Фарид Закария, в. "Вашингтон пост"
Едно от основните предизборни послания на Доналд Тръмп е, че ядреното споразумение с Иран е "ужасно". Започвам да се чудя дали това е вярно, но от друга гледна точка. Сделката има много по-малко ползи за Иран, отколкото там очакваха. Нека си спомним, че Техеран влезе в преговорите в шеметното време на високите цени на петрола. Както иранците вече разбират, светът вече е друго място. Поставете се на тяхно място. Ислямската република реши сериозно да влезе в диалог и прие временна спогодба през 2013 г. По същото време петролът струваше около 100 долара за барел. Големият съперник на Иран, Саудитска Арабия, процъфтяваше, с 6% икономически растеж през 2012 г. С усилено харчене у дома и в чужбина бюджетът й за 2013 г. беше повишен с 19%.
През това време Иран беше изолиран и със свиваща се икономика. Истинската награда за Техеран не беше връщането на около 100 млрд. долара, блокирани в азиатски и европейски банки заради международните санкции, а връщането на пазара като втория най-голям производител на петрол в Близкия изток. През 2010 г. иранските официални лица предвиждаха, че до 2015 г. приходите от петрол и газ могат да достигнат до 250 млрд. годишно. Те разчитаха на това, когато отстъпваха от ядрената си програма. Миналия месец иранският петрол заля пазара при цени под 30 долара за барел. "Блумбърг" изчисли, че страната прави 2,35 млрд. долара на месец от петрол.
Това е далеч от очакванията на Ислямската република. Въпреки това Иран вероятно ще се справи най-добре със срива в сравнение с всички други петролни държави. Икономиката му е диверсифицирана до някаква степен, а благодарение на санкциите обществото и пазарът са добили някаква резистентност, както отбелязаха от "Муудис". Не такъв е случаят в много други големи страни, които попадат под чука на ценовия спад на петрола. Погледнете съседен Ирак. Тим Аранго от "Ню Йорк Таймс" нарисува пейзаж на страна, "която е насред на скъпоструваща война с ИД, а едновременно е изправена пред бедствието на спадащата цена на петрола."
Той носи 90% от приходите на иракското правителство. Висш иракски политик ми каза, че страната може да не оцелее като нация, ако цените останат ниски прекалено дълго. В друга част на света, Венецуела, която дълго време беше управлявана лошо от Уго Чавес и наследника му, сега е изправена пред упадък и по-лоши неща. Икономиката се сви с 10% миналата година. Тази се очакват още 8%, като инфлацията може да достигне нивата на Ваймарската република от 720%, прогнозират от МВФ. Както написа Мат ОТБрайън във "Вашингтон пост", "единственият въпрос вече е дали правителството или икономиката на Венецуела ще се срине първо". Наскоро попитаха ръководителката на МВФ Кристин Лагард какво я държи будна през нощта. Петролни страни като Нигерия, където 90% от износа и 60% от държавните приходи идват от продажбата на суровината беше отговорът й. Върху тази криза вирее "Боко Харам", която задмина "Ислямска държава" като най-жестоката терористична групировка в света с 6644 жертви през 2014 г.
Има и други петролни страни, в не толкова лоша ситуация, както изброените. Повечето от тях обаче имат проблеми. Отговорът, според икономистите, е да се направят структурни реформи, които насочват икономиката от природните ресурси към инвестициите в други индустрии и човешки капитал. Това е трудно по всяко време, но особено много, когато страната ти е в упадък. При всяко положение правителствата на страни, богати на петрол, навсякъде имат нужда от пари най-малкото за да плащат заплати и да изпълняват основни свои задължение. Това означава, че те ще изпомпват колкото се може повече петрол, който влиза в резервите и поддържа цените ниски.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
