Заради цигари, мръсотия, стрес и бедност милион българи са с болни дробове
Медиците са спонсори на държавата, ползва ги на ишлеме, казва доц. Коста Костов
Студът идва и заедно с него ни повалят все повече болести на дихателната система, а други се обострят. Кои са тези проблеми? Защо се появяват? Колко хора са с белодробни болести? И как да се пазим? "Стандарт" попита доц. Коста Костов, който е началник на клиниката по белодробни болести във Военномедицинска академия-София.
Доц. Коста Костов е лекар и ръководи клиниката по белодробни болести във Военномедицинска академия. Специализирал в Швейцария и Германия. Има завършен курс по лидерство в престижния London Business School. Член на академичния съвет на ВMА и лектор по белодробни болести към Медицински факултет на университет "Св. Климент Охридски", София. Той е главен редактор на списание InSpiro и научен консултант на медицински център InSpiro (www. inspiro-bg.com).
- Доц. Костов, да започнем със статистика - колко са болните с хронични пулмологични заболявания у нас и кои са най-често срещаните болести?
- Точната цифра на болните с хронични белодробни болести у нас не е известна, но със сигурност тя е около милион. В това число влизат болните с ХОББ, астма, хроничен бронхит, пулмофиброза с бронхиектазии, белодробен рак и някои по-редки болести, които влизат в рамките на 4-5000 човека за страната. Цифрата нараства, защото в България не се провежда профилактика, липсва екологична, лична и институционална култура и има много пушачи, една част от които развиват във времето хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ).
- Има ли заболявания във вашата област, които тепърва ще се увеличават в България - болести, свързани с вредните навици на българите?
- Категорично да. България е на едно от
водещите места в Европа по брой на пушачите
(не по-малко от 40% от населението в зряла възраст и около 15-20% от младите хора на възраст 26-18 г.), а София и още няколко български града са сред най-замърсените градове на Стария континент. Неблагоприятните фактори на околната среда, заедно с лошите социалноикономически условия, нарастващата бедност, социалният стрес, недостигът на щастие и перспектива и пр. водят до висока заболеваемост не само от белодробни болести.
- Забелязвате ли тенденция за подмладяване на тези болести?
- Ако сега не се забелязва отчетливо такава тенденция, то в близко бъдеще кривата на социалнозначимата заболеваемост ще се смъкне надолу към по-младите, които са най-засегнати от всички фактори, които изброих по-горе. Да не говорим, че в България освен много други неща липсва и добра здравна статистика и на повечето болести не е известна реалната честота. Проблемът у нас е, че не болестите ще изгонят младите оттук. Те ще си отидат от нас от отчаяние, че не успяхме да им дадем бъдеще в тази измъчена от социалнополитически експерименти страна, в която аматьорството във всички сфери на обществения живот побеждава професионализма. Българите имаме една хронична болест, която е страшна, ще става все по-честа и тя се нарича социален песимизъм. Ето тази болест върлува като епидемия сред младите хора и е по-страшна от ебола.
- Може ли да се излекува ХОББ?
- ХОББ може да бъде лекуван, за да не нарушава качеството на живот на пациента и да облекчи неговите симптоми. В част от болните дори може да настъпи подобрение във времето поради адекватното лечение. Но
ХОББ е болест за цял живот и е нелечима
От съвместната работа на екипа лекар - пациент зависи успехът на лечението и отдалечаване на инвалидизацията.
- Кажете кои са 4-те основни проблема на гилдията на пулмолозите в България и пътят за решението им?
- Ще ги изредя в произволен ред, като част от проблемите са общи за всички лекари. Работата по клинични пътеки, които принуждават пулмолозите да работят с количествени, но не и качествени параметри. Това доведе до парадокса, че в България изчезнаха от документацията десетки болести, които реално съществуват сред популацията.
Пулмолозите станаха роби на НЗОК
и бюрокрацията, а това ги отдалечава по принуда от морално-етичните параметри на истинския професионализъм, които те отстояват въпреки институциите. Пациентите с белодробни болести са дискриминирани в редица необходимости и се налага да заплащат за дейности, които не се поемат от НЗОК, а това в една немалка част от случаите ги обрича на живот с лошо качество и предизвестен край. Например - заплащането за компютърен томограф (скенер) или на кислородните концентратори от болните с дихателна недостатъчност, а те струват немалко пари. Така стоят нещата и при болните с нощна апнея, лечението на които също е финансов проблем и не се поема от НЗОК или Министерство на здравеопазването (МЗ). Това са само част от проблемите и те ще стоят, докато има монопол на НЗОК.
Държавата и институциите не покриват редица високо квалифицирани дейности в пулмологията и поради това пулмолозите постепенно ще се деквалифицират и в България ще останат само едно-две университетски звена, които едва ще достигат средните европейски стандарти, за да бъдат конкурентоспособни. Аз съм далеч от някои български лекари с име, които смело твърдят колко сме напред и как покриваме европейски стандарти за качество. Погледнете страната ни в посоката, която си изберете, и сами ще си отговорите на въпроса дали е така и къде в България въобще има такъв феномен. Обърнете се след това към
Турция, която преди десетилетия се учеше от нас
а сега ние от нея. Първо трябва да достигнем южната си съседка и когато се доближим до нея, ще имаме право да погледнем през рамото й към Европа. Казвам всичко това с целия патриотизъм на българското си сърце и с цялото самочувствие на лекар, възпитан със стандартите на Европа.
- Вие сте ръководител на Клиниката по белодробни болести във ВМА. Как здравните мениджъри у нас управляват и мотивират своите служители въпреки хроничните проблеми на системата?
- Това е труден отговор.
За какви мениджъри говорим в режим на мъчително оцеляване
в който най-важното е да удържиш кадърните си сътрудници? Ръководя една от най-добрите клиники по белодробни болести в България и знам какво ми коства да удържа нивото й, за да мотивирам сътрудниците си да се развиват. И съм им безкрайно благодарен, че го правят въпреки усилията на държавата да ги откаже от ентусиазма им. Медиците са спонсори на тази държава, защото ги ползва на ишлеме. Мисля, че една страна, която не мисли за постоянната квалификация и мотивация на идващото поколение след нас, ще бъде обречена на некачествено здравеопазване. В последните години наблюдавам как поради липсата на политическа воля многото грешки, неадекватните избори на някои здравни министри без визия, без нужната подготовка, лидерски качества и личностен капацитет здравната реформа все още не се е случила и здравеопазването ни се върна толкова назад, че вече смело мога да твърдя: то е по-лошо от времето преди 35 г., когато аз с ентусиазъм влязох в него.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
