Сделката на Брюксел с Ердоган не решава проблема с нелегалната имиграция
При справянето с бежанската криза през последните години Брюксел отбеляза връх на чиновническия утопизъм. На безкрайни срещи на върха евробюрократите и държавниците от Стария континент на няколко пъти взимаха решения и слагаха подписите си под различни хартийки. Малко от приетото бе претворено в действителността и в резултат потокът от нелегални имигранти не само не намаля, но и предизвика нови граждански раздори и изблици на насилие в приемащите ги страни. Световните правозащитни организации и нашенските хуманитарни авторитети често критикуват България заради трагичния инцидент със застреляния край Средец бежанец, а също и за няколкото преразказани случая на бити и ограбени пришълци. В същото време през м.г. в "гостоприемната" Германия крайнодесни екстремисти подпалиха над хиляда центрове за настаняване на бежанци, а гръцките гранични катери бяха заснети да потопяват надуваеми лодки в опитите си да ги изтласкат към турския бряг. Обществата са разкъсани - едни подслоняват и хранят идващите, други се чудят как да ги прогонят, а трети събират страх насред зачестилите самоубийствени атентати в сърцето на Европа.
Тези дни и Турция получи тежки укори от хуманитарните организации, че всеки ден спира стотици сирийци на границата и насилствено ги връща в разкъсваната от войни страна. Нещо повече, Сирийската обсерватория за човешки права обвини турските граничари, че
понякога разстрелват преминаващите браздата
и досега 8 души са намерили смъртта си при подобни инциденти.
Същата Турция днес е главната опора, на която ЕС разчита да спре хаоса с нелегалната миграция, да уреди по-малък и организиран транспортен коридор, като отсее потенциалните терористи и смутители на спокойствието на богатия Запад. Как ще тръгне евро-турската сделка, ще стане ясно от днес, когато Анкара започва да приема преминалите незаконно в Европа. На тяхно място ЕС ще подслони същия брой, но проверени и действително спасяващи се от войната клетници.
Преди старта положението не изглежда розово - след затварянето на балканския маршрут в Гърция останаха блокирани 50 000 души. В лагерите за бежанци условията са ужасяващи, почти всеки ден избухват масови сбивания и безредици. Бягствата и търсенето на алтернативни пътища продължават.
Затягането на граничния контрол, включително и у нас, дава резултат, но мощните транснационални мрежи, които въртят милиарди /само бизнесът с фалшиви паспорти се оценява на $2 млрд./ от трафик на хора, продължават да действат през границите. В България също бяха разбити няколко контрабандни канала и арестувани служители на "Гранична полиция", но би било твърде пресилено да се каже, че проблемът с нелегалното превозване на хора у нас е ликвидиран. Засега не се сбъдват опасенията, че след като Македония затръшна вратата, потокът ще се пренасочи през българската граница. По всичко личи, че ще мине дълго време, преди западноевропейците да овладеят и спрат маршрутите на имигрантите. Брюксел засега е критично зависим от способностите на Ердоган да регулира движението. Анкара вече подслони над 2.7 млн. бежанци от Сирия, родените на тяхна територия сирийци вече са 170 000. Сега властите в южната ни съседка ще трябва да затегнат контрола по западните си брегове, а също и да отворят нови лагери - за приемане на връщаните от ЕС десетки хиляди. Въпросът дали Турция ще успее да се справи, става още по-важен с оглед на
отворените два фронта вътре в страната
- срещу кюрдските партизани от ПКК и срещу терористите от "Ислямска държава".
Другият разлом, който се отваря в Европа, вече има наднационални измерения. От едната страна е линията на ляво-либералния естаблишмънт, олицетворявана от Меркел и нейното "Добре дошли" към бежанците. Другият лагер се предвожда от унгарския премиер Орбан, който обяви бунт срещу налагания от Брюксел "интернационализъм", който по неговите думи е подобен на съветския комунизъм и се стреми да разруши Унгария. "Не може Брюксел да ни нарежда кого да приемаме и с кого да живеем" - под това мото Орбан организира в страната си референдум "за" и "против" наложените задължителни квоти за прием на бежанци. И без избухването на унгарския консерватор схемата с разселването върви твърде мудно - досега са преместени едва 1100 от предвидените 160 000 души. Ентусиазъм липсва и сред най-великодушните правителства, а повечето от тях приемат спешни закони, ограничаващи правата на пришълците и затягащи сигурността и контрола върху границите. Досегашните главоблъсканици и нарастващото напрежение сред европейските лидери и вътре в западните общества показват, че в следващите месеци и години бежанците ще бъдат все по-горещ и основен проблем, а изработването и следването на работеща стратегия предстои.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
