Интервю с Полина Коцева
Полина Коцева е управител на www.funtazia.bg, създател на авторски образователни sel ресурси. Полина е международно акредитиран eq и sel практик, eq профайлър и n4 фасилитатор, работещ с деца и възрастни. Тя консултира училища, университети и фирми относно интегрирането на sel в образователната или бизнес средата. Организатор е на първата национална конференция за социално-емоционално изучаване (https://funtazia.bg/selconference/), в която множество педагози, психолози, директори и представители на институциите вземат участие с цел обмяна на опит и успешни практики.
– Какво Ви вдъхнови да се посветите на социално-емоционалното обучение? Имаше ли конкретен момент или преживяване, което Ви показа колко важно е това?
– Социално-емоционалното учене за всеки от нас започва от детството. Аз, като едно любопитно и неуморно дете, имах огромен късмет да съм в семейство, в което отсъстваха назидания и унижения. Помагаха ми да опознавам света през разговори и примери, разказани и изживени помежду ни. У дома материалното не беше на фокус. Важни бяха споделените преживявания. Родителите ми и брат ми бяха моя пример за добрина, човещина, емпатия и споделеност.
Често баща ми играеше с мен и приятелите ми федербал, а после сядахме да си поприказваме кой какво го вълнува. Да ни разкаже някоя дива история от младините си – да споделим емоции и истории. Без да знае, ни е учил да чувстваме, да споделяме и да изразяваме емоции. В един момент баща ми беше онзи доверен възрастен за всички деца на площадката – готов да помогне, изслуша и отдели време за всеки. С примера си ме научи, че колкото повече даваш грижа и любов – толкова повече имаш. И тогава си истински богат.
Убедена съм, че в детството ми се крие този избор, който направих като възрастна – да съм отдадена на социално-емоционалното развитие.
Когато останах сам родител, осъзнах много неща – започнах да общувам по тези теми с други родители и с хора, работещи с деца. Срещнах Иво – моята истинска и голяма любов, моята сродна душа. Така създадохме нашата FUNtazia. Като място за уроците, споделеното, разказаните истории и подкрепата ни един към друг.
– Каква беше Вашата роля в Третия национален форум за предучилищно образование „Градивни частици на бъдещето“, организиран от издателство „Клет България“? Какви идеи и добри практики споделихте с участниците?
– Имах огромната отговорност да съм първият лектор, за което съм безкрайно благодарна на организаторите и признателна за това доверие.
Говорих за първите седем години, които определяме като „най-важните“. След тях имаме първи седем като ученици, след това първи седем – като тийнейджъри, като професионалисти, родители и пр. Все съществени за идентичността ни години – и през цялото време развоят на живота ни зависи от едни „крехки“ седем секунди. Шест от тях са емоцията, която всеки изпитва през целия си живот. Седмата секунда е свободата ни да изберем дали да реагираме конструктивно, или деструктивно. В нея всички социални и емоционални умения имат съществен смисъл.
– Как се променя нагласата към социално-емоционалното обучение в България? Виждате ли реален напредък?
– България има реален шанс да интегрира социално-емоционалното образование както трябва – като вместо във вещи, инвестира в хората, които проявяват грижа и са всеотдайни към децата. Международните мета-анализи са категорични: децата с високо ниво на социално-емоционални умения впоследствие имат отлично кариерно развитие, стабилни семейни отношения, висок стандарт на живот и липса на незаконни деяния.
Но социално-емоционалното изучаване е деликатна и отговорна дейност. То не е просто учебен ресурс или методика – това е дългосрочен процес, изискващ разбиране, отдаденост и сърце и преди всичко ХОРА, които истински горят в него. Тази тема трябва да я пипаме само с много чисти ръце, защото в нея са емоциите, преживяванията, травмите на децата ни. С емоциите, идентичността и личността на децата не можем да си правим експерименти. Това изучаване не може да се случи в един час или в един учебен предмет, защото децата чувстват и изразяват емоциите си през цялото време. Не може да се случва само в училище или само у дома. Това изучаване не може да стане дори с най-красивите помагала, най-оборудваните кабинети или най-интерактивните вещи – ако липсва отговорен възрастен, който показва грижа към емоционалния свят на всяко от децата си.
За мен няма значение колко е станало модерно да говорим за емоционална интелигентност и емпатия, както и колко хора искат да са част от темата. Важно е как искаме да сме част. Дали искаме да превърнем в продукт социално-емоционалното изучаване, или искаме истински да работим за детското развитие? Искаме ли да създадем повече мостове, събиращи родителите и учителите в общата им цел – развитието на детето? Искаме ли заедно да работим за здравословна учебна и семейна среда за децата? Искаме ли децата ни да имат само добри оценки, или също да имат добри преценки в живота си занапред? Това не са въпроси, а предизвикателства към всеки от нас. Дали искаме да инвестираме в модерната тема „социално-емоционално изучаване“, или искаме да инвестираме в бъдещето – в децата?
– Какво Ви мотивира да разработвате ресурси за българските ясли, детски градини, училища и семейства? От кои международни методи се вдъхновявате?
– FUNтазия създава безплатно стотици ресурси за социално-емоционално развитие на деца и възрастни. Вдъхновяват ме хората, които не пестят душа в работата си и общуването си с децата. Всеки ден имам десетки разговори с тези хора от страната и чужбина. Всеки ден съм „на терен“, работейки с деца, родители, психолози, учители – групово или индивидуално. Всеки един човек, всяка една човешка история – това е мотивацията.
– Как може социално-емоционалното обучение да бъде интегрирано в ежедневието на децата извън класната стая – в семейството, в игрите, дори в дигиталния свят?
– Социално-емоционалното обучение (SEL) не е отделен предмет, дисциплина или специална активност, които да бъдат интегрирани изведнъж в нечие ежедневие. То е част от ежедневието – всяка среща, разговор и избор. Децата развиват тези умения непрекъснато, като наблюдават и имитират поведението на възрастните, като практикуват отговорите си на различни ситуации, с различни хора, и затвърждават тези модели на поведение.
Именно възрастните играят ключова роля, когато обръщат внимание на децата и утвърждават не просто техните постижения, а техните усилия, показвайки им, че не са останали незабелязани за тях:
„Видях, че беше изморен, но първо довърши задачите си – гордея се с теб!“
„Чух как говори с приятелката си и ми хареса колко внимателен беше към чувствата ѝ.“
Тези социално-емоционални връзки изискват практика, както всяко друго умение – да се затвърди усещането на детето, че до себе си има човек, който го вижда и вярва в него през цялото време. За да може да гради това дете представата за себе си като смислена част от този свят, през онова, което най-доверените му хора виждат у него.
В дигиталния свят социално-емоционалното изучаване е не само управление на емоциите онлайн, но преди всичко умение за управлението им офлайн. Същите ценности са от значение тук заедно с умението за управление на 7-ата секунда! Както споменах и в лекцията си! Тази седма секунда ни е важна във всички ситуации и сфери от живота.
– Кои са най-ефективните методи за развитие на емоционалната интелигентност при възрастните? Влияе ли тя върху професионалния успех?
– Емоционалната интелигентност е решаващ фактор за успеха – не само в личния, но и в професионалния живот. Липсата ѝ често води до конфликти, провалени кариери и пропуснати възможности независимо от експертизата на човек. С навлизането на изкуствения интелект техническите умения стават все по-достъпни, но способността за изграждане на смислени човешки връзки остава незаменима.
В професионален план емоционалната интелигентност прави разликата между добрия специалист и успешния лидер. Учител, който вдъхновява детето да развие любопитството си за знания, програмист, който организира екипа си и успява да успокои клиентите си, или дори портиер, който с усмивка променя деня на другите – това са хора, които придават истинска стойност на работата си. Развитието на тези умения не е просто личен избор, а ключ към изграждане на по-здраво и свързано общество.
– Какво най-често липсва в комуникацията между деца и възрастни, което би могло да направи отношенията им по-здрави и пълноценни?
– Доверието.
Някак, като пораснали хора с опит и вече натрупани знания, сме си изградили масово тази подвеждаща представа, че децата ни дължат доверието в нас. А не е така.
Ние трябва всеки ден да правим така, че да го заслужаваме, показвайки им първо как НИЕ вярваме в тях. Не можете да си представите колко неща се променят за едно дете и в отношенията между дете и възрастен – когато разбере, че е видяно, чуто и повярвано такова, каквото е, без излишни условия да бъде такова, каквото си го представят.
Децата нямат нужда да им казваме какви трябва да бъдат и да им даваме формули на успеха. Те имат нужда да знаят, че ще сме до тях дори когато се провалят и ще бъдат обичани въпреки това.
– Какво научихте от работата си с деца, което Ви е помогнало в собствения Ви живот?
– Повечето неща в живота си научих от децата.
Децата имат повече сила, смелост и доброта в сърцето си от повечето пораснали възрастни, които срещаме всеки ден, и то без да са го прочели или учили някъде. И за разлика от нас – порасналите, децата са готови във всеки момент, в който на нас не ни стига сила, да ни дадат безвъзмездно от тяхната.
– Ако сте плакали до дете – вие също го знаете. Знаете как то никога няма да пуфти отегчено или да ви крещи да млъкнете, защото го разсейвате и разстройвате. То винаги ще ви предложи най-хубавата си играчка заедно с най-топлата си прегръдка. Защото за него Вие сте най-добрите! Докато ние, възрастните, не му отнемем това светоусещане.
– Мечтая повече възрастни, вместо да влизат в ролята на това да УЧАТ на нещо децата, да разберат, че най-ценната роля в живота им е да помагат. Да помагат за откриването на тази тяхна детска съзидателна сила, която да ги води в опознаването на света. И заедно с това да се учат от тях.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
