София. Реформа в Спешната помощ не може да се направи, тя трябва да се построи наново, заяви заместник-кметът на Столична община с ресор „Здравеопазване" ген. Стоян Тонев по БНТ. "При сегашното й състояние, каквото и да се направи, ние ще решим проблема от днес за утре", смята той. По думите му разговорът по тези проблеми трябва да е насочен не към положението в момента, а към това какво може и трябва да се предприеме.
Големият проблем на Спешната помощ у нас е в липсата на ясна стратегия кой модел на работа ще се следва, смята и бившият здравен министър д-р Стефан Константинов. По думите му има голямо съпротивление дали на адреси да работят лекари специалисти или да се премине към практиката с парамедици.
д-р Константинов посочи, че около 70 милиона евро са нужни за реформата в Спешна помощ у нас и това е извод, направен още преди години след анализ. Според него само осигуряване на средства обаче не е достатъчно, необходима е промяна на модела.
„Проблемът винаги е във финансовото министерство", каза бившият здравен министър. И посочи, че когато става дума за осигуряване на средства, реформата винаги остава на заден план.
Основните проблеми са финансови
"Предлагали сме решения за подобряване на дейността в Спешната помощ. За съжаление, всичко е свързано с финансов ресурс, а когато е свързано с финанси, нещата се потулват. Правя опити да се срещна с министър Андреева, да поговоря с нея близо една година". Това каза директорът на Центърът за спешна медицинска помощ в София д-р Георги Гелев.
Той обясни, че по европейски стандарт в Центъра за спешна помощ в столицата са необходими 90 екипа. В момента там работят 180 лекари в 36 екипа. Бюджетът на центъра е 8 милиона лева на година, което се равнява на 4 лева на гражданин за оказване на спешна помощ.
Основният проблем по думите му е дефицитът на кадри в системата и липсата на стимул за задържането им.
„От 36 екипа днес например 17 са на терен, от които 5 са фелдшерски. Ако продължи така, с тази липса на кадри - това не е само в София, това на практика е в цялата страна – може би един ден ще стигнем до там, че ще бъдат трансформирани лекарските места във фелдшерски, ако ги има фелдшерите, защото и тях ги няма. И може би един ден ще се мине като при англо-американския модел – с парамедици", обясни д-р Гелев.
Трябва точен избор на модел за работа
„Ако приемем, че се осигурят парите при сегашния модел нещата пак няма да работят и до няколко години отново ще има проблеми", категоричен бе д-р Стефан Константинов. Според него България може да възприеме модела на Германия или на Израел, където е доказано, че спешната помощ функционира адекватно. Това обаче според него може да стане само след консенсус в обществото.
Константинов припомни един от проблемите на Спешна помощ у нас – сега само 20 процента от повикванията на спешния телефон реално са спешни обаждания. „Затова трябва да се отговори на въпроса дали Спешна помощ ще покрива само спешните случаи или всички обаждания. Умните държави са решили въпроса с парамедици – тоест спасяват всички, без да е нужна специализирана лекарска намеса", каза Константинов.
Към това мнение се присъедини и генерал Стоян Тонев, който е заместник-кмет на Столична община с ресор „Здравеопазване". Според него също големият въпрос е да се даде отговор каква е задачата на спешната помощ – да реагира чрез високи специалисти или чрез парамедици. „Трябва наново да се построи Спешната помощ, иначе до три години ще възникнат същите проблеми", категоричен е Тонев. „Освен общата Спешна помощ е необходима и специализирана", предложи той, като даде пример с отпуснатите от Софийска община 1,2 милиона лева към годишния бюджет на Спешната помощ за пациенти с психиатрични проблеми.
Предложеният за уволнение шеф на Спешна помощ София-град д-р Георги Гелев каза, че е искал срещи с министър Таня Андреева, но тя е отказала. „Задължителна е комуникацията между нас, като се има предвид, че в столицата са най-много хората", смята Гелев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
