Милен Керемедчиев, бивш зам.-министър на външните работи
Маршът на солидарността в неделя в Париж бе много показателен за успокояване на страстите и на напрежението, както и показване на обединеност на всички лидери и граждани. Това бе важно за обикновените хора. Защото атентатът в Париж бе уникална терористична акция без прецедент. И в Испания, и във Великобритания, имаше самоубийствени атентати, които целяха да отнемат колкото е възможно повече човешки живота. Докато във Франция имаше целенасочена екзекуция на хора, които бяха предварително набелязани. Всъщност за първи път се случи такава целенасочена атака срещу журналисти и хора със свободно мислене. Разбира се, опасността от радикализация на обществото и ответни удари е много явна. Така че този марш най-вече допринесе за връщане на спокойствието и доверието, че държавата ще си свърши работата, в смисъл "Нека хората не взимат закона в свои ръце!". Различията между световните лидери са преодолими и очаквам активизиране и на Франция, и на другите държави в борбата с Ислямска държава и другите терористични организации. Но
държавите трябва да се обърнат навътре
- към себе си. Защото това, че ИД и другите терористични организации реагираха малко изненадано на случилото се във Франция, показа, че
става дума за една клетка на ислямисти
която се самоорганизира и самоактивира, за да извърши тези нападения. Това означава, че във всяка една от европейските държави е възможно да има такива спящи клетки на граждани, преминали през доста добро и задълбочено военно обучение, и те могат да бъдат активизирани - с обаждане отвън или пък да се самоорганизират. Това е по-опасното! А не войната с Ислямска държава и ценностите, зад които те стоят, които не се споделят от мюсюлманските лидери и държави. Дори "Хизбулла" заклейми този тип тероризъм. Ето защо е важно битката да бъде проведена вътре в самите европейски държави, САЩ, Канада, а не да се търси веднага отговор извън границите им. Първо, много е важно да се ограничи броят на нелегалните емигранти, натискът от който се увеличава с всеки изминал ден. Според европейската служба Фронтекс опитите за нелегално преминаване на еврограниците през 2014 г. са били 270 000. а от изказване на Бойко Борисов през уикенда се разбра, че над 10 на сто от тях са били на територията на България. Затова е важно справянето с нелегалните имигранти. Не казвам, че всеки един от тях е терорист, но
всеки носи със себе си потенциална заплаха
при положение, че той не е проверен по съответните канали. Не очаквам у нас проблеми като във Франция от ислямизирани и фанатизирани български граждани, защото нашите мюсюлмани са с далеч по-толерантно и социално отговорно разбиране към религията. А очаквам точно обратното - нелегални имигранти, влезли у нас и непроверени от съответните служби, да се превърнат в потенциална заплаха за България и страните от ЕС. При всички положения не трябва да се взимат крайни и прибързани действия от страна на Европа след тази тежка за нея седмица. Защото това ще доведе до изключване на някои от общностите от общия диалог и радикализирането им. Трябва с мюсюлманските, еврейските и християнските общности да протече много по-голяма комуникация, защото те са тези, които биха могли да внесат спокойствие. Това, което изповядват Мюсюлманска държава и крайните ислямисти, е насочено и срещу исляма, а не само срещу другите религии. Този вид краен религиозен автоматизъм всъщност трябва да бъде в центъра на борбата на европейските държави. Според Шенгенското споразумение независимо дали пред дадена държава се явява реален риск за националната й сигурност тя може да въведе частично граничен паспортен контрол. Така че очаквам всяка една от държавите членки на Шенген да инициира такъв тип проверки, когато сметне, че има заплаха за националната й сигурност. Тук въпросът за нашето членство В Шенген става много важен. Ние трябва да докажем, че защитаваме много сериозно границите на ЕС. Защото тези нелегални имигранити, които се появяват в големите ни градове, прекарани от каналджии и озовали се по неясни пътища, определено не ни помагат да покажем на европейските ни партньори, че покриваме на 100% критериите за безопасност. Не съм оптимист за развитието на България в шенгенското пространство, имаме още за какво да работим. Съгласен съм, че технически отговаряме на критериите, но въпросът е в човешкия фактор - борбата с каналджиите и нелегалните имигранти. Не говорим за машини, система, проследяване, а за човешкия фактор на границата, който явно трябва да премине през допълнително обучение.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
