През следващите 35 г. ЕС ще се нуждае от 20-35 млн. чуждестранни работници
България взе много адекватни мерки, но й трябва повече финансова помощ, казва Мария Габриел
- Според географското си положение страните в съюза се разделиха
- 626 000 молби за закрила в държави от ЕС само за миналата година
- Трябва да разграничим бежанците от икономическите имигранти
Мария Габриел е ръководител на българската делегация в групата на Европейската народна партия в Европарламента и зам.-председател на групата на ЕНП. Пред "Стандарт" тя коментира кризата с бежанците и мерките, които Европарламентът обсъжда за справяне с проблема.
- Г-жо Габриел, Европа е пред огромна бежанска криза. Къде е мястото на България в разрешаването на тази критична ситуация?
- Ситуацията категорично е драматична, особено ако вземем предвид последните цифри. За 2014 г. са подадени 626 000 молби за закрила в държави членки на ЕС, което е двойно повече спрямо предишни години. Върховният комисариат на ООН за бежанците отчита рекорд от 59,5 млн. души, които са били изселени през изминалата година. Това е най-големият брой в цялата 65-годишна история на Агенцията. Междувременно става ясно, че освен този невероятен наплив имаме 2 огромни проблема. От една страна, самите бежанци не са чак толкова много, но те се смесват с икономическите и нелегалните имигранти, което създава една нова огромна вълна от бягащи. Да не говорим, че голяма част от тях са жертви на трафик на хора. От друга страна, продължаваме да сме свидетели на това как се разпадат цели държави в Северна Африка и Близкия изток. Ние ставаме свидетели на двоен натиск. От една страна, на самите врати на Европа, а от друга - на хората, които са под пряката заплаха на Ислямска държава. Така че в този труден момент е необходимо ЕС да се съгласи, че няма как отделни страни членки да се справят с проблема и отговорът трябва да е общоевропейски.
До този момент, в зависимост от географското разположение, погледът към проблема беше различен. От една страна, имаме входни държави като Италия, Гърция, България и Малта, но знаем много добре, че крайната цел на голяма част от бежанците не са тези страни, а Германия и Швеция. Заради това разделение много се забавихме с общото вземане на решение. Направихме стратегия през май, публикацията на Европейската програма за имиграция ясно идентифицира мерки, но истината е, че докато няма решение и съзнание за общи европейски действия, няма как да се противопоставим на ситуацията.
- На конгреса на ЕНП през октомври каква посока ще зададе най-голямата дясна партия в ЕС?
- Категорично има необходимост от политическо решение и лидерство. С цялата си отговорност трябва да имаме силата да кажем, че ние дължим на бежанците покрив и солидарност, но спрямо нелегалната имиграция и икономическите имигранти трябва да имаме твърда и ясна позиция, която основно да защитава европейските ни ценности и след това да постави на преден план чувствителни въпроси. Убедена съм, че на конгреса ЕНП ще излезе с ясна позиция, която ще позволи да не заобикаляме чувствителните аспекти на темата като тази за интеграцията на тези хора. Защото една част от тях няма да се върнат и ще останат в Европа. Огромни средства през последните години се дават за връщане на бежанците, отколкото за интеграцията им.
Надявам се на лидерството на Германия, която дава добър пример. В доклад на ЕС се твърди, че през следващите 35 г. съюзът ще се нуждае от 20-35 млн. чуждестранни работници, за да поддържа икономически растеж. Имаме много интеграционни реформи, които биха улеснили процеса като например синята карта. Важно е правомощията на Европейската агенция за опазване на външните граници да бъдат разширени и тя да има собствен финансов ресурс. Друго голямо предизвикателство е чисто политическо като решение. ЕС трябва да предложи някакво решение на кризисните ситуации в Либия, Сирия и Ирак. Не може да гледаме как се разпадат тези държави. Без решаване на международните конфликти няма как да искаме предизвикателствата с имигрантската вълна да не оказват влияние върху нас.
- Бойко Борисов призова "големите началници" на Великите сили да се разберат как да се реши проблемът с бежанците. Къде виждате ролята на САЩ и на Русия в тази криза?
- За всички ни е ясно, че става въпрос за международни кризи и за глобален процес. Колкото по-бързо имаме стратегическо партньорство с големите международни сили за решаването на този проблем, толкова по-добре. Ситуацията в Либия и Сирия много по-бързо би намерила решение, ако ЕС, САЩ и Русия със сътрудничеството на ООН предложат конкретни мерки за построяване на мира в тези страни стъпка по стъпка.
- В какъв формат могат да са разговорите на ниво НАТО по проблема?
- Партньорство - това е форматът. Нищо не може да се случи насила. Много е важно със страни като Турция да имаме откровени разговори за отговорност. Знаем добре какъв огромен брой бежанци минават през Турция. Междувременно имаме общи чисто стратегически заплахи с турците - отношението към Ислямска държава, случващото се в Либия. Това са въпроси, за които партньорството в НАТО е ключова дума.
- Може ли България да инициира подобен тип разговори? Доколко ние можем да сме фактор?
- България има ключова роля. Ние сме външна граница на ЕС и една от най-чувствителните зони. Това ни извежда на преден план и е добре европейските ни партньори да се вслушат повече в думите на премиера Борисов. Защото всички говорим за трагедията на Средиземноморието и за това какво се случва в Италия, Малта, Гърция. България е страната, която има сухопътна граница с Турция. Ние влагаме много средства, за да не се усеща натиска върху другите държави. На фона на случващото се в страните около нас, България успява да бъде един истински остров на стабилност. Решение и инициатива могат да дойдат от област, в която има стабилност и политическа яснота за това какво искаме да направим. България в момента може да го предложи.
- Възможно ли е ЕС да отдели нови средства, които да бъдат пренасочени от различни програми?
- За момента това, което искаме със сигурност, е повече финансови средства за страни като България. Защото данните, на база на които се разпределяха средствата само преди два месеца за Гърция и Италия например, са статистика от 2011 - 2013 г. А 2014 г. е изключително важна година, през която процентите в България скочиха неимоверно.
- Кой ще представи доклад по темата на конгреса на ЕНП в Мадрид?
- Има създадена работна група в ЕНП, която ще излъчи документ, в който всяка една от националните делегации може да направи своите поправки. В групата на ЕНП в ЕП подготвяме за публикация работен документ заедно с председателя и зам.-председателя и координатора ни в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.
- Има ли българи в тази комисия?
- Да, Емил Радев, Илияна Йотова и Филиз Хюсменова. Много силно българско присъствие в една ключова комисия за този мандат на ЕП.
- Кога докладът ще е факт?
- Позицията на ЕНП в доклада очакваме да е готова след около две седмици. Работният вариант се появи през април в Милано, когато в ЕНП направихме конференция изцяло посветена на проблемите на имиграцията.
- Ситуацията на Балканите и бежанската вълна?
- Ситуацията на Балканите ще е на дневен ред не само заради срещата на върха, а защото ЕС ще трябва да отговори на чувствителни въпроси като един от основните, който Юнкер зададе - какво правим с т.нар. списък на сигурни трети страни. Защото, от една страна, трябва да признаем, че е парадоксално Балканите да са страни кандидат-членки на ЕС, а от друга - да бъдат разглеждани като трети страни, когато става въпрос за бежанците и хуманитарна помощ. По случващото се на Балканите можем да съдим и за това в България. Защото границата ни е сигурна, потокът се променя, минава през места с големи пробойни. Средствата от ЕС със сигурност са крайно недостатъчни - 1,74 млн. евро. С тях не можем да осигурим каквато и да е перспектива на тези хора. По-важно е да видим каква ще е реакцията на страните-членки за този списък на т.нар. сигурни трети страни и оттам да бъдат идентифицирани мерки, с които да се контрират негативните ефекти на бежанската вълна. Засилено полицейско сътрудничество, обмен на данни, съвместна работа на хората, осигуряващи митническия контрол са изключително важни. Данните сочат, че в цялата тази вълна от Балканите към Унгария, Швеция и Германия, една голяма част от тези хора не идват от Сирия или Африка, а има и хора, които идват от самите Балкани.
- Тоест предстои ревизия на изказването на Юнкер от миналата година, в което той бе посочил, че през следващите 5 г. не се предвижда разширяване на ЕС. Така ли е?
- Не, не става въпрос за разширяване на ЕС. Това е съвсем различна и деликатна тема. Говорим за съставяне на списък от трети сигурни страни на произход, които да преминават ускорена и улеснена процедура за статут. До този момент другите държави членки са против съставянето на такъв списък, защото всяка от тези страни има своите двустранни отношения и история в тях с определени държави. Но Юнкер има смелостта да постави и този въпрос на масата. Такъв списък би трябвало поне за страните кандидат-членки за ЕС да означава по-ускорена процедура.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
