съвместно с полицията, за да избегнете сблъсъци днес, когато има митинг на БСП, протести и вечно дерби ЦСКА-Левски?
- Уведомителното писмо от БСП е за провеждане на митинг на бул. "Цариградско шосе" и шествието от "Орлов мост" до пл. "Атанас Буров" е от 11,00 ч до 15,00 ч. Предвид факта, че от 15,15 ч на националния стадион е футболната среща, сме съгласували със СДВР проявата на БСП да приключи най-късно до 14.00 ч. Събирането на големи групи хора на толкова малък периметър крие изключително голям риск. Затруднения ще има както за градския транспорт, така и за придвижването с автомобили. Създадена е организация колите на градския транспорт да използват обходни маршрути. Отговорност на полицията е да предприеме адекватни мерки и да гарантира сигурността на гражданите и реда в столицата.
- След зачестилите нападения в София от и на бежанци какво поискахте от органите на реда и какво предприема самата община, за да се гарантира сигурността в града?
- Още след решението на правителството да открие два нови центъра за настаняване Столична община предприе няколко мерки за по-голямата сигурност за живеещите в тези райони. Тогава притесненията ни бяха повече за кварталите "Овча купел", "Враждебна" и "Военна рампа". В последния месец обръщаме по-сериозно внимание на централната градска част, където започнаха да се събират по-големи групи от хората, търсещи хуманитарен или бежански статут. Това предизвиква притеснението и на хората, които живеят и работят наоколо. Направихме срещи с тях, за да чуем исканията и притесненията им. На първо място те поставиха въпроса с допълнителното осветление и видеонаблюдение. Това вече сме го направили около бежанския център в "Овча купел". Допълнително осветление има и във "Враждебна" и "Военна рампа". Сега се монтират камери на "Враждебна", като освен общежитието обхващаме близкия подлез на "Ботевградско шосе". Предстои да поставим видеонаблюдение и във "Военна рампа". Както и допълнително осветление и камери в центъра по ул. "Пиротска" и пресечките й. От известно време камери има на Ларгото, на бул. "Мария Луиза" и площад "Бански" около джамията. Изпратихме и допълнителни патрули на общинска полиция в районите около бежанските общежития и в центъра. Поисках и от МВР допълнителни патрули в рисковите зони. Всички тези мерки са превантивни срещу извършване на престъпление, въпреки че гаранция за това няма.
- Колко полицаи патрулират в момента в центъра на София и как 24-часовото видеонаблюдение действа превантивно?
- Видимо е присъствието на полицията в центъра. Неслучайно след последните инциденти тя успяваше бързо да установи извършителите. За съжаление станахме свидетели на няколко тежки инцидента, в които пострадаха както български, така и чужди граждани. Надявам се държавата и обществото да се противопоставим на проявите на омраза и агресия, защото това крие големи опасности. Много важна задача в момента е да не се допусне ескалация на напрежението заради криминални прояви.
Центърът за видеонаблюдение на Столична община вече има сериозен ресурс от видеокамери на различни рискови места в града. Той работи денонощно, екипите при забелязване на някакви конфликти веднага сигнализират СДВР. СДВР също разполага с видеонаблюдение в някои райони на града. Те подават сигналите на патрулите на място. Така обединяваме усилията си, за да реагираме по-бързо. Вече има случаи на предотвратено сбиване в района на джамията. Но да се гарантира, че няма да има криминални прояви, където и да е в града, разбира се, е невъзможно.
- Има ли други места в София, освен кварталите с бежански общежития и централната част около джамията, където се събират големи групи нелегални имигранти?
- Към този момент това са идентифицираните места с по-сериозна концентрация. Ние разработихме интерактивна карта на столицата, на която отбелязваме и местата, където на външни адреси са се настанили нелегални емигранти. В нея се нанася всеки ден информацията от СДВР и от районните кметове. Както и местата, за които получаваме сигнали от граждани за концентрация на чужденци, които създават притеснение. Тези сигнали се изпращат на органите на реда, от които се очаква да реагират адекватно. В последно време ме притеснява именно контролът върху тези външни адреси. Наблюдава се съсредоточаване на чужденци, търсещи статут в различни хостели, хотели и мотели.
- Над 3000 са тези чужденците, настанени на външни адреси в столицата, а не в бежанските общежития. Кога разбрахте, че са толкова много?
- Информация получаваме ежедневно от националния щаб за бежанците. В последните 2 месеца броят им нарасна драстично. Вече водих разговор с Държавната агенция за бежанците да пращат навременна информация за хората, на които разрешават да се настанят на външни адреси. Искаме да научаваме предварително, за да се провери от районните кметове. Защото сега агенцията ни подава тези адреси с голямо закъснение и когато направим проверка, се установява в някои случаи, че те не съществуват. Но не поставям под един знаменател всички. Голяма част от тези хора са при свои близки. Има хора и семейства, които наистина се настаняват при нормални условия и чакат получаването на статут. Проблемът е съсредоточаването на такива лица в хостелите.
- 60 външни адреса. Не са ли малко за 3000 души?
- Това е информацията, с която разполагаме. Тези хостели освен от органите на реда се проверяват и от общинската служба "Туристическо обслужване". Защото трябва да се контролират условията там. Не е нормално в хотел, в който може да бъдат настанени 60 човека, да живеят 150. Подобен случай имаше на ул. "Пиротска". Това, първо, е нарушение на закона и, второ, създава предпоставки за напрежение.
- Знаете ли колко от тези хора са без документи?
- Не, нямам информация. И точно затова моето желание е общината да получава тази информация и тя да се проверява от полицията.
- Какво още сте записали в плана за управление на риска, свързан с бежанците?
- Освен мерките за по-голяма сигурност и координация между всички институции сме заложили и допълнителни социални услуги. Както и образование на децата в училищна възраст, когато вече получат статут. Направихме среща с колегите от Столичния инспекторат по образование, за да координираме своите действия. Наистина в момента обръщаме внимание най-вече на сигурността. Но когато по-голям брой бежанци започнат да получават статута си и останат в София, за много от тях е възможно да имат затруднения. А това ще създаде още напрежение. Вече получихме одобрение от социалното министерство на проект за допълнително осигуряване на топъл обяд. Става въпрос за разширяване на социалните трапезарии през зимата с още три към 12-те, които имаме. Те ще са за още 70 човека в три района - Овча купел, Надежда и Кремиковци. Подготвили сме и писмо до социалното министерство с искане за разкриване на допълнителни центрове за временно настаняване на бездомни граждани на стойност около 3 млн. лв. Министърът на труда Хасан Адемов изрази желание да финансира подобна социална услуга, но няма ресурс. Очаквам държавата да постъпи отговорно и за следващата година да предвиди специална финансова помощ за общините, в които има бежански центрове, както и за градовете, които привличат по-голям поток имигранти. Това е сериозно предизвикателство и не може да се очаква от общините да се справят сами с този проблем. До момента допълнителните ни разходи за повишено сметоизвозване, осветление и видеонаблюдение са за 200 хиляди лв. Ще поискаме междуведомствената комисия да ги покрие. Очакваме и догодина средствата извън задачите на столичната община да се възстановяват.
- Какво се предприема за образованието на децата, получили статут на бежанци?
- Информацията от Столичния инспекторат по образование е, че все още няма голям брой желаещи да се запишат в училище. Но този проблем предстои и трябва да се подготвим и за него.
- Друг проблемен въпрос е за столичното парно. Министърът на икономиката отмени наредбата за новия начин на формиране на сметките за парно. Какво означава това за столичани?
- Аз цяло лято предупреждавах, че драматично се закъснява с приемането на нормативните промени, които предложихме в министерството на икономиката и енергетиката още през март. За съжаление наредбата, която включваше някои от нашите предложения, беше подписана в навечерието на отоплителния сезон. Всъщност съм доволна, че министърът сам се убеди, че тези промени, внесени в последния момент, може да създадат сериозни проблеми за топлофикационните дружества и гражданите. Така през този отоплителен сезон, за съжаление, няма да влезе в сила реалното измерване на процента сградна инсталация, нито възможностите за самоотчет и контрол върху абонатите, заявили нулево потребление, които предлагахме. В същото време дискусиите върху законови промени започнаха също много късно - през есента, и на практика за този отоплителен сезон няма да влязат в сила. Все още ДКЕВР не е разгледала и промените в общите условия, които "Топлофикация София" предложи. А там най-важната промяна беше отпадането на лихвата върху прогнозните сметки. Така че на практика за столичани в сила тази зима ще влизат само мерките, които Столичният общински съвет и "Топлофикация" взеха още през лятото. А именно - програмите за лоялни клиенти, които включват 3% отстъпка при плащане навреме и отстъпка от 50% от една от сметките, ако хората изберат плащане на месечни равни вноски. Всичко останало си остава, както е било.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
