Йордан Божилов, анализатор в Центъра за изследвания по националната сигурност и отбраната към БАН и основател на Софийски форум за сигурност.
- Г-н Божилов, сигурността на страната сега се пречупва през призмата на бежанския проблем, с който България се мъчи да се справи. Трябва ли да смятаме, че има опасност за националната ни сигурност?
- Не считам, че на този етап трябва да говорим за бежанския проблем като за заплаха за националната сигурност от гледна точка на това, че не е застрашен конституционният модел на управление или дейността на институции, или цели обществени сфери. Несъмнено има финансови и организационни затруднения, както и редица асоциирани рискове като например навлизането в страната на лица с неизяснена самоличност. Това обаче са преодолими проблеми.
- Какви изводи може да се направят от възникването на бежанския проблем?
- Те са няколко. Първо, необходимо е да имаме система за анализ и превенция на рисковите фактори. Крайно време е да започнем да действаме превантивно, а не да се чудим как да реагираме на последиците. Второ, не е по силите на едно министерство или ведомство да се справи със съвременните кризи, които имат комплексен характер. Трябва да има координация, взаимодействие. Абсолютно необходимо е да се изгради постоянно действащ орган какъвто би могъл да е Съветът по сигурността към премиера. Трето, трябва да се приемат закони, които ясно да регламентират дейността на цялата система на национална сигурност.
- А какви неотложни мерки трябва да се вземат в момента от гледна точка на сигурността, за да се реагира адекватно на нарастващия поток от сирийски и други бежанци?
- Въпросът има две измерения. Какво трябва да правим с бежанците, които вече са на наша територия. Второ, как да се реагира на потока от нови бежанци. За да се реши първият въпрос, трябва много сериозна работа с хората, които са влезли в България. Вторият въпрос има много национални и международни аспекти. Навлизането на бежанци в България не е и не трябва да се превръща единствено в национален въпрос. Това е въпрос на ЕС и на НАТО и много ясно трябва да по този начин да го поставяме в рамките и на двете организации. Този въпрос трябва да се решава на съюзно ниво на базата на единни политики. Това не означава да търсим само финансова помощ. Нека видим как влизат голяма част от бежанците в България? Основно с помощта на така наречените каналджии, които извършват престъпление. Проблемът до голяма степен може да се реши от правителството на Турция. Но не трябва България да поставя този въпрос на двустранна основа, а ЕС да го постави пред Турция. И не само това. Ние трябва да инициираме дискусии в ЕС и НАТО, да настояваме за приемане на общи позиции.
- БАН работи задълбочено по теоретичните и практическите аспекти на сигурността. Как преценявате приноса на учените в тази област?
- БАН може да има значима роля при анализите и подготовката на решения. Например с изследванията на българското общество и население при разработването на дългосрочни визии и политики. Има ценни разработки на учени от БАН за усъвършенстване на техническите и технологичните аспекти на сигурността и отбраната. Работи се по въпросите за превенция и реакция при кризи от различен характер включително терористични заплахи. Ново направление е защитата от кибернетични атаки и повишаване на сигурността на информационните системи. БАН извършва анализи на регионалната и глобалната сигурност и геополитика. Надявам се, че отговорните институции в бъдеще ще търсят по-активно експертизата на БАН.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com