Най-важното събитие на световните финансови пазари през миналата седмица беше срещата по паричната политика на Европейската централна банка в четвъртък, която бе очаквана с особено голям интерес, след като на предишното заседание през октомври председателят Марио Драги загатна, че са възможни нови монетарни стимули за икономиките от еврозоната до достигане на инфлацията близо до целевото ниво от 2%. Данните от последните седмици засилиха тези очаквания, а това бе един от основните фактори за нарастването на европейските борсови пазари през месец ноември.
Банката очаквано намали допълнително депозитния си лихвен процент от -0.2% до -0.3% и също така удължи програмата си за количествени улеснения на стойност 60 млрд. евро на месец с още 6 месеца от септември 2016 година до март 2017 година. Това обаче не се оказа достатъчно за инвеститорите предвид завишените предварителни очаквания на пазара, които бяха донякъде насърчени и от изказванията на Марио Драги, за по-агресивни мерки като увеличаване на изкупуваните месечно активи.
В резултат на изненадващото решение основните индекси в еврозоната се сринаха с 3-4% в четвъртък. Негативното движение продължи и в петък, подкрепено от спада на енергийните компании, които бяха засегнати от понижението на цената на петрола.
Разпродажбите в Европа след разочароващото заседание на ЕЦБ се прехвърлиха и зад океана, където борсовите измерители се понижиха с 1-2%, а бенчмаркът S&P 500 записа най-големия си дневен спад от месец септември насам. В крайна сметка Уолстрийт приключи седмицата без сериозни изменения, след като по-добрите от очакваното данни за заетостта в САЩ вдъхнаха увереност на инвеститорите за възстановяването на американската икономика, а председателят на Федералния резерв Джанет Йелън потвърди намеренията на централната банка да повиши лихвените си проценти през този месец.
Лошите новини за фондовите пазари се оказаха добри за еврото, което се оттласна от 7-месечното си дъно спрямо долара. Благодарение на заседанието на ЕЦБ единната валута скочи с 3% в четвъртък до нива от 1.09 долара за едно евро, което е най-голямото й дневно повишение от март 2009 година насам.
На стоковите борси тази седмица петролът поевтиня с около 4%, след като на срещата на Организацията на държавите износители на петрол (ОПЕК) в петък във Виена не се достигна до решение за ограничение на производството в условията на пренасищане на пазара и ръст на запасите на черното злато. Петролът от типа Брент падна до ниво от 43 долара за барел, а американският лек суров петрол завърши седмицата при цена от 40 долара за барел.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
