Европа не бива да кляка пред Ердоган за визите

Държавата трябва да се върне в гетата, преди там да влязат ислямистите

- Европа трябва да създаде своето ФБР
- Липсата на образование и перспектива прави младите хора лесна плячка на джихадистите
- Борисов се страхува да се кандидатира за президент, за да не се разпадне ГЕРБ

- Какви ще са последствията от опита за преврат в Турция за Европа и България?
- За една нощ Ердоган се превърна от противоречив лидер в герой в очите на собствените си сънародници и на световните лидери. Реакцията им беше недвусмислена. И тя е правилната - не може властта да се решава с преврати, единствено гражданите са в правото си да избират. От друга страна, превратът постави Европа в много тежка ситуация. Турция е основен партньор за решаването на мигрантската и бежанската криза. На дневен ред са нерешените въпроси за признаването на на Турция за "сигурна държава", сключването на споразумението с ЕС за обратното връщане на бежанци, отпадането на визи за турски граждани и т.н. Как ще бъдат разчетени тези проблеми на фона на случилото се в нощта на 15 юли, предстои да видим. Страхувам се, че по някои от тези въпроси ще започнем отначало.
- Адекватна ли бе реакцията на българските власти?
- Нормална реакция, задължителна в тази ситуация. Имаме обща граница с Турция и никой в първите часове не можеше да е сигурен как ще се развият действията. Трябваше да се сме готови за всички варианти. Що се отнася до по-важния въпрос - какво предстои, трябва да сме много внимателни. Въпреки победата на Ердоган ситуацията в южната ни съседка е нестабилна. Не е изключен засилен мигрантски трафик към Гърция през Егейско море и засилена дейност на трафикантските мрежи, включително и през нашата обща граница.
- Трябва ли Европа да отстъпи за премахването на визите за турските граждани?
- Европа постави 72 условия, които Турция трябваше да изпълни за да се реши визовия въпрос. Едно от най-важните е реформата в антитерористичния закон, който се използва с политически цели. Сега Ердоган ще каже - ето, казвах ли ви, че страната е заплашена. Неслучайно той твърди, че пучът не е организиран от армията, а е терористичен акт. Ердоган е с развързани ръце. Притесненията са свързани с драстични промени в Конституцията към еднолична власт и по-нататъшна ислямизация на страната. Въпросът за визите трябва да бъде отложен. Позицията на България трябва да бъде категорично против тяхното отпадане. Сега е времето ние да поискаме повече средства за укрепване на границата и ако се наложи, помощ от новата европейска агенция за охрана на външните граници.
- Ден преди това се случи и поредният ужасяващ атентат в Ница. Безпомощна ли е Европа пред терора?
- Вече не е достатъчно да кажем Je suis Nice. Не можем да допълваме това послание само с нови имена. Трябват действия. В две посоки. Първо, имаме проблем със сигурността в ЕС. Само координация между службите за сигурност не е достатъчна. Не са достатъчни и новите антитерористични функции, които получи Европол. Отдавна настояваме за повече обмен на информация. Европа трябва да създаде своето ФБР. Задължителни са повече инвестиции в националните служби за сигурност, включително и у нас - и като финансиране, и като хора. И втората посока, да видим какви са причините за радикализацията. Мизерията, липсата на образование и перспектива прави младите хора лесна плячка в ръцете на джихадистите. Държавата трябва да се върне в гетата и крайните квартали.
- Кой е виновен? Чуха се мнения, че това е старата европейска генерация политици, които издигнаха в култ т.нар. политика на интеграцията и сега виждаме нейния крах?
- Не искам да влизам в тази риторика. Не само защото това са тези на популистките и ксенофобски партии в Европа, а защото те не подсказват решения. Първо трябва да има международна коалиция срещу тероризма. Това е най-страшната заплаха. Затова недоумявам защо опасността от "Ислямска държава" бе посочена едва на четвърто място на срещата на Върха на НАТО във Варшава, а за №1 бе посочена Русия! Русия е съюзник в борбата с тероризма. Що се отнася до интеграцията, проблемът е, че десетилетия наред политиците печелят избори в нейно име и говорят повече за нея, отколкото реално съществува.
- Говорите за централизация, но текат обратните процеси и най-добрата илюстрация е Брекзит?
- ЕС ще бъде по-силен след Брекзит. Никой не знае още как точно ще протече "разводът", но щетите ще бъдат повече за Великобритания. Помислете си само за хилядите англичани, които работят в европейските държави благодарение на свободното движение, да не говорим за икономическите и финансовите обвързаности, въпреки че не са в Еврозоната. Най-големият губещ са младите хора - достъпът до европейските университети и програми, перспективата. Неслучайно протестират по площадите. Брекзит ще е катализатор за промени в начина, по който работят и европейските институции и самите държави като членки на ЕС. Европа страда от липсата на достатъчно силни лидери, които да могат да носят отговорност и да предлагат смели решения как трябва да изглежда ЕС след 5, 10 или 20 години. Кризата започна още във втория мандат на Барозу. Не бе разчетена ситуацията в Северна Африка, Арабската пролет, започващото напрежение в Близкия Изток. Нас даже ни уверяваха как сирийските бежанци ще решат демографския проблем в България дори!!! В същото време Комисията "Барозу" налагаше все повече и повече политика на затягане на коланите като единствен отговор на икономическата и финансова криза. Освен тежките последици блокирането на икономиката, това доведе до тежки социални неравенства, до бедност и мизерия. Е, как да вярват хората на европейския проект, когато такава политика носи само нещастия?
- Как ще се развърже този възел от проблеми?
- Предвиждам, че ще има нов договор за ЕС. С много по-ясни ангажименти на държавите членки, с по-ясни граници на собствения им суверенитет, с по-строги и категорични правила. Предвиждам по-големи правомощия на структурите за сигурност на европейско ниво. И най-вече Договор, който не допуска двойни стандарти по отношение на държавите членки, както и развитието на Европа на няколко оси. Не може Централна Европа да прави своя политика за миграцията, Брюксел да не реагира, а в същото време България и Румъния да бъдат държани извън Шенген при изпълнени критерии за членство.
- Българските евродепутати показаха, че могат да работят заедно, например за отмяната на Механизма, с който комисията ни наблюдава за борбата с корупцията.
- Да, така е. Бях първият български евродепутат, който още преди няколко години заговори, че този механизъм вече не върши работа. Не, че сме решили проблемите си, но резултатите са повече негативни. Използва се не само с вътрешно политически цели, но винаги служи като алиби на нашите недоброжелатели в Европа. За съжаление, гротеска е, когато ние се обединихме политически, но бяхме бламирани от тогавашното ръководство на Министерство на правосъдието.
- Съпротивата срещу управлението и анти-ГЕРБ настроенията ли е спойката, която събира БСП с БВ и Д21 в преговорите за общ кандидат-президент?
- Не само. Ние от БСП считаме, че има няколко въпроса, които не подлежат на партийно делене и изискват национален консенсус. Имаме своите предложения, представихме ги на останалите и срещаме подкрепа. Обща до голяма степен е и оценката за управлението и за мандата на Росен Плевнелиев като президент на ГЕРБ.
- От какъв президент има нужда България?
- Искам да се обърна към всички политически лидери. Всеки има право на избор, не "назначавайте" президента на България. Така постъпиха от ГЕРБ с Плевнелиев. Преди 5 години, само за няколко месеца, му направиха силна и положителна пиар кампания на "най-добрия регионален министър. 5 години по-късно именно ГЕРБ го отказа от втори мандат. Тези пет години обаче са за сметка на България и всички нас - разделение и конфронтация сред българите, лишаване от социални гаранции и подкрепа за лобистки закони, поемане на неадекватни и тежки за страната външнополитически ангажименти, често противоположни дори на правителството. Така повече не може.
- Имате ли сили да издигнете личност, която да спечели президентските избори?
- Да, имаме. Допитването за формулата на представяне и евентуалните ни партньори сред нашите членове е безспорен успех. Хората казаха - широка и принципна коалиция вляво.
- Вашите партньори имат амбиции и не го крият. Първанов посочи своето име, на Калфин и Дончева?
- Оценявам дипломатичността на г-н Първанов да не посочва и име от БСП в тази деликатна ситуация. Имаме споразумение да водим преговори без предварителни условия. Партийните кандидати са точно толкова подходящи, колкото и останалите. В БСП има много ярки личности и подготвени професионалисти.
- Най-много номинации вътре в БСП получавате вие, Костадин Паскалев, Мая Манолова и разбира се, председателката Корнелия Нинова. Може ли кандидатурата да е партийна и ще преодолеете ли разделението с Първанов и Дончева?
- Имаме поне три много силни варианта. Обещахме, че няма да говорим още с имена, докато не приключат номинациите в собствената ни партия. Що се отнася до преодоляване на различията - да възможно е. Всяка рана оставя белези. Но ние искаме да спечелим тези избори с гласовете на всички хора, които не приемат управлението на страната, моделът, който бе наложен от ГЕРБ. Това чухме и от АБВ и от "Движение 21", и от ВМРО. Аргументите ни и изводите ни съвпадат. Във ВМРО не по-малко, отколкото в БСП виждат пълния провал на ГЕРБ в президентската власт. Заедно търпим фалшификацията на изборните резултати, подмяната на вота на хората. Докога? Ами, до тези избори, нека да си обединим усилията. Това предложи Татяна Дончева и не виждам кой от останалите е против.
- Трябва ли политическите лидери да се включат в президентската надпревара, както призова Борисов?
- Г-н Борисов се изказа неподготвен и си го получи. Отговорът на Корнелия бе удар в десетката. Нека да му е за урок, да престане да се държи като султан, който ще казва на всички какво да правят. Да си гледа неговата партия. Страхува се да се включи в кампанията и заради себе си и заради опасността от разпад на ГЕРБ.