За втори път след Тодор. А може би за сто и втори - никой не ги брои. Поредните недосегаеми пребиха шофьор в столицата, отново заради клаксон. Наоколо прелитали коли, неколцина извадили мобилните си телефони. Не за да звъннат на 112. Защото последната мода у нас е да побързаш и първи да качиш клипа с пребития в социалните мрежи.
Ако човек отвори youtube, ще намери истинско пиршество за окото - цял куп клипове със заглавия от типа "Нагли бият шофьор", "Таксиджия налетя на клиент", "Джигити в акция" и десетки други картинки, които да ти е драго да лайкнеш и споделиш с приятели. Не знам дали някой от снимащите нямаше да бъде по-полезен, ако бе опитал да помогне на пребития. Не знам и дали някой от шофьорите, които се виждат на тези клипове, е опитал да се жалва на Темида. Нито дали някой от бабаитите, раздаващи юмруци, е стигнал до съд. Убедена съм обаче, че
с удоволствие се хвалят пред приятели с героизма си
заснет от случайни минувачи, и си броят "харесванията" в социалните мрежи. Убедена съм също, че дори и техните жертви да бяха подали жалба, резултатът щеше да бъде същият. Защото войната по пътищата, която вече е война в душите ни, се превърна в единствен отдушник на напрежението ни. В реалити шоу, в което ние сме единствените си герои. А на Темида не й пука - точно както не й пукаше при побоя с Тодор, в който се изяви много повече като пожарогасител на общественото мнение, отколкото като оная, безпристрастната - със завързаните очи и везните. Май напоследък са й останали само завързаните очи - везните някой отдавна ги е изтъргувал, затова и на магистратите ни не им пука кого обвиняват, кого съдят и кого пращат зад решетките, стига това да не предизвика поредния протест. Справедливостта не просто е дефицитна - тя е понятие, което родната Темида вече дори не познава.
Спомням си един подобен случай отпреди няколко години, в който след поредица засичания и клаксони двама шофьори слязоха от кола, пребиха водача на маршрутката по време на зеления светофар, след това светна червено,
качиха се на автомобила си и отпрашиха
Тръгнаха и другите коли наоколо, като старателно заобикаляха шофьора, който продължи да трие кръвта си, проснат на асфалта. Някой от пътниците в маршрутката бе записал номера на колата на нападателите и приехме да станем свидетели на шофьора. Какво се случи оттук нататък ли? В продължение на година три пъти сменяха дознателя и всеки нов искаше нови показания - да не си объркал нещо в предишните. В края на годината последният дознател признал пред един от свидетелите, че колата на биячите вече е отдавна продадена и дори препродадена, че няма начин да бъдат издирени и идентифицирани - и въобще, че наказани няма да има. Независимо, че това е класически случай на хулиганство, който би трябвало да бъде разрешен за три дни. Не знам какво усещане е останало у пребития шофьор след опита му да получи елементарна справедливост. В крайна сметка той издържа с данъците си онези, които са му показали, че такава няма. Не знам и дали някой си е платил, за да бъде прекратено предварителното производство. Но знам, че щом толкова много хора у нас газят, бият и бягат безнаказано, всеобщото усещане за това, че законност у нас въобще е възможна, е силно нарушено.
Те знаят, че всичко им е простено. Знаят, че са герои на днешното ни реалити и на десетките потребители на интернет. Че в момента ги гледат стотици подрастващи, пускат клипчето отново и отново, и вероятно се опитват да копират жестовете им, за да приличат на тях. Та утре и те да бият - и тях да ги снимат. Дано поне клаксонът, заради който е станал вчерашният побой на спортиста Васко Наумов, е бил за Темида. И дано я събуди.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
