Арх. Георги Бакалов,
председател на Съюза на българските архитекти
Дебатът за или против инженеринговите поръчки на чисто професионално ниво вече се води в един по-тесен формат в обществено-професионалния съвет към новото Министерство на инвестиционното проектиране (МИП). Там се водят дебати и за намаляване на административната тежест в сферата на строителния процес, за качеството на проектите и изпълнението, за плановата осигуреност. Считам, че срещите са много плодотворни и никога не се е толерирала конфронтацията.
Неоспоримо е, че строителният бранш създава значителен брой работни места, пряко влияе върху икономиката на страната и ни представя пред света.
Има 4 основни вида за поръчки в строителството. Първо - когато има главен проектант (архитект или инженер), който отговаря пред инвеститора/ възложителя за проектирането, възлагането на строителство, контрол и управление на процеса до "ключ". Вторият е, когато главният проектант координира дейността на отделни подизпълнители, от които всеки отговаря за продукта си под "ключ". Това удрeбняване е с цел икономия, особено за по-големи обекти. Третият вид е, когато инвеститорът възлага отделно проект, който има главен проектант, възлага отделно независим надзор в проектирането, възлага отделно на строител изпълнението и пак отделно на строителен надзор, който да следи, контролира и оформи приемането на обекта заедно с всички участници в процеса. И последно - когато инвеститорът възложи инженерингова поръчка - той може да сключи един договор с една фирма контрактор; един договор с група предприятия в ролята на контрактор; множество договори за изпълнение на инженеринговия проект като принципът на разделяне на поръчката може да е различен. В зависимост от вида на обекта, от стойността и сложността му би трябвало да се избере най-подходящият вариант и фаворизирането на определен вид или обявяването му за панацея е непрофесионално и подвеждащо.
Основният въпрос е не колко евтино ще се строи, а как да се намери най-точното съотношение между цена и качество. Няма нищо лошо в това да се направи конкурс, който да подбере най-качествените по отношение на естетика, функционалност и икономичност решения. За следващата фаза тогава инженерингът е добра форма. При положение че няма дъмпинг, което води до ущърб за обществото, даже бих казал, това е форма на измама. Естествено е строителят, който е договорил една цена, да иска да влага евтини материали. А проектантът да държи на по-качествени и по-скъпи. Но че това се прави само за комисиони е неуместна и неетична инсинуация. И тук е мястото на експертизата или оценката на качеството, която да е отговорна пред възложителя още на етап проект.
В тази връзка частното възлагане и обществото ни като потребител са пряко заинтересовани от подреждане на отговорностите. В противен случай губим всички - възложители, проектанти, строители, надзорници и обществото ни най-вече. Без проекти няма и усвояване на средствата по европрограми. Не може в този отрасъл по отделните програми, по различните министерства и общини да има усвояемост само 18% и отговорът да е няма проектна готовност. Не може повече да си позволяваме като най-бедна държава да дотираме по-богатите в съюза, не може да поставяме тясно браншовите интереси над обществените. За да вървим напред, усилията ни трябва да се насочат към основните въпроси и тяхното решаване, ако искаме да има просперитет и хармонична жизнена среда, в полза на обществото.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
