Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения
Визитата на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд в Москва беше мисия на разума и може би един от последните шансове за мир. Спиралата на напрежението отведе Европа прекалено далеч, до ръба на предвидимия риск. Подобен род граждански конфликти имат тенденцията да се самодинамизират, да излизат извън контрол и да се управляват до голяма степен от екстремистите и от двете страни. Това беше опит на трезвомислеща Европа да поеме инициативата в името на собствената си стабилност. Очевидно имаше усещане за спешност, тъй като тази мисия беше доста нестандартна. Нестандартна първо като дипломатически подход - лидерите на две големи европейски сили спешно отиват на преговори с друга държава и лично ангажират авторитета си. Второ, самият формат е симптоматичен - в преговорите не участваха Украйна и САЩ. Естествено, разговорите се водеха в диалог и партньорство с Вашингтон. Преговорите на Оланд и Меркел с Путин имаха за цел да изпреварят и предотвратят евентуална по-нататъшна ескалация, имайки предвид обсъжданията за доставка на оръжия, които текат в САЩ, и също така ясното заявление на Полша, че
те ще доставят оръжия на украинските сили
От друга страна, стои решимостта на страни като Германия, Франция и Великобритания да не доставят оръжия с цел избягване на ескалацията.
Особено ключово е посланието на Ангела Меркел на конференцията в Мюнхен: "Сигурността на Европа трябва да се гради с Русия, а не срещу Русия". Това може би е най-силното послание за мир, откакто започна кризата в Украйна.
Има шансове да бъде постигнато споразумението, върху което се работи в момента, основаващо се на Минските споразумения, но и с ангажименти и международни гаранции от преговарящите страни, че то ще се спазва, включително и от страна на Русия, ЕС и САЩ.
И на вчерашната среща между държавния секретар на САЩ Джон Кери и руския външен министър Владимир Лавров бе подчертано, че има два реални вътрешноукраински инструмента за регулиране на конфликта - националният диалог и конституционните реформи. И тук изниква въпросът за бъдещето на страната, децентрализацията или федерализацията - това е шансът украинците да продължат да живеят заедно и Украйна да остане единна държава. Спирането на войната е само първата крачка. Следва не по-малко трудният период на изграждането на мира.
Властите в Киев загубиха инициативата по този въпрос. Президентът Порошенско направи опит миналото лято да
положи основите на сериозна децентрализация
но той се оказа неуспешен и последвалите събития преместиха инициативата от Киев в Москва. До голяма степен отговорността за регулирането, както и за съгласието на Луганск и Донецк, сега пада върху Русия.
За съжаление и досега никой не стъпи върху най-ясната и проста формулировка, която да даде шанс за бъдещето на Украйна, а именно - националното помирение. Никой не говори за това, а без национално помирение нейните 45 милиона жители, разделени от тази пропаст и окървавени от раните на войната, трудно ще живеят заедно.
Рисковете за България безспорно са сериозни - те не са преки, а произтичат от цялостната дестабилизация и ескалация на напрежението. Заплахите идват от това, че за пръв път след Втората световна война в Европа се говори за война. Войната се приема не само като факт, но и като допустим, дори морален инструмент за решаване на проблеми.
Дори и държавният секретар Кери обаче подчерта, че военно решение на конфликта не е възможно. Въпросът е дали преди да се стигне до политическото решение, ще се пролее още кръв или не. С всеки изстрел, с всяка нова жертва става по-трудно да се наложи мирното решение. По принцип в гражданските конфликти не може да има победители, защото винаги има победени, а това не е основа за изграждане на здраво общество.
Полето за действие на България е в рамките на ЕС и НАТО. България не бива само да присъства, а да участва с позиция в полза на деескалацията на напрежението, която да балансира крайните мнения в Европа, редом с онези страни, водени от Германия и Франция, които се стремят да подпомогнат диалога и да позволят мирно решение. Не разбрахме каква е била българската позиция на последните срещи в ЕС и НАТО по проблема и с какви аргументи е защитена.
Най-опасният риск за България си остава негативният пример на Украйна, който показва докъде може да доведе разделението и агресията в едно общество.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
