Брюксел спешно приласка Турция, за да се спаси от бежанския поток
Пред 12 години Реджеп Тайп Ердоган застъпи на власт с посланието "нула проблеми със съседите". Днес ситуацията около и в Турция по-скоро отговаря на друг девиз: "Нула съседи без проблеми". Заобиколена от войни, сепаратистки движения и враждебно настроени комшии Анкара се върна към новия си стар партньор - Европа. Неделните преговори между турския премиер и германския канцлер Ангела Меркел дадоха плаха надежда, че компасът отново ще се завърти в западна посока. Неприятната истина е, че ЕС повече от всякога се нуждае и е зависим от турската политика към бежанците. Залетите от потоп западноевропейски страни се мъчат да овладеят хуманитарната криза и се гърчат в междусъседски разпри. Правителствата изпитват и нарастващото влияние на антиимигрантските партии в собствените си страни. Само в Германия до края на годината се очаква да пристигнат до 1 млн. души. Турция пък пое най-суровото бреме от гражданската война в Сирия. На тяхна територия вече преминаха над 2,2 милиона души, които досега тежат на бюджета с над 7 млрд. евро. Сирийските бежанци обаче не могат да получат никакъв официален статут и право на работата в южната ни съседка, което е една от причините масово да бягат на Запад.
Правителството на Ердоган и Брюксел
от няколко години въртят един и същи пазарлък
Анкара е готова да подпише споразумение за обратно приемане на имигрантите, но само при положение, че европейските страни се съгласят да премахнат визите за турски граждани. Наддумването по проектодоговора можеше да продължи безкрайно, но човешката вълна, задавила ЕС, направи сключването му спешно и неотложно. Изглежда към средата на следващата година споразумението ще бъде правен факт. Турският премиер умело използва неловката позиция на Европа, за да отпуши и преговорния процес за членство. Той настоява да се отворят пет нови преговорни глави - енергетика, вътрешен пазар, икономическа политика, човешки права, вътрешен ред и сигурност,
вероятно искането му ще бъде уважено
Допълнително страната ще получи и европейска помощ от 3 млрд. евро, за да се погрижи за клетниците, потърсили подслон на турска територия. Местната опозиция вече обвини Меркел, че с визитата си се включва в предизборната кампания на Ердоган, давайки европейска легитимация на един противоречив авторитарен властник. След последните парламентарни избори съставянето на правителство се провали. Междувременно в югоизточните части на страната избухнаха пълномащабни сражения с кюрдските сепаратисти. Последният самоубийствен атентат в Анкара напомни и за другия отворен фронт - с Ислямска държава. Оказа се, че "живите бомби", поразили левичарския и прокюрдски митинг в Анкара, са кюрдски бойци на ИДИЛ от батальона "Константинопол". Същата спяща клетка изпрати и камикадзетата на предишните покушения в Суруч и Диарбекир.
Турският президент днес е въвлечен в две войни -
срещу кюрдите и срещу самозвания халифат. Вътре в страната са изключително изострени противоборствата между турския светски национализъм, мекия ислямизъм на управляващата партия, навлизащия войнстващ салафизъм и радикалното левичарство на кюрдите. В тази взривоопасна обстановка Анкара се нуждае на първо време от нормално провеждане на вота и съставяне на работещо правителство. След това идва времето да се решават един по един, и то не със силата на оръжието, горещите проблеми. Същевременно Брюксел все по-ясно разбира, че Турция държи най-силните козове по бежанската криза и от нейните действия зависи дали Европа ще бъде потопена от нелегални имигранти, или напливът ще понамалее. Затова и стабилността на южната ни съседка започва да се очертава като първостепенен приоритет за ЕС. Европейските политици са готови на големи отстъпки и плащания само и само нелегалните имигранти под някаква форма да бъдат приети от Анкара, а турските власти най-накрая на дело да пресекат каналите за трафик на хора.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
