След 14 г. управление властта се корумпира и
започна да мачка независимите журналисти
Напоследък Турция не е добър съсед за всички, казва Мустафа Йълмаз от "Заман"
- Анкара смята, че правата на турското малцинство в България са накърнени
- Икономическата цена на конфликта с Русия е много висока
- Олигарсите, които държат медийни империи, работят в интерес на властта
- При нас липсва независимо правосъдие, а гражданското общество е слабо
Мустафа Едип Йълмаз е на 33 години. Журналист е от 8 години. Работи в международния отдел на вестник "Заман" в Истанбул. Живял е в Брюксел, където е работил в организация, занимаваща се с отношенията между Турция и Европейския съюз. Завършил е икономика в Истанбул и политически науки в белгийския град Льовен. Дни преди турската власт да поеме управлението на вестника с най-голям тираж в Турция "Стандарт" разговаря с журналиста по актуални за южната ни съседка в редакцията на изданието в Истанбул.
- Господин Йълмаз, истина ли е, че турските журналисти се страхуват да говорят?
- Истина е. Журналистите се притесняват да говорят най-вече пред чужди медии, защото това е перфектният момент да обявиш някого за предател и конспиратор. Да говориш с чужди журналисти за много хора означава да си подпишеш смъртната присъдата. След подобен случай това се съобщава, че даден журналист е говорил пред медия, обвинявал е и е критикувал Турция и съответно не е бил патриот и лоялен гражданин. Много журналисти са си патили заради разговори с колеги от други страни или заради факта, че работят за чужди медии.
- Вас обаче не ви е страх, или?
- Не ме е страх. Все някой трябва да се изправи и да каже истината. Да погледне властта в очите и да й каже, че занапред няма да бъде същото. Трябва да се променят нещата. Каквито и да са последиците, готов съм да ги посрещна, а и не съм сам.
- Винаги ли е било така, или в момента е такова положението?
- Става по-зле. Свободата на словото винаги е била проблем в Турция. При нас никога не е можело да се говори за златно време на свободата на словото. В последните 3-4 години обаче става дума за тотално потъпкване на медиите. За онези, които не са доволни от развитието на нещата, последиците са големи.
- Каква е причината?
- Причината е в правителството, което управлява прекалено дълго, още от края на 2002 г. След 14 години вече не може да се говори за всички механизми, които са основни за демокрацията. Липсва традиционна система за говорене и за гражданско общество. Медиите са под натиска на правителството. Съществуват само няколко медии, които могат да нарекат себе си независими. Останалите или са под директния контрол на правителството като негова собственост, или пък техни притежатели са бизнесмени, които имат бизнес с управляващите. Хора, които стават все по-богати, с всяка изминала година. При нас нещата много напомнят постсъветската система с олигарсите, които държат медийни империи и работят в интерес на властта. Незаетото от тях пространство е много малко. Онези, които искат да упражняват професията си по независим начин, са много малко. Броят им непрекъснато намалява, защото правителственият натиск се увеличава.
- В Турция като че ли никой не се осмелява да произнесе името на президента Реджеп Тайип Ердоган, критикувайки го за нещо. Така ли е, или съм останал с грешно впечатление?
- Президентът е много популярен сред турците и това не може да бъде поставено под съмнение. Ердоган е много харизматичен и има милиони съмишленици в цялата страна. Медалът обаче има две страни. 50 процента от населението в Турция са доволни от неговото управление и политиката му, но останалата част е на съвсем друго мнение. В продължение на 14 години едни и същи хора само сменят постовете. Едната година един човек е министър на културата, след това поема министерството на енергетиката, след което става министър на образованието. Но винаги са едни и същи хора. Имало е само съвсем малки промени в състава на управляващите и в това се състои големият проблем. Защото когато останеш дълго на власт, се появява проблемът с корупцията. Тъй като няма механизъм за контрол, всеки, задържал се толкова дълго на власт, е корумпиран. При нас липсва независимо правосъдие, независими медии, гражданското общество е слабо. Президентът и премиерът имат огромна власт в ръцете си. Те правят каквото си поискат, а каквото пожелаят, го получават. След 14 години много турци са разочаровани, защото промяната изглежда невъзможна. Когато говориш с тях, те се притесняват от последиците, ако критикуват правителството. Първо, защото си дават сметка, че тази власт е много силна. Второ, онези, които са критикували открито, са в затвора, някои от тях са се простили с работата си не само в държавния сектор. Така че страхът дори да се споменава името на президента не е случайност.
- В последно време двустранните отношения между Турция и България са доста сложни. Имате ли идея защо е така?
- Отношенията между двете съседни държави винаги са били сложни. Турското малцинство в България и неговите права се вземат много насериозно тук, в Турция. Винаги се следят отблизо. Преди седмици един турски дипломат бе обявен за "персона нон грата". Турция направи същото с български дипломат в Истанбул. Това беше размяна на реплики, но не е изолиран случай. Това може отново да се случи. В основата на проблема стои схващането на правителството в Анкара, че правата на турското малцинство в България не се спазват. София обаче оспорва. Проблемът е устойчив. Той не е в миналото, а по всяка вероятност няма да бъде разрешен и занапред. В интерес на истината Турция не е най-добрият съсед в последните години. Не става дума само за България. Всеки е наясно с проблемите с Русия. Очевидни са проблемите със Сирия и Ирак. Проблемът с Армения пък е от 100 години. Единствено с Грузия Анкара смята, че поддържа приятелски отношения. Така че проблемите не са само с България. Всичко опира до турския проблем във външната политика. През последните години намесата във вътрешните работи стана типичен подход за Анкара.
- А как очаквате да се развият отношенията с Русия?
- Не могат да бъдат по-лоши. Може да стане по-зле в директен конфликт или ако двете държави влязат във война. Ако обърнете внимание на изявленията от двете столици, ще се убедите в това. Турция иска да сложи край на този конфликт, защото икономическата му цена е много висока, а Анкара не иска да я плати. Това се случва в момент, когато Турция има проблеми. Засегната е драстично туристическата индустрия. Атентатите създават главоболия на турския туризъм, а лошите отношения с Русия водят до още един по-голям проблем. Желанието на Турция да разреши проблема с Русия не е продиктуван само от икономиката, но и от външната политика. Когато руският самолет беше свален на 24 ноември, сирийското въздушно пространство беше затворено за турски самолети. Това продължава вече три месеца. 25 км делят турската граница от големия сирийски град Алепо, за който се водят тежки битки. Русия обаче осъзна, че проблемът с Турция й позволява да бъде по -агресивна в Сирия, при това без последици.
- Страхуват ли се турците от войната, която е на прага им?
- Не съм наясно с изследвания на общественото мнение, затова не мога да говоря, придържайки се към някаква статистика. По мои наблюдения хората в Турция не искат никаква война, с когото и да било от съседите й. В никакъв случай с Русия, която е голяма военна сила и прекалено голямо предизвикателство за Турция. Никой не иска война със Сирия, защото това означава война с Иран и Русия, както и с всички шиити в региона. Ние сме съседи на войната, положението не е като да изпращаш военни самолети от другия край на света.
- По време на Арабската пролет Турция беше сочена като пример за стабилна мюсюлманска държава. Какво се промени оттогава?
- Не мисля, че Турция трябва да бъде модел. Моделът е нещо перфектно, а Турция не е перфектна, меко казано.
- Как стои въпросът с бежанците сега?
- Това е огромен проблем. Според някои броят им е 2,5 милиона, според други - вече е надхвърлил 3 милиона. Странно ми е как може да не сме наясно с техния брой. Границите са отворени, но не всички бежанци използват граничните пунктове.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
