Проф. Георги Карасимеонов
Събитията в началото на 2016 подсказват, че не само през тази година, но и през следващите години светът ще бъде изправен пред редица заплахи и рискове, които ще дестабилизират глобалния ред. Очертават се редица негативни процеси, които стесняват полето на въздействие на демократичните държави и влиянието на демократичните ценности.
Преди всичко това са регионалните конфликти, сред които се откроява войната в Близкия изток. Регионът продължава да е поле на геополитически сблъсъци между световни и регионални сили. В редица държави, особено Сирия и Ирак, наблюдаваме процес на дезинтеграция и граждански войни, които едва ли скоро ще им позволят да се възстановят като стабилни държави. Те са по същество "провалени държави" (failed states), поле на ожесточени битки не само с цел прекрояване на досегашните граници, но и за овладяване на огромните ресурси, които се намират в този регион. Близкият изток е такъв гордиев възел от социални, икономически, политически, етнически и религиозни интереси, че едва ли в близките години ще има мирно решение на конфликтите там. И дори при положение, че Ислямска държава бъде победена или свита като територия и влияние.
Огромна отговорност за създалата се ситуация имат САЩ, които със своята недобре "изчислена" политика де факто създадоха почва за гражданските конфликти и разпадането на част от държавите в региона. Самият Обама наскоро призна провала на американската политика в Либия поради това, че САЩ са нямали план за развитието на страната след падането на режима на Кадафи. Същата липса на перспективност се получи и в Ирак и Сирия. "Арабската пролет" в американските представи, като своебразен преход към западната демокрация, фалира. Страните, в които тя започна, нямат нито културно-историческите, нито социално-политическите условия за изграждане на демокрация от либерален тип. В най-добрия случай тя може да бъде фасадна, авторитарна демокрация, подобно на тази в Египет. Както показаха събитията, опитите за износ на "демокрация" от страна на Запада водят до разпадане на държавността и провокират етно-религиозни и социално-политически конфликти.
Феноменът на "провалени държави" се разпространява и в Африка, особено в Либия, но и в Сомалия, Судан, Нигерия, които са в състояние на перманентни граждански войни, повечето прикрити с религиозна окраска.
Европа не прави изключение тъй като и тя е "заразена" от регионални конфликти, сред които се откроява този в Украйна, подкопаващ геополитическата стабилност на континента. Нещо повече, конфликтът в Украйна се превърна в определящ фактор за дестабилизация и конфронтация в отношенията между Русия и западните демокрации. Множество разминавания в представите на западните и на руските елити относно взаимните им ангажименти в сферата на сигурността в периода след студената война, доведе до срив в относително стабилните взаимоотношения между Русия и Запада, чийто катализатор се оказа конфликтът в Украйна. Провалиха се очакванията на част от стратезите в САЩ и НАТО за превръщането на Русия във второстепенна, подчинена на Запада регионална държава, както и очакванията на руския елит, че страната им ще бъде приета като равноправен партньор, като глобална сила, при подреждането на геополитическата карта в света. Както писа неотдавна един от уважаваните експерти в САЩ Пат Бюканън, отхвърляйки ръката за приятелство на Русия в периода след Елцин, САЩ сами подготвиха почвата за "идването на автократичния силен човек, който поиска отново да направи Русия уважавана".
Украинските събития форсираха желанието на руския елит да се еманципира от "хватката" на Запада, като заложи на нов тип политика за реализация на амбициите й като световна сила. Анексията на Крим и конфликтът в Източна Украйна, както опитите да се превърне Евразийския съюз в алтернатива на ЕС, показаха новата геополитическа линия на Москва. По думите на Леонид Иванов, президент на Академията по геополитически проблеми в Москва: "Русия се откъсва внимателно от Запада и заема централно положение в геополитическата ситуация между Изтока и Запада. Това е традиционното й място в историята". Докато водещите сили от НАТО не преосмислят отношенията с Русия на базата на взаимните им интереси, те ще бъдат продиктувани от растящо недоверие, взаимни съмнения и конфронтация.
А и ще пораждат дестабилизация в останалите конфликтни райони на света - особено Близкия изток. А също така ще стимулират антидемократичните тенденции в режима на Путин, които ще се мотивират със заплахите от Запада.
На второ място, самият Евросъюз изживява най-тежката си криза след основаването си през 1958 г. Бежанската криза само изтласка на преден план някои дълбоки процеси, открояващи кризата на доверието в институциите на ЕС и способността им за взимането на адекватни политическия решения.
Не само бежанският проблем, но и кризата в Гърция, заплахата от Брексит, референдумът в Холандия срещу приемането на Украйна като асоцииран член, накърняването на демократичните принципи в Унгария и Полша подкопават универсалните ценности, на които се основава съюзът. Това се проявява и в разрастването на антидемократичните, популистки и националистически тенденции в редица страни. Не е случайно, че в Германия вече няколко седмици наред една от най-четените книги е "Моята борба" на Хитлер, доскоро забранена за публикуване в страната.
Дори в най-голямата демокрация в света, САЩ, фактът че милиони американци подкрепят аутсайдерите Тръмп и Сандърс, изправили се срещу истаблишмента във Вашингтон, свидетелства за дълбока криза в американската политическа система. Особено тревожни са антидемократичните послания на Тръмп, които са открито предизвикателство към устоите на американската демокрация.
Глобално погледнато, сферата на влияние на демократичните режими се стеснява. Според изследване на фондация Бертелсман "през последните години, както никога досега, се ограничават човешките права. В световен мащаб демокрацията е в опасност". Според изследването дори в стабилни демокрации се наблюдават авторитарни тенденции. Броят на диктаторските режими се е увеличил през последните години. В световен мащаб 74 страни са дефинирани като демокрации, 55 за автокрации, от които 40 са твърди диктатури, което е със 7 повече от преди две години.
Нараства влиянието на религията, особено на радикалните течения. От 2006 до 2016 г. броят на страните, в които се е увеличило влиянието на религията върху политиката, е нараснал от 22 на 33 на сто. Следователно нарастването на глобалната нестабилност е следствие и на отстъплението на демократичните режими и ценности в световен мащаб и възхода на различни по характер антидемократични сили.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
