Сладкият плод разказва истории от Едем до Епъл
За ябълката знаем, че: съдържа витамин С, който укрепва имунната система, флавоноиди - вид антиоксиданти, намаляващи риска от сърдечно-съдови заболявания, както и минималните между 70 и 100 калории. Познати са 7500 сорта. Към това може да добавим - значително количество феноли, които действат регулиращо на нивото на холестерола - намаляват "лошия" и повишават "добрия". Сакто и т.нар. фитонутриенти, които защитават успешно нервната система от Паркинсон и Алцхаймер. Пет ябълки седмично вършат изключително благотворна работа върху организма, а списъкът от здравословни облаги, гарантирани от плода, е безкраен. Това обаче е малка част от преимуществата на ябълката - онази, която виждат диетолозите. Тук ще стане дума за друга полза - митологичната.
Ябълката е натоварена с неимоверна символна мощ, която шества през вековете. Причина за прогрес, раздор, знание,
вражда, любов и какво ли още не. Тя разказва легенди, приказки, обединява митове и винаги стои в ядрото на човешкото познание и въображение. Ако Нютон не беше ударен по главата от ябълка, най-вероятно щеше да бъде ударен от нещо друго, но все пак именно на плода е заслугата. Впрочем, това не е мит - съхраняват се дори записки, в които ученият е описал случката. Когато Юнг пък достига до идеята си за архетипите, го прави именно наблюдавайки изумителната повторяемост на едни и същи легенди в толкова различни култури, които от древността не са могли да имат лесен достъп една до друга, както днес - а ябълката например присъства от Стария завет до Келтските легенди със сходна символна сила.
Ева прецака Адам
Нещата с човечеството тръгват добре - спор няма. Божия градина, блажено спокойствие, лее се благодат, а клаузите в договора с Бог са само два: да не се пипат дървото на живота и дървото на познанието. Едното дава безсмъртие, другото - познание за добро и зло. Звучи съвсем приемливо - не си разваляш рахатлъка, лежиш по цял ден, наоколо поточета, реки, радост за окото, Адам си има Ева, Ева си има Адам, хармония и доволство. Възможно ли е всичко това да бъде разменено за една ябълка? Алхимията между змия, женско любопитство и ябълка изглежда е достатъчна.
Моментът, в който устните на Ева докосват ябълката и зъбите й се впиват в плода - това е красивият религиозен взрив и началото на историята на човечеството в неговия мистичен прочит. А изглежда, че - поне според библейския канон - най-силното и първично чувство, което се вкоренява в човек, е срамът. Модната индустрия - в целия прогрес от смокиново листо до рокля на Вивиен Уестууд - дължи старта си на вездесъщата ябълка. И тъй, а нататък?
Парис: На най-красивата
Морската богиня Тетида и цар Пелей вдигат пищна сватба в древна Елада, разказва митът. Канят наред - хора, царе, богове, пъстро и пищно тържество. Не е поканена обаче богинята на раздора - Ерида. В такава ситуация няма правилно решение - ако я поканиш лошо, но пък да й отрежеш достъпа е още по-лошо. Отмъстителната Ерида добре познава женската психология, която в гръцката митология не прави разлика между жени и богини. Затова подхвърлила златна ябълка между Хера, Атина и Афродита. На ябълката пише: "На най-красивата". Очаквано, всяка от трите богини смятала, че ябълката се полага на нея. Спорът им, както знаем, трябвало да бъде разрешен от троянския принц Парис. В желанието си да получи златната ябълка, всяка от богините предлагала на Парис своите дарове. Хера му обещала власт над всички хора, Атина - блестящи военни победи, а Афродита - любовта на най-красивата жена. Кой младок би устоял на изкушението? Парис, разбира се, приема дара на Афродита и обявява нея за най-красива. Нататък е ясно - получава хубавата Елена, после Троянска война и десетилетия кръвопролитие. Но пък да погледнем от положителната страна. Как без подхвърлената ябълка щяхме да знаем кои са Ахил, Одисей, Менелай, Хектор?
Но нещата не спират дотук. Ябълката отново изиграва ключова роля в подвизите на Херкулес. В един от най-трудните моменти той трябва да открадне от златните ябълки на хесперидите. След като преборва това-онова по пътя си, накрая мускулестият герой достига до Атлас - титана, който държи небето, за да не падне отгоре ни. Двамата се договарят Атлас да обере магическите плодове, а през това време гръцкият герой да подържи небето. Не е като да подържиш чанта! Синът на Зевс едва успява, а после си тръгва доволен с ябълките в джоба на път към неговия вечно свадлив господар Евристей.
Стрелата на Вилхелм Тел и пистолетът на Уилям Бъроуз
Да не ти трепнат ръцете, когато трябва да уцелиш с арбалет ябълка, поставена върху главата на сина ти - това се казва точност и хладнокръвие. Героят на швейцарския епос Вилхем Тел, поне според легендите, забива стрелата в плода на милиметри от главата на своето момче. Бил принуден да го направи от тиранина Алтдорф Геслер - понеже не свалил шапка, когато минал покрай него. Тел му казал, че пази още една стрела и бил прокуден за нахалството. Както става в геройските легенди, след множество перипетии точният Вилхелм се завърнал със същата втора стрела и жажда за мъст. Ябълката, не ще и съмнение, е по-малка от човешката глава и Тел не срещнал особени трудности в екзекутирането на Геслер. А после подвигът му се увенчал с важно политическо събитие - независимостта на Швейцария от австрийското владичество на Хабсбургите.
Към всяка легенда обаче трябва да върви предупредителен надпис: не правете това у дома си! Уилям Бъроуз, един от най-важните фигури на бийт поколението и автор на натъпкания с наркотици "Голият обяд", една вечер се напива здраво със съпругата си Джоан Волмър. После добавят и наркотици към домашния купон. Накрая решават, че е крайно време да възпроизведат легендата за Вилхелм Тел. Бъроуз слага ябълка на главата на съпругата си, вдига пистолета си и я застрелва. Не ябълката, а Джоан.
Американската мечта
Всички наричат Ню Йорк Голямата ябълка, но произходът на прякора е повече от интересен. Терминът не бил измислен от местните жители. Използва го за пръв път спортният журналист Джон Фицджералд през 1924 година, озаглавявайки статията си "Около Голямата ябълка". А той чул това название от жокеи в Ню Орлиънс. Те мечтаели да се състезават в Ню Йорк, защото ябълките - или по-скоро наградите, връчвани на победителите там, били наистина големи. Една статия обаче няма как да създаде толкова шум, че всички да прихванат прякора. 20-те и 30-те са годините на джаза, когато той става запазена марка на афроамериканските музиканти. Именно те започват да го популяризират. В прословутия арт квартал Харлем дори се появява митичен нощен клуб с името "Голямата ябълка". Там гастролират най-нашумелите джаз музиканти, аплодирани всяка вечер от ценителите.
Когато музикант успеел да си уреди участие в този клуб, означавало, че е забелязан, оценен и че славата му е гарантирана.
По това време имало и израз "На дървото може да има много ябълки, но само една е Голямата". За да се стигне до днешната масовост на термина, важна роля изиграва официална туристическа кампания от 1971 година. С годините градът започнал да губи своята слава и станал известен с нарастващата престъпност, бунтове и стачки. Кампанията използвала изображения на червени ябълки, за да покаже, че Ню Йорк е весел и ярък град, в който спокойно могат да идват туристи. Доброволци дори раздавали хубави червени ябълки на туристите по улиците.
Има и далеч по-еротична версия за названието. Една от историите разказва за Ев Клодин, собственичка на публичен дом в началото на 19 век. Жените, работещи при нея, били известни с названието "ябълките на Ева" и така се появило популярното име. А метафорично голямата ябълка е от най-разпространените символи на американската мечта. Да уцелиш нея означава да уцелиш десетката, да попаднеш след най-добрите, да постигнеш най-големия успех. Историята на Рокфелер пък е пряко свързана с това - една-единствена ябълка, гласят легендите, е първият му капитал, от който започва могъщата му империя.
Диетата на Стив Джобс
На пръв поглед звучи толкова логично: отхапаната ябълка е символ на познанието и технологичните гиганти Apple уместно използват библейския мит за собствено лого. Истината обаче е ужасно прозаична, а и малко разочароваща. Не всичко, което прави Стив Джобс, е толкова вдъхновяващо колкото прочутата му станфордска реч, която инспирира милиони хора, независимо от сферата им на занимания. В един момент от живота си Джобс е на ябълкова диета и посещава ябълкова ферма, за да си набави плодове. Тогава му хрумва, че Apple "звучи забавно, вдъхновено и незаплашително". Толкова. Дизайнерите на Епъл обаче бързо хващат цялата митологична и историческа нишка и когато Рон Уейн прави първото лого на фирмата, изобразява именно Исак Нютон, който стои под ябълково дърво. После обаче Стив Джобс решава, че картинката е прекалено сложна и нарежда да махнат Нютон и да оставят само плода. Специалистите по брандиране твърдят, че това е един от най-добрите му ходове - колкото и да е важен Нютон, простотата е най-важният фактор, когато искаш да продадеш някоя марка.
А причината ябълката да е нахапана също е доста прозаична. Просто от корпорацията се съмнявали, че ако е изобразен цял, плодът може да се приеме и за череша. Друг мит е, че ябълката в логото на Apple всъщност е асоциация със съдбата на известния британски учен, майстор в разшифроването на кодове и изиграл неимоверна роля във Втората световна война Алън Тюринг (Бенедикт Къмбербач в новия кинохит "Игра на кодове). Тюринг се самоубива, като отхапва ябълка, напоена с цианид, тъй като е осъден за хомосексуалност. От "Епъл" обаче отричат тази версия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
