Кампанията "Да! На българското" е начин да подпомогнем своите майки и бащи, казва Евгений Иванов
Евгений Иванов е изпълнителен директор и член на Управителния съвет на КРИБ и вицепрезидент на Българския национален комитет на Международната търговска камара (ICC). В периода 1993-1997 г. той е посланик на България към Европейския съюз в Брюксел, като дипломатическата му кариера включва още позициите на трети секретар в Мисията на България към ООН в Ню Йорк, директор в Министерство на външноикономическите връзки, заместник национален координатор по програма ФАР за България, координатор на всички финансови помощи за България от Япония. Иванов има магистърска степен по международни отношения от Дипломатическата академия във Виена. Той е бил изпълнителен директор на Българския форум на бизнес лидерите, филиал на Форума на Бизнес Лидерите на Принца на Уелс (1998-2000), Великобритания, както и генерален секретар и член на Управителния съвет на Съюза на работодателите в България (2000-2006).
- Г-н Иванов, как се отразяват санкциите срещу Русия на родния бизнес?
- На този проблем трябва да погледнем от две страни. Първо, България е член на една международна общност каквато е Европейският съюз, от която получава изключително много. Затова санкциите, които са наложени по линия на тази организация, ние приемаме и като свои. Ето защо не бих коментирал санкциите от негативната им страна. Те са по-скоро нещо, което е незаобиколимо и трябва да видим как се отразяват в действителност и как може да бъде неутрализирано влиянието от тях, ако то е негативно. Нека да погледнем и през призмата на българската поговорка, която гласи "Всяко зло за добро!". България е сред групата на страните с най-високи мита за внос в Русия, нямаме преференции, а също така се въвеждат и нови нетарифни бариери и изисквания особено в сферата на транспорта, които, общо взето, намаляват интереса на нашия превозвач да превозва родна продукция до Русия. Естествено по тази причина делът на износа за Русия в общия износ на България е безкрайно малък. Цифрите, с които разполагам, са от Министерство на икономиката и енергетиката и според тях българският износ за Русия за 2013 г. възлиза на 573,5 млн. евро, което е едва 2,6% от общия български експорт. Селскостопанските и хранителните стоки са с обем 53,4 млн. евро, което е 9,3 на сто от износа на страната ни. Вижда се, че цифрите не са впечатляващи, а това ме кара да мисля, че всяко зло е за добро. Високите мита и нетарифните бариери са накарали българските производители постепенно да се преориентират към износ за други пазари, което ги спасява в момента. Можем да си представим какво щеше да бъде, ако родният износ за Русия бе такъв, какъвто бе преди началото на прехода. Това щеше да бъде убийствено за България. В случая обаче действително има потърпевши и дори те да са само 1%, ние пак ще кажем, че има такива. Затова посъветвахме правителството, имахме срещи с министъра на икономиката Божидар Лукарски, както и с министъра на финансите Владислав Горанов, за да търсим начини да помогнем на тези, които са понесли първите удари от контрасанкциите на Русия.
- Кои са конкретните възможности за подпомагане на фирмите, които са най-потърпевши от санкциите срещу Русия?
- Помощта може да бъде в няколко направления - първо, да се увеличат директните плащания за засегнатите земеделски производители, тоест това, което те са загубили, да бъде върнато частично или изцяло под формата на увеличение на директните плащания, които получаваме по линия на ЕС. Това са главно производители на пресни плодове, тъй като една голяма част от консервираните плодове и зеленчуци засега не попадат в списъка с ограничения. Другото направление, по което държавата може да помогне, е безлихвени заеми от Българската банка за развитие (БРЗ) за намирането на нови пазари, тоест в търсенето им БРЗ да има активно финансово участие, а политически да участват Министерство на икономиката чрез търговските служби зад граница, Външно министерство и разбира се, организации като нашата със своите контакти. Под външни пазари имам предвид арабски страни, на които все още не сме стъпили, а също така не трябва да забравяме, че Китай е един огромен пазар. Подписвайки споразумения в областта на износа на мляко и месни продукти, а сега работим и за износа на фуражи, с Китай, можем да пренасочим доста бързо износа от един голям към друг огромен пазар. КРИБ има много сериозни контакти в Китай и можем да окажем съдействие.
- Оплакват ли се местните производители от дъмпингови стоки от други страни на ЕС? Има ли натиск върху българските производители?
- Имаше един малък период, понеже говорим за пресни плодове и зеленчуци, в който имаше внос на ябълки от страни членки на ЕС. Но ние сме толкова пренебрежимо малък пазар, че едва ли за някого си струва масивно да се пренасочва износът на продукция към България. По-скоро се търсят начини за преработката им - сокове например. Така че ударът не е толкова сериозен. Иначе има внос, но на цени по-високи от родните и тук за дъмпинг не може да говорим.
- Какви мерки трябва да се предприемат според вас, за да опазим родното производство?
- Родното производство ние по-скоро делим на две - на масово и на производство на качествена продукция. И именно тук трябва да се насочат усилията, защото само с качество можем да пробием на собствения ни пазар, тъй като конкуренцията у нас е отворена и има внос от цял свят, а също така да изнасяме за страни от ЕС, а защо не и за Австралия и Нова Зеландия. Иначе за директни помощи не можем да говорим, тъй като това е забранено по силата на договорите за ЕС. Но първо може да се говори по линия на Банката за развитие. Понеже ние не сме в еврозоната и кредитите ни са доста високи, затова единствено през банката можем да говорим за лихвен процент, който е по-нисък от пазарния. Това е възможно, макар да не можем да говорим за големи обеми, но все пак е начало. Второ, по линия на фондовете и оперативните програми може да се заложи диверсификация на плащанията. Сега имаме монокултурни плащания и по-голямата част от парите отиват за зърнопроизводството. А трябва да търсим диверсификация за такива плодове и зеленчуци, които биха представлявали конкурентен износ на платежоспособни пазари навън. Естествено, трябва да има и борба с дъмпинговия внос от трети страни като визирам Турция, Македония и Сърбия, които на моменти убиват родното производство. Това са страни, които не са членки на ЕС и си позволяват да дотират директно своите производители и през тези дотации те са убийствена конкуренция на българския пазар.
- Защо е важно да потребяваме родни стоки и как да станем патриоти в магазина?
- По този въпрос отново имаме две мнения. Трябва да сме патриоти в магазина, но не на всяка цена. Ние не можем да поддържаме некачесвеното производство и това, което е свързано с манипулация на съставките му. За първи път тази година КРИБ ще връчи своите годишни награди под мотото "КРИБ - Качество, Растеж и Иновации от България". Вестник "Стандарт" е медия, която ще бъде поканена за участие в процеса на номиниране, оценяване и връчването след това на тези награди. Ето това българско производство трябва да бъде насърчавано - качественото, което води до растеж и предполага иновации. Само това е пътят, по който можем да се измъкнем от блатото на евтината продукция, свикнала да бъде дотирана от държавата, както бе правено по време на плановата икономика преди прехода, а това е грешният подход. Напротив, ние трябва да насърчим само качественото производство, което води до растеж на икономиката ни и само иновативното, което води до успешен износ за ЕС и трети страни.
- Вестник "Стандарт" отново стартира кампания "Да! На българското" в подкрепа на родните фирми. Подкрепяте ли я и защо е важно да има такива кампании?
- Да, подкрепяме я, особено ако бъде фокусирана върху качеството, растежа и иновациите от България. Важно е да има такива кампании, защото залисани понякога забравяме, че купувайки родното производство, всъщност подпомагаме своите майки, бащи и сестри, които са част от икономиката - и като производители, и като потребители.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
