Основателите на култовата група "Тоника" са се сдобрили на гроба на Гого
На днешния ден преди една година този свят напусна Георги Найденов-Гого. През годините талантливият певец от група "Тоника" спечели любовта на милиони българи. Неговите "Бургаски вечери" превзеха всички наши градове. Чаровен, добър, работохолик, любимец, така го определят неговите колеги и приятели. Няма човек, който да каже нещо лошо за него. Той работеше за всички, казва Красимир Гюлмезов. В памет на рано отишлия си талант на 25 февруари в зала 1 на НДК ще се състои големият концерт "Спомен за Гого". Така ще се казва и дискът, който излиза тези дни. Ева Найденова, жената, която до последния дъх бе до съпруга си, не чувства, че той си е отишъл. Гого е всеки ден около мен и си говорим, казва тя.
Той е жив, говорим си с него
Музиката е първото дело на Бог
"Бургаските вечери" бе любимата песен на България
Изпрати ме на влака за Айтос и ме целуна
- Ева, къде бяхте навръх Нова година?
- На площада в Пазарджик заедно с моите приятели Красимир и Вили Гюлмезови. Тримата днес се наричаме група "Тоника Домини". Преди да се появим на сцената, около нея се въртяха двадесетина човека. Когато запяхме, целият площад се изпълни с хора, а температурата бе минус 15 градуса.
- Как се чувствахте?
- Ами аз още се чувствам като пате в кълчища, но общо взето, много по-добре. Краси и Вили са ми като семейство, подпират ме и от ляво, и от дясно, дават ми сила. След това бяхме в едно прекрасно заведение. Пяхме на два пъти при невероятно приятни хора. Много се радваха, много се веселиха, мисля, че мина прекрасно. Дано да е добра годината за всички.
- Какво си пожелахте?
- Забравих да си пожелая нещо.
- София е облепена с плакати, рекламиращи концерта "Спомен за Гого". Какво ще представлява той?
- Това, за което Гого винаги мечтаеше - да няма разлика между стари и млади, а само хубава музика.
- Кои ще участват?
- Не искам да издавам всички. Трябва да има изненада. Това, което мога да кажа, е, че ще бъде на живо, с голям оркестър, три вокалистки и много талантливи млади изпълнители. Разбира се, ще видим и някои от по-старите. Сигурно е още, че ще звучат всички наши любими песни. В диска "Спомен за гого" има само четири нови песни. Всички останали са кавъри от репертоара на старата "Тоника", "Домино" и останалите формации, в които сме пяли. Гого ще присъства с един малко известен документален запис от фестивала "Кехлибарена слава" в полския град Сопот от 1985 година. Тогава взехме втора награда. Чеслав Немен се обади от Америка, за да каже, че никога не е чувал такъв уникален аранжимент на своята песен. Прави го Краси Гюлмезов. В този запис ще чуем гласа и на Иван Христов, Бог да го прости. Отиде си от този свят преди десет години. Наричахме го Славейчето, бе завършил право, свиреше на цигулка, голям талант.
- Какво си спомняте от миналогодишния 10 януари?
- Нищо. Бях в тотален блокаж. Нямах глас. Спомням си, че разтърсвах Гого да стане, защото мислех, че това, което се случва, не е възможно. Едва ме отделиха от него. Оттам нататък нищо не помня. Днес знам само, че той не е мъртъв. Той е жив. Не съм сигурна, дали ние не сме мъртвите, а те живите.
- Сънувате ли често съпруга си?
- Почти всяка вечер, дори и снощи. Имах невероятно видение, но не мога да го кажа. Много е лично.
- Говорите ли си?
- Аз говоря непрестанно, а той отговаря в мозъка ми. Не мисли, че съм луда. Не съм. Съвсем съм си нормална.
- Какво си говорите? Казвате ли му какво става сега около нас?
- Той знае всичко. А си говорим за това, което искаше да се случи. Ето този концерт... Да има преливане на старите и младите. Всъщност такова деление има само у нас. Другаде го няма. Имахме фондация. Гого много се радваше и помагаше на младите. Той искаше да има прекрасна музика, без значение кой я изпълнява. Нека пее, който може. Защото музиката е чувство. Звукът е първото, което Господ е дал.
- Имаше ли Гого предсмъртно желание? Какви бяха последните му думи?
- Накрая той не допускаше много хора до себе си по простата причина, че не можеше да говори. Комуникирахме с азбука, която брат ми беше измислил. Гого не е казал последни думи, защото никой не очакваше, че това ще се случи. Той нямаше вид на човек, който си отива. Непрестанно се шегуваше, имаше червени бузи, без бял косъм. Млад, красив, така си отиде. Много искаше да пее. И искаше аз да продължа. Правя го и с този концерт.
- Кога за първи път след смъртта му излязохте на сцената?
- На десетия ден. Беше в едно заведение в София. Нищо не помня. Стоях като кол, изпълнявах желанието му. Той пееше чрез мен.
- Записвали сте последните си разговори в тетрадка. Пазите ли я?
- Да. Тогава един от докторите препоръча да махна солта от яденето, което му давам. Послушах го. Имам самочувствието, че готвя добре, но Гого ми каза с намигване: Супата е отвратителна. Такава оценка получавах за първи път. Мъжът ми винаги е тук, усещам го. Той много обичаше хората и затова те го дариха с толкова много любов. Концертът ни ще има и благотворителна мисия. Част от приходите ще отидат за болните от ЛАС /латерално-амиотрофична склероза/.
- Допускате ли, че лекарска грешка е довела до печалния край?
- Не. Имаме перфектни лекари. Светила. И без това толкова малко са останали. Трябва да ги пазим, а не да ги плюем и бием.
- Как се запознахте с Гого?
- Случи се през 1971 година. Току-що бях завършила гимназия. Бях при Стефчо Диомов, солистка в "Тоника", която беше един огромен оркестър. Гого е студент първи курс в ХТИ. На 22 септември Диомов го кани да пее, заедно с Яким Якимов, китариста Георги Белчев, Хари Шарикян - уникална трупа от млади талантливи ентусиазирани хора. Дотогава не се познавахме. Аз съм от Айтос, той от Бургас. Гого дойде да ме изпрати на гарата, целуна ме и от тогава ми е тръгнало на път. Тази среща беше завинаги.
- Защо преди година се скарахте със Стефан Диомов и защо сега се сдобрихте?
- Двадесет години Диомов и Гого теглеха каруцата на "Тоника". Всички много ги уважаваха и обичаха. След смъртта на Гого отношенията ни се развалиха, спряхме да общуваме. Давахме ухо на това, което е казал този и онзи. Интриги развалиха отношенията ни. Някой е имал интерес от това.
- Как се сдобрихте?
- На гроба на мъжа ми. Преди месец. Там му поисках прошка и той от мен. И двамата не знаехме за какво. От този момент нататък аз стоя зад гърба му, а той ще реши дали ще стои зад моя. Мисля, че ще го направи. Да няма повече клюки.
- Какво наложи промяната в състава на "Тоника"?
- Нарича се умора един от друг. Колегите от предишната ми двадесетгодишна група бяха прекрасни хора, но се уморихме просто. Драго напусна преди концерта в Бургас, с Ралица се разделихме на самия концерт. Милица също си тръгна. Сега сме трио с Краси и Вили. С тях бяхме заедно в "Домино". Публиката ни приема страхотно. Не мога да повярвам, че това се случва отново. Щастлива съм, защото изпълнявам волята на съпруга си.
- Възможно ли е всички, участвали във всички "Тоники", отново да се съберат на една сцена? Дори само за един концерт.
- В този момент не мога да ги кажа. Научила съм се никога да не казвам никога. Хората сме много странно нещо. Нямаме някакво чувство за мярка. Измисляме си разни истории, селски клюкарски, което страшно пречи на гилдията. Гого също ненавиждаше тези неща. Той искаше да сме като юмрук, заедно, всеки със своя талант. И аз съм като него. Иначе нямаше да сме 33 години един до друг. На 34-ата той почина...
Вярвам в Бога. Човешкото същества е така устроено, че в радост и много тъжни моменти търси благодарност или закрила. Не се различавам от останалите хора. Не съм извънземна, не съм съвършена.
След всяка Нова година с мъжа ми винаги отивахме на Бачковския манастир. И сега го направих, макар и сама.
- Имали сте много приятели в голямата айтоска къща, разбягаха ли се, след като Гого си отиде?
- Никой не се е разбягал. Останаха. Аз по принцип живея много затворено. И преди бях такава. Не много комуникативна. Не се притеснявам да изляза на улицата с работни дрехи, с лопата. Комшиите ме знаят.
- Съжалявате ли за признанието, че сте имали двама любовници, с които съпругът ви е бил близък?
- Любовници не. Нещо бъркаш. Казах, че съм имала двама мъже, в които съм била влюбена на много млади години. За да съм с любовник, това значи да изляза от дома си и да живея отделно, а аз никога не съм напускала мъжа си. Чуй ме, любовта е двигателят на света. Аз и той бяхме много млади. В нас се влюбваха, ние се влюбвахме, но си останахме завинаги заедно.
- Сред многото хитове, който сте изпели с вашите колеги, кой е любимият на публиката?
- "Бургаски вечери" и "Здравей, как си приятелю?" на Стефан Диомов и Пейо Пантелеев.
- Каква е историята на първата песен?
- Музиката е написана през 1967 година от Иван Коларов, лека му пръст. Иван Ванев, обикновен докер, увлечен от поезията, дава текста. Първи я изпява Монката с групата "Корали", в която е бил и Гого. След едно завръщане от чужбина решихме и ние да я запишем. А на концерта ще я чуем в нов вариант, изпята от една младо момиче - Нора. Тя е изключително талантливо същество, а изпълнението й е възхитително.
- Ще попитам отново: Не искате ли да се съберете с всичките си бивши колеги?
- Нямам желание, мили! Това е моето усещане. Ако трябва да стане някога, ще стане. Ако съм жива.
Една трудна песен
Красимир Гюлмезов
Годините ми в "Домино" са от най-хубавите. Бяхме млади, направихме хубави песни. Не влязохме във фамилия "Тоника", създадохме дует "Шик" и така продължихме. Сега пък като нова формация - "Тоника Домини", възможно най-малката, отново трябва да се доказваме. Публиката ни приема много добре. Пеем златните песни. Това е, животът продължава.
Много ми беше трудно да напиша песента "Спомен за Гого". Самото стихотворение на Живко Колев е много тъжно. "Всички ще отидем при Гого на небето, ако трябва пианист и аз ще дойда горе...", така се пее в песента. Хората я харесват. Гого беше човек с невероятна енергия, харизма, усмивка, работоспособност. Той работеше за всички. Аз не познавам човек, който да каже лоша дума за него и който да не му симпатизира.
Краят на кошмарния сън
Стефан Диомов
На какво се дължи конфликтът ни с Ева ли? През годините вероятно е имало натрупвания, които са се складирали в нас, без да разбираме защо. В един момент изглежда е дошло осъзнаването, че тази война е нежелана от никой. Ние сме основателите на "Тоника" и всичко, което се случи, можеше да не ни сполети. Дай боже, този кошмарен сън да е отминал. В събота ще отида на гроба на Гого. Ще положа цветя, ще си спомня за него като съратник и приятел. Бяхме дълго време заедно. Постигнахме много. Нашите песни продължават да се пеят... Имам респект и чувство на благодарност към този човек.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
