Красен Станчев, Институт за пазарна икономика
- Г-н Станчев, какво ще се случи със СЕТА, ако в крайна сметка провинция Валония не се съгласи да подпише споразумението с Канада?
- По конституция федералното правителство на Белгия няма право да не уважи мнението на някоя от конституционните части на страната. Така че в общи линии трябва да наложи вето на споразумението.
- И самото споразумение да отпадне, така ли?
- Има възможност, чисто теоретична, Валония да бъде изолирана от европейското икономическо пространство. Но цялата история е пример как буря в чаша вода може да предизвика много вреди в глобален мащаб.
- В крайна сметка с какви аргументи би могло да се повлияе на Валония, за да приемат и те споразумението, както всички останали?
- Не мога да кажа, защото от това, което се чу от министър-председателя на Валония, не са много рационални аргументи. А какво точно се крие там, човек трябва да познава политическата обстановка в страната, за да може да каже. Но очевидно там има по-друг поглед към либерализацията на търговията, отколкото да речем във Фландрия, в холандската част на страната.
- Всъщност, отпадането на това споразумение няма ли да повлияе пагубно на отношенията между ЕС и Канада.
- Не, вероятно, не. Ако се види търговията на ЕС с Канада, става дума за 2% от търговията, ако се вземе Европейското икономическо пространство, тоест Европейският съюз плюс Европейската зона за свободна търговия, тоест Швейцария, Норвегия и Исландия, то тогава става дума за 1% от търговията. Ако се вземе БВП на ЕС, става дума за 1/24-та от търговските обеми. Ако се вземе Европейското икономическо пространство, става дума за 1/340-та от това. Тоест, никакъв казус няма. Това, което е неразбираемо, е, защо първо Валония прави така, и второ, защо ЕС няма процедура, която да може по някакъв начин да позволи такива проблеми да се преодоляват. В крайна сметка, споразумението е по-изгодно за ЕС, отколкото за Канада, защото при Канада търговският обмен с ЕС е 10% от нейния търговски обмен. Тоест в общи линии на тях им е по-интересно да търгуват с Европа, което означава, че в крайна сметка цената на вноса, а това са предимно суровини от Канада, би поевтиняла. И след като цената би поевтиняла, това означава, че метали, горива, включително и ядрено гориво, което за България е важно и за всички страни, които имат ядрена енергетика, е важно, би било по-евтино, отколкото при други условия. Следователно, ЕС също губи конкурентност от това, че не се осъществява това споразумение. Но по-важното според мен е друго, че в ЕС се наблюдава отказ от свобода на търговията, което означава, че в дългосрочен план Евросъюзът ще губи още повече в конкурентност спрямо други системи на икономическа гравитация, дали ще бъде Китай и Далечния изток, или Америка - Северна и Южна, няма особено значение, но ЕС, ако продължава по този начин, е обречен на обедняване. Разбира се, то ще бъде относително, ще бъде бавно.
- Доколкото ви разбирам, в особен интерес е на ЕС да направи всичко възможно, така че това споразумение да бъде подписано?
- Има един индекс на търговската свобода, който се прави въз основа на данните на Световната търговска организация, и той показва, че от 5 години насам в ЕС популизмът започва да нараства, а свободата на търговията да запада. И то е значително - има някъде 5-6 процентни пункта за последните години. Тоест, ако продължава така, трябва да си спомним опита на Европа от времето на Първата и особено на Втората световна война - какви последствия има такъв протекционизъм.
- Кажете ни какви реални икономически ползи би донесло споразумението за България?
- Тогава, когато падат цените на основни суровини естествено дотолкова, доколкото България внася, всичко, затова което внася България му пада цената. Тоест, получава се елементарен ефект, че тогава, когато търгуваш с по-богати, по-бедните стават по-богати. Тогава, когато бедните търгуват с по-бедни, те стават още по-бедни.
(пред Фокус, със съкращения)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
