Елена Йончева е родена в София, зодия Близнаци. Завършила е с отличие телевизионна журналистика в Москва. Работила е в БНР и БНТ с голям успех. Сега е на свободна практика. Известна е с репортажите си от най-горещите точки на света - Косово, Алжир, Чечня, Израел, Афганистан, Ирак, Венецуела, Никарагуа, Колумбия, Сомалия, Сирия. Мъжът в нейния живот е архитект Пламен Тодоров.
- Елена, срещу какво се бунтуват турците - срещу политиците си или срещу собствената си история?
- В Турция на улицата излязоха младите хора - най-активните и енергични представители на светската част на обществото. Наблюдаваме сблъсък между тях и традиционалистите. Реджеп Ердоган е вече трети мандат на власт като министър-председател, лидер на дясно ориентираната партия на справедливостта и развитието. Мнозина наблюдатели в Турция отдавна предупреждават, че партията се опитва чрез демократични методи да утвърди начин на живот, който да отговаря на ислямските консервативни представи за нравственост.
Да не забравяме, че преди да основе ПСР, Ердоган е активен член на партията на благоденствието, която впоследствие беше забранена за нарушаването на светските устои на властта. Именно като неин активист той беше осъден на 10 месеца затвор, от които излежа 4 - за разпространение на призиви, които подклаждат етническа нетолерантност. Две години по-късно основаната от него партия ПСР спечели изборите. Поради съдебното минало на Ердоган трябваше да бъде променена конституцията, за да може той да оглави правителството.
- Кое конкретно подтикна недоволството на съседите?
- Ограничаването на продажбата на алкохол беше разчетено като намеса в правото на избор. Министър-председателят каза, че причината за налагане на този антиалкохолен закон е продиктувана от грижата за здравето на хората. И напомни, че традиционната напитка е айрянът. Но турците възприемат това като намеса в личния живот. Неслучайно върху някои от знамената на протеста
имаше изобразена бутилка бира
а след нея беше поставен знак равенство с думата "свобода". Премиерът неведнъж е заявявал и своето негативно отношение към абортите. Съветва всяка туркиня да има три деца. Дава и напътствия - че жените не трябва да раждат с цезарово сечение, защото това намалява тяхната плодовитост. В Турция се заговори за наличието на авторитарно управление. Правят се опити да се цензурира интернет, свободата в медиите е силно нарушена, над 60 журналисти се намират зад решетките. Ердоган наскоро каза, че социалните медии са най-голямата заплаха за обществото. Също така се ограничават правата на малцинствените групи, растат хомофобските настроения. В страната тече процес на ислямизация - все повече жени носят хиджаб.
- Ставащото сега в Турция не е ли следствие от така нареченото събуждане на бягството от дивия ислям?
- Ердоган иска да възвърне величието на Османската империя. И за тази кауза са предвидени множество проекти, които образованите турци намират за мегаломански. Например предстои строителството на огромна джамия за 30 000 души, която да се извиси над Босфора. Предвижда се изграждането на канал, който да свързва Черно с Мраморно море. Паркът "Гези" е една малка част от грандиозните замисли. Не става дума само за изсичането на 600 дървета. Истанбул е един от градовете с най-малко зелена площ, а на мястото на парка трябва да се извиси възстановка на казарма от времето на Османската империя както и джамия. Опитът да се реализира този проект без обществен дебат предизвиква гнева на хората. Интересно е, че именно в тези военни казарми през 1909 година е започнал бунт, впоследствие потушен, който е целял възстановяването на шериата. Не е случайно, че мнозина виждат в това строителство определена символика.
- На каква цена Турция ще влезе в Европа според теб?
- През 2004-а Ердоган беше обявен за "Европеец на годината" след анкета от авторитетното брюкселско списание European Voice. Той получи това отличие заради реформите, които проведе. След това страната беше поканена да започне преговори за присъединяване към Европейския съюз. Действително, като кмет на Истанбул, Ердоган успешно започна решаването на най-тежките проблеми на града - замърсяването, трафика, водната криза. През първия си мандат като премиер той направи някои демократични промени в конституцията от 1982 година. Предостави повече права на кюрдите, като им разреши да ползват своя език в медийни изяви и на митинги. Членовете на Кюрдската работническа партия получиха частична амнистия. Със забавянето на преговорите по присъединяване обаче
започна и ислямизирането
на Турция, опитите за авторитарно управление.
- Какви са аргументите против членството на Турция в ЕС ?
- Те са преди всичко религиозни, изтъква се културната несъвместимост. Защитниците на тази теза считат, че ислямска страна няма място в Европа, изградена върху християнски ценности. Но турската република, така както е създадена от Кемал Ататюрк през 1923 година, е светска държава. Нейният светски характер е бил отстояван през годините и протестите днес са продължение на тази битка. Всъщност отказът или забавянето на процеса на присъединяване спомага за ислямизирането на Турция. Европа има интерес нейната външна граница - зоната между Близкия изток и Европа, да бъде държава, която отстоява демократичните правила. Страна, в която се гарантират светските устои на властта. И членството в ЕС може само да помогне на този процес. В противен случай има тенденция да се окажем с един изключително силен съсед, който обаче не изповядва нашите принципи за свобода.
А Турция има огромен демографски и икономически потенциал. Само за последните две години тя има растеж на БВП с повече от 5 процента. 15-а е в света по покупателна способност. С този темп се предвижда през 2023 година страната да се нареди сред десетте най-развити икономики. Да не забравяме, че страната има най-голямата армия в Европа - 400 000 души, а това е втората по-численост армия в НАТО след тази на САЩ.
- Закодирана ли е опасност за България в мераците на турски политици за възраждане османската империя?
- Разбира се, че не. Единствената опасност за страната ни сме си ние самите. Ние сме заплаха за самите себе си, проблемите идат от нашата липса на политическа култура и партизанщина... В парламента има хора, които даже не могат да водят политически спор, дебат - с аргументи, с доводи.
Липсва елементарна грамотност
Как смятате, че безкултурни, бездуховни хора, без елементарни познания могат да защитават национални интереси? Това е абсурдно. Европа както и Турция се управлява от образовани личности. Тяхната политическа обиграност е амалгама от ерудиция, труд и осмислен опит.
- Как според теб у нас биха могли да се съчетаят интересите на Русия с тези на Турция?
- И двете са империи като начин на мислене, като самочувствие. Но ако за Русия имперските пориви се ограничават в рамките на бившите съветски републики, в Турция, при управлението на Ердоган, е различно. Сирия е драстичен пример. Турция на практика открито участва на страната на сирийските бунтовници. На турска територия, в провинция Хатай, град Рейханли, са разположени военните бази на бунтовниците. От там, през границата, преминават различните отряди, включително и на фундаменталистите от фронта Ан Нусра, който се явява подразделение на "Ал Кайда" за Сирия и неотдавна влезе в черния списък на САЩ за терористичните организации.
68 процента от населението на Турция не желае военно участие в Сирия, против е и най-голямата опозиционна формация - републиканската народна партия.
- В Европа говори ли се за неоосманизъм?
- Да. Говори се за опит да се възстанови културното, икономическо и политическо влияние в земите на бившата Османска империя. Външният министър на Турция, професор Давутоглу, обяснява тази стратегия в книгата си "Стратегическа дълбочина", макар и да ползва друга терминология. Той казва "ние имаме наследство, оставено ни от Османската империя. Наричат ни "неоосманци". Да, ние сме "новите османци".
- Кога и къде е било най-опасно, докато снимаш документалните си филми?
- Няма най-опасно място, а ситуации, които не си могъл да предвидиш или не си реагирал правилно на тях.
- Как една жена оцелява в ситуация като в Сирия?
- Оцеляването, физическо или журналистическо, не е свързано с женската природа. Това е въпрос на психика и на опит. Една жена може да изглежда по-беззащитна в света на мъжете, демонстриращи сила. А това понякога се тълкува като предимство. По принцип
жените са по-склонни към свръхемоционална оценка на ситуацията
А това е пагубно за репортерската професия.
- Защо правим грешка след грешка при избори и се оставяме да ни лъжат?
- Смятам, че трябва да има задължително гласуване на парламентарни и президентски избори. Който няма мнение, който не си е направил труда да го има - да пусне бяла или невалидна бюлетина. Но всеки да поеме своята отговорност. Големият проблем обаче е как именно се информират хората. Тяхното мнение се изгражда основно от медиите. Едва когато хладилникът надделее над екрана, тогава идват някои верни мисли.
Популизмът се лекува с глад. Но често е доста късно. Най-големият грях е на някои журналисти - конформисти, купени, изплашени или просто неграмотни, които извайват един или друг образ. Трябва да има ясно разграничение - кои медии зад кого стоят. Да има строг мониторинг над обществените медии за всякаква проява на манипулация и подвеждане. Частните да обявят публично какви идеи защитават - десни, леви, центристки. За да не бъде излъган зрителят и читателят, за да знае в какъв контекст му се поднася дадена информация. Трябва да има ясно обозначение, когато става дума за платен репортаж или интервю. За съжаление това няма да се случи.
- Подхванаха новото правителство още от първия ден. Твоят коментар?
- Това е липса на критичен подход. Защото можеш да си толерантен, но това не означава безкритичен. Ние продължаваме, даже с по-голяма злоба, да сме разделени не на опоненти, а на политически врагове.
От това губим всички
Защото да имаш враг е много, много лесно, но за да се бориш срещу опонента, трябват доводи. Необходим е диалог, който, да, може да е остър. Интелектуален, идеен двубой. Това не се случва. Забележете - на парламентарните избори не се стигна даже до телевизионен дебат между лидерите.
- Ти на кого би дала доверието си, на кого би повярвала?
- Не трябва да вярваме. Политиката не е религия. Трябва да четем, да мислим, да оценяваме. И всеки да реши за кого да гласува според собствената си способност да анализира. Демокрацията е отговорен процес. Не трябва да бъдем нито поклонници, нито фенове. А изискващи, критични и, наложи ли се, много недоволни граждани.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
