Вернер Фаслабенд е един от най-компетентните европейски експерти по отбраната и сигурността, в продължение на десет години, от 1990 до 2000 е министър на отбраната на Австрия, понастоящем е президент на Австрийския институт за изследване на европейската политика за сигурност (AIES).
- Г-н Фаслабенд, как ще изглежда европейската политика за сигурност в близко бъдеще ?
- Бих разгледал нещата във взаимовръзка с излизането на Великобритания от ЕС, в резултат на което отпаднаха сериозни спънки за укрепване на европейската политика за сигурност и отбрана. Предстои да се поставят нови акценти- засилване на отбранителния потенциал и икономическия ръст. Тази тенденция, която потвърди на последното си заседание и Европейският съвет, се усилва и в резултат на изборите в САЩ.
- Ще направи ли това Европа по-независима?
- Безспорно, въпреки, че по този въпрос в момента в ЕС има два лагера. Страните от Северна Европа и Балтика не искат по-голяма независимост от САЩ, тъй като считат, че с това ще отпадне американският защитен чадър.
При тях усещането за заплаха от Русия е много силно. В Австрия, България, Унгария, Словакия такова липсва. В Румъния заради стремежите й по отношение на Молдавия, има известно раздвоение.
- Кое причинява страховите неврози на север?
- Те са исторически. България винаги е възприемала Русия като приятелска страна, която е направила много за нейната национална независимост и развитие. Докато Полша през последните 100-200 г. винаги е била разделяна между Германия, Австрия и Русия и този комплекс все още не е изживян. Страховете в балтийските страни пък са породени от това, че там живеят големи руски малцинства. Ето защо тези страни се надяват да не се осъществява затопляне в отношенията Русия-САЩ.
- Каква е Вашата прогноза за развитието на отбраната в Европа през следващите години?
- Отбранителният потенциал ще нараства, но бавно, в т.ч. и развитието на новата концепция за общоевропейска политика за сигурност и отбрана, защото с излизане на Великобритания, която беше най-значимата военна сила в ЕС, имаме нова обстановка. Германия е най-силната икономика в Европа, но не желае да поеме ръководната роля в отбраната и сигурността поради историческата си обремененост. Остава Франция, която единствена притежава ядрено оръжие и има желанието да играе водеща роля, надявайки се, че по този начин ще компенсира германското доминиране в стопанската област.
- Разполага ли Франция с потенциала да поеме ролята на водеща военна сила?
- Решаващото на този етап е дали тя иска. По принцип тя притежава необходимата институционална предпоставка, тъй като е единствената страна в ЕС, която е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Това й позволява да налага вето по всички глобални въпроси. По този начин тя е силов фактор на международната арена, какъвто Германия не е.
- Във Франция скоро предстоят избори...
- Да, и може да считаме, че Франсоа Фийон ще спечели и ще бъде силен президент, който ще се стреми да издигне ролята на Франция в Европа и в света, водейки се от примера на Де Гол- засилване на националната компонента и връщане на част от суверенитета, отстъпен на Брюксел.
- В състояние ли е ЕС да създаде единно командване?
- Има възможност да бъде засилено обединеното военното планиране и ръководство или като бъде създаден постоянен операционен щаб или постоянно европейско командване.
- Какво задържа създаването на обединено командване?
- Най-голямата съпротива идва от НАТО. ЕС ще се стреми да не се противопоставя силово, а ще развива наличните ресурси- напр. бихме могли да натоварим генералния директор на военния щаб на ЕС с допълнителни правомощия. При определени условия Европейският корпус може да послужи като ядро за създаването на по-силна и обединена европейска армия.
- Какви промени очакват Европа?
- По-голяма специализация във военната промишленост и нарастване на числеността на въоръжените сили. В източните страни на ЕС това е предизвикано от тяхната непосредствена близост до основните кризисни райони.
- Каква очаквате да бъде външната политика на САЩ?
- Мога да кажа, че САЩ ще се изтеглят напълно от Северна Африка и повече няма да се ангажират с този регион. Стабилизирането му ще трябва да поеме ЕС и това ще изисква някои разходи. Вече има първи стъпки- Германия създаде наскоро в столицата на Нигер постоянна военна база за съвместни военни операции с Франция.
- Какво предстои в Либия, не е ли тя най-дестабилизирана?
- При това, за съжаление със съучастието на редица европейски държави! Тогава заради президентските избори във Франция Никола Саркози разигра либийската карта и вкара страната си, пък и ЕС, в тази яма. Днес няма по-спешен случай от Либия, по същество тя се е разпаднала на 3 части, а като гранична страна в Средиземноморския басейн има ключово значение за сигурността на Европа. С голяма загриженост наблюдаваме засилването на позициите на Ислямска държава, която превърна Либия в своя регионална база. След изтласкването й от Сирия и Ирак най-вероятно ИД ще дислоцира остатъците от своите части в областта Сирте в Либия.
- Споменахте конфликтите по източните граници на ЕС. Каква е Вашата прогноза за Украйна?
- Очертава се по-нататъшно замразяване на конфликта, тъй като Русия в момента е силно ангажирана в Сирия. Към това се добавят санкциите и ниската цена на петрола, които понижават резервите и възможностите й да участва едновременно в два и повече конфликта.
- Появи се информация, че наскоро американското правителство е предоставило на Киев кредит от $ 350 мил. за продължаване на войната.
- Киев зависи от помощта на САЩ не само във военната област, а изцяло, особено в икономическата. Украйна разчита на помощи и кредити от Запада- МВФ, Световната банка, Вашингтон, Брюксел, и т.н. Днес само по този начин се предотвратява по-нататъшното разпадане на страната.
- Напоследък има активизиране на военните стълкновения в югоизточните части на страната, някои го обясняват с опитите на Киев да въвлече Запада в по-масивна поддръжка и да получи нови помощи?
- Безспорно такива признаци има, но освен очакваните финансови помощи има и други фактори и сили, които оказват натиск върху Киев за изостряне на напрежението. Бих посъветвал Киев днес много да внимава за да не си навлече неприязън на бъдещото американско правителство. Да не говорим, че им липсва необходимата военна сила за нещо по-мащабно.
- Как виждате развитието на конфликта в Сирия?
- Не съм особено учуден от победите на Асад след получената от Русия солидна подкрепа. Всички значими градове или са или предстои да бъдат поставени под техен контрол, а малко по-късно и цялата страна. След ликвидирането на елитната групировка на ИД в Алепо вече няма други сериозни противници. Турция подкрепя антиправителствените сили на северозапад, но районът е малък, а групировката неголяма за да играе съществена роля в бъдещата сирийска политика.
- Допускате ли Турция да се намеси пряко заради интереса й в борбата срещу кюрдите?
- По всичко изглежда, че Сирия ще се запази като единна суверена държава в своята първоначална територия и няма да се разпадне на три части- алевитска-християнска, сунитска и кюрдска. Точно поради това на Турция й се налага да бъде предпазлива, тъй като не е заинтересована кюрдската зона Роджава да стане самостоятелно образование.
- Как виждате ролята и мястото на малките страни като България и Австрия в бъдещата политика за сигурността и отбраната на ЕС?
- Предстои да се засили подготовката на страните от Западните Балкани - Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина, Македония и Косово, за по-силно приближаване и приобщаване към ЕС . Те са заобиколени от страни-членки на съюза, Албания вече е и в НАТО. Тук е голямата роля на страни като България и Австрия. Приобщаването на Македония към ЕС би помогнало за решаване на етническия конфликт.
- Британците са известни със своите обмислени и консервативни решения, защо напуснаха ЕС?
- Това беше точно такова решение с цел връщане назад, забавяне на темпото. Ние всички малко или много пострадахме от развилата се през последните години глобализация в икономиката, в технологиите, особено в комуникациите. Реакцията бе нарастване на национализма навсякъде по света. В Япония управляват националисти, в Китай- силна тенденция към национализъм, в Индия- хиндуистко правителство, Филипините, Латинска Америка, Арабската пролет, всичко това бяха откати на бързата глобализация , която се отрази негативно върху обществата, отнемайки им идентичността. У тях се появи копнеж за сигурност, за защитеност в рамките на собствената култура и традиции. В момента е световно явление с доста интензивен и дългосрочен характер.
- Понятието национализъм, особено на Запад винаги е било натоварено с отрицателно съдържание.
- Ако се прекали, но има и редица положителни страни. Една от тях е преосмислянето на силните черти и качество на собствената нация. Това дава на хората необходимото чувство за сигурност и увереност в положителното, което тя е развила и дала на света.
В този смисъл трябва да разглеждаме днешните националистически процеси в Европа, в САЩ и в света като стремеж към възстановяване и развитие на собствената икономика и култура. В ЕС процесът е по-специфичен: тъй като не съществува общоевропейски национализъм, той се проявява в отделните страни, което пък действа деструктивно върху интеграционните процеси.
- Има ли опасност това да разруши ЕС?
- За да не се случи трябва да се научим да търсим и да намираме специфично европейски отговори и решения- как да овладеем стремежът към сигурност и защитеност в рамките на отделната нация без това да блокира по-нататъшното развитие на ЕС. За сега все още нямаме готов отговор на този въпрос.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
