Защо българите зад граница не са гласували за Виктория на Евровизия 2021? Ами защото са подкрепили песента на Азербайджан Mata Hari.
Това е най-новият виц, който тръгна часове след края на песенния конкурс, в който поредния блян, че българският глас ще покори Европа, бързо се трансформира в слаба утеха, че сме почти в първата десетка.
Шестото престижно място, което заехме след класацията на журито се изпари с вота на публиката. Оказа се, че за нашето изпълнение са гласували едва 30 човека извън България.
Чисто по нашенски, веднага се усъмнихме в манипулации на вота. Но все пак трябва да признаем и някои кусури. Голяма глупост беше идеята да се състезаваме с механхолична песен, провокирана от лична трагедия. Откакто кръчмите отвориха, някой да е чул да свирят балади? Хората имат нужда от зареждащи парчета.
Вики даде всичко от себе си, но трябва да престане да имитира Били Айлиш. Пък и няма как да сравним гласа й с този на французойката, която доста по-успешно се превръща в новата Едит Пиаф.
Всичките ни критики към журито, че оценява политически, а не певчески, хич не са в наша полза. Ако е вярно това, оказва се, че големите ни приятели из континента са мит. Нито съседите ни подкрепиха, още по-малко Великите европейски сили. Балканската солидарност отиде при Сърбия.
Накрая пак опряхме до 12-те гласа на Русия, но да не бие на очи, Филип Киркоров ги пренасочи през Молдова. Естествено, не защото толкова ни обича (руските сайтове са пълни с негодувание на негови близки от състоянието на имотите им по морето), а за да му върнем жеста като продуцент на молдовската изпълнителка.
Все пак подкрепата на Португалия доста ни окрили. Това, че страната, дето е председател на ЕС гласува за България, може би означава, че още си пеем в европейския хор, даже без Борисов.
Победата на алтернативната рок банда Måneskin ни озадачи. Подозренията, че италианецът е шмъркал докато чака класирането, възмути предимно западната преса. Нас ни накара първо да се загледаме в татуировките му, а после да се замислим какво пък означава това, че Европа даде победата на песента Zitti E Buoni, новият химн на различните.
Кои точно от различните ще толерира ЕС занапред, не е ясно. Всички обаче разбрахме, че вотът на официалното жури в Стария континент вече не е определящ, а този - на публиката. Дали това важи само за песенния конкурс или е генерална репетиция за политическите избори?
Триумфалното завръщането на жиците на сцената също е притеснително - някак естествено ни връща в бунтовните времена, когато светът бе залят от „секс, наркотици и рокендрол“.
Едно време на песенните конкурси важни бяха изпълнителите. На Евровизия 2021 избирахме песента на отделните държави. Затова и социалните мрежи са пълни с новия призив - следващата година певците да са държавните глави.
Със сигурност това ще вдигне рейтинга на износеното шоу, пълно със стари муцуни. Ако това стане, ние имаме огромно предимство. Стига само да гласуваме наесен Луна за президент.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
