Европа очаква от нас върховенството на закона

- Първо искам да отбележа, че ние от ВОЛЯ много внимателно следим подготовката на правителството за тези толкова важни шест месеца, в които България ще председателства Съвета на ЕС. Както знаете, беше отделен  впечатляващ бюджет – около 230 милиона лева, което е в пъти повече от досегашната практика на останалите държави. Това ни превръща в рекордьор сред страните-членки. За България, сочена като най-бедната в Съюза, това е повече от странно и някак мегаломанско. 

- За съжаление, и тази тема върви със скандали - още няма яснота как са разходвани милиони за ремонта на НДК, например. Прави ми впечатление също, че за логистика и кетъринг обслужване също ще бъдат похарчени солидни суми. За сравнение ще припомня, че Естония, от която ще поемем щафетата, отдели 65 милиона евро и се справя отлично. Малта преди нея определи бюджет от 40 милиона евро и също проведе успешно председателство. Нашето правителство доста се е престарало в разходите, затова ще настояваме за прозрачност и доказана целесъобразност. Ако някой си е позволил да раздува цени и обществени поръчки, ще трябва да си понесе отговорността. Убедена съм, че е могло да предвидим по-прагматичен бюджет, съответстващ на възможностите на страната. 

- На първо място това домакинство трябва да подобри нашия образ в европейски и глобален контекст. В продължение на шест месеца София става своеобразна столица на Европейския съюз. Трябва да извлечем от този факт всички възможни ползи - и за външната ни политика, и за икономиката, и за туризма. Съветът на ЕС заседава в 10 различни състава по отделните политики. Това означава, че България в рамките на половин година ще бъде лаборатория за политическа и законодателна дейност. Заседанията на Съвета ще се ръководят от българските министри. Ще присъстват и министри от всяка държава членка, европейските комисари -също. Председателството е възможност България да стане видима и значима за ЕС. Председателството е възможност за България да формулира обща цел и да остави отпечатък върху развитието на Европейския съюз със собствена гледна точка. Например  триото Холандия, Словакия, Малта (преди триото Естония, България, Австрия) подчерта значението на кръговата икономика, чрез търсене на решения за по-добро управление в сферата на отпадъците, води, въздух, биоразнообразия, разкриване на "зелени" работни места. Словашкото председателство избра приоритет  „Възстановяване на доверието на гражданите към Европейския съюз”, Малтийското  прие уникален подход, изразяващ се с мотото РеЮнион - повторно съюзяване на институции и граждани за повече разбирателство.

Партия ВОЛЯ вижда в председателството най-вече възможността ние, граждани и политици, да обединим усилията си и да покажем на Европейския съюз добрата страна на държавата ни. Да разкрием богатството на нашата история и природа, уникалното културно наследство, което имаме.

За съжаление, посрещаме този изключителен исторически шанс като най-бедната и най-корумпираната страна в ЕС. Ако правителствата бяха работили почтено и реално за хората, щяхме да имаме много по-голямо самочувствие, изпълнявайки тази задача.

- По принцип, дневният ред на политическия и законодателен процес в ЕС е зададен от мандата на Европейската комисия и всяко председателство стриктно го следва. Но това не означава, че няма да можем да повдигнем и важни за нас теми. Една от тях е бъдещето на Западните Балкани в ЕС. Този район придоби значимост заради миграционната вълна и се оказа необходим партньор, който може да задържа и да бъде буфер по пътя на мигрантите към Западна Европа. Коментарите на европейските лидери, че стабилността, сигурността и икономическото развитие на този район е стабилност и за цяла Европа, са абсолютно основателни и правилни. Затова и главната цел на срещата на върха по време на българското председателство ще бъде продължаване на сближаването на Западните Балкани с ЕС. Това е много обширна тема, която включва свързаността - регионална икономическа интеграция и развитие на частния сектор и на малките и средни предприятия, свързаност на хората - борбата с младежката безработица, която в момента е 40%, върховенството на закона, превенция и борба с корупцията, подкрепа за учените, насърчаване на добрите отношения със съседите; борба с тероризма и екстремизма, радикализацията и организираната престъпност, превенция за нерегулираната миграция.

България може да лобира за осигуряване на подкрепа и помощ от държавите членки за ускоряване на реформите във всяка една от 6-те страни и за водене на преговори за членство - предоставяне на ноу хау, екипи от експерти, обучение на публична администрация, обучение на студенти. В дългосрочен план се лансира идеята да се подкрепи дигиталната свързаност на Западните Балкани и постепенно отпадане на роумига, но това е труден процес, за който е необходим финансов ресурс. Също така трябва да се коментира либерализацията на визовия режим, общия пазар, изграждане на мрежа от експерти в областта на сигурността. 

Един от очакваните приоритети е устойчив и интегриран подход за Дунавския и Черноморски регион. Включването на Черноморския регион  според мен не е добър ход,  защото той е изключително проблемен заради тежкия военен конфликт между Украйна и Русия. Не са реалистични очаквания, че ЕС ще възприеме макрорегионална стратегия за Черноморския регион и ще насочи финансов ресурс към него, без да има яснота кога ще се стабилизира. Освен това ЕС не е отменил санкциите за Русия. Единствено темата за сигурността в Черноморския регион може да се посрещне с разбиране от страна на европейските институции. Това са все теми, които пряко засягат България и аз очаквам правителството да съумее да защити нашия национален интерес.

- Стана ясно, че по време на председателството ще се дебатира и многогодишната финансова рамка след 2020 г. Как нашата страна се вписва в този приоритет?

- България има огромна необходимост от средства за развитие на малките и средни  предприятия, да насърчи иновациите и да подобри осезаемо бизнес средата. Знаете, че това е слабо място в икономиката ни в момента и този факт отблъсква чуждестранните инвестиции.  Подчертавам тази тема, защото тя е приоритет и в програмата на партия ВОЛЯ. В контекста на Брекзит и очакванията за промени в МФР, очаквам България да настоява основният инструмент за сближаване на европейските региони - Кохезионната политика, да запази своето място в общия бюджет на ЕС и след 2020 г. Тази политика на сближаване е ключов лост за стимул на икономическия растеж и създаване на нови работни места. Ние от ВОЛЯ смятаме, че тя трябва да е ориентирана приоритетно към най-слабо развитите региони на ЕС, сред които, за съжаление, все още се числи и България.

Също бих откроила и общата селскостопанска политика. За България тя е от съществено значение и трябва не само да намалим бюрокрацията в сектора, но да запазим финансирането, за да се избегнат евентуални сътресения в сектора на селското стопанство. Ако ние искаме да се развиваме като успешна производителка на земеделска продукция, както е било в миналото, да предложим на Европейския пазар чисти екопродукти, трябва доста сериозно да защитаваме интересите си в тази сфера – така, както го правят други страни-членки.