В плана за управление на Национален парк "Рила" са заложени много бомби
Оставят се вратички за вкарване на всевъзможни забрани, казва Тереза Станчева
Тереза Станчева е юрисконсулт на община Костенец. Тя е завършила Софийския университет "Климент Охридски". Има опит в административното право, управлението на неправителствени организации и местното самоуправление.
- Г-жо Станчева, след мнението ви за плана за управление на Национален парк "Рила", което публикувахме преди седмица, г-н Тома Белев ви нападна във фейсбук. Каква беше причината?
- Г-н Белев лично е участвал в изработването на плана за управление на Национален парк "Рила". Аз дадох ниска оценка на този план както за законосъобразност, така и като ефекти. Последното си мисля, че е очевидно за всеки човек, който някога се е разхождал в парк Рила - проблемите са много, огромна част от туристическата зона на планината е недостъпна за туристи и т.н. Със самочувствието на лично замесен в изработването г-н Белев реши, че познава правната материя по-добре от мен и че млада юристка не може да познава законите по-добре от еколог на средна възраст. Мисля си, че греши.
- Реално дискутирахте ли проблема или не?
- Не, до дискусия не се стигна. След като оборих твърденията на г-н Белев с правни аргументи, той
не ми отговори в продължение на два дни
Аз отново го помолих да дискутираме и той ме препрати към негов приятел юрист.
- Изяснете ни, моля ви, какъв вид административен акт е планът за управление на НП "Рила"? Г-н Белев ви обвини, че планът за управление е общ административен акт и вие не го знаете.
- Категоричното ми мнение е, че планът за управление на НП "Рила", както и всеки друг план за управление на национален парк, е не общ, а нормативен административен акт по чл. 75 от Административнопроцесуалния кодекс - той съдържа административноправни норми, отнася се за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие.
В българския закон има три вида административни актове - индивидуален, общ и нормативен. Индивидуалният и общият са еднократни по своето действие (например дава се лиценз на конкретна фирма или кмет указва на живущите на определена улица да изчистят тротоарите си до определена дата). Очевидно план за управление на национален парк не е нито едно от двете.
Нормативният административен акт се отнася до неопределен и неограничен брой адресати (хора или фирми) и е многократно правно действие, тоест докато са в сила, регулират повтарящи се обществени отношения. Очевидно планът за управление на национален парк е точно такъв акт - всяка фирма или човек на негова територия получава указаните права и задължения, като действието е многократно.
Също така, ако планът за управление не е бил обнародван, което е задължително за нормативен административен акт, то това говори по-скоро за (не)компетентност някъде, отколкото за неговата правна същност.
- Тогава какви забрани може и не може да налагат плановете за управление?
- Забраните, които могат да бъдат налагани, са изброени в чл. 21, т. 1-15 от Закона за защитените територии. Там законодателят ясно е разписал обхвата на дейностите, които категорично не могат да бъдат извършвани на територията на националните паркове. Изяснен е обхватът и режимът на строителството, сечите, производствените и други дейности, които не могат да се осъществяват. По отношение специално на изграждането на спортни съоръжения в рамките на парковете има и решение номер 7214 от по адм. дело номер 6309/2001 г. в петчленен състав на ВАС, с което съдът е изразил становище, че нормата на чл. 21, т. 1 ЗЗТ не изключва, а обратно - допуска строителство на спортни съоръжения, което се потвърждава и от последващи решения на Върховния административен съд.
По отношение на резерватите в рамките на националните паркове,
важат режимите за резервати, които са по-рестриктивни
но те важат само и единствено за резерватните зони.
- Какви забрани могат да бъдат въведени чрез тази прословута точка 16, на чл. 21, която непрекъснато се явява като крайъгълен камък в споровете за българските планини?
- Да, крайъгълен камък и вратичка в закона, през която се правят опити, къде успешни, къде не чак дотам, да се прокарват всякакви целесъобразни и нецелесъобразни забрани. Тази т. 16 допуска забраната и на други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление, но те не могат да бъдат извън обхвата на вече посочените в предишните точки забрани.
С други думи, не може планът за управление да разширява или стеснява забраните за дейности, които вече са определени като позволени в закона. В противен случай планът ще противоречи на закона и съдът винаги ще отсъди в полза на закона.
Определената свобода, която дава законът, не може и не бива да се превръща в основа за произвол или каприз на овластения да издаде съответния акт орган.
Пример: когато в т. 2 на чл. 21 са предвидени като разрешени "поддържащи и възстановителни дейности в горите", няма как планът въз основа на т. 16 и да ги забрани.
- Вие открито обявихте, че в стария план за управление на парк Рила има нередни неща. Опишете ни накратко някои от най-фрапиращите?
- Най-фрапиращ е на първо място подходът, по който са въведени забраните. В този план, освен изрично разрешеното, всичко останало е забранено. Това противоречи на самия закон и основният принцип на правото, че всичко, което не е забранено, е разрешено.
Именно поради този абсурден и незаконосъобразен подход в туристическата зона са забранени поддържащите и възстановителни дейности в горите, което я превръща буквално в опасна за туристите и за самата гора. Сами виждате на тези снимки част от туристическата зона, за която някои еколози ни убеждават, че е в чудесно състояние, привлича десетки хиляди платежоспособни туристи и т.н. Всъщност това безхаберие
поражда опасност и за самата резерватна зона
тъй като при случай на каламитет (например размножаване на корояд) горското само може да седи и да гледа как гората се унищожава и катастрофата преминава в резервата.
Отново в Зона "Ограничено човешко въздействие" се разрешава само "транзитно" преминаване на стада по определени с проект прокари. Интересно кой ще следи това "транзитно" преминаване на стада и как ще бъдат санкционирани при евентуален престой.
По отношение на много от дейностите се изисква преценката на Дирекция "Национален парк "Рила", което не е обвързано с обективни критерии, а е предоставяно единствено на субективната преценка на административния орган.
- Кой е виновен за всичко това?
- Разбирате, че като юрист не бих си позволила да се ангажирам с отговор на този въпрос. Въпросът за вината се решава от съда. Но при всички случаи мога да предположа, че става дума или за невежество, или някакъв личен интерес, като и двете са крайно неприемливи.
- Какво да се прави оттук насетне, тогава?
- На първо място, трябва да не бъдат ползвани вратички в закона с цел неговото заобикаляне. Прави впечатление, че в проекта за актуализация на плана за управление на Национален парк "Рила" е преодолян погрешният подход за забрана на всички дейности извън изрично разрешените, което е стъпка напред. И въпреки това опитите за въвеждане на допълнителни незаконосъобразни забрани не спират.
За съжаление опитът на всеки здравомислещ да посочи къде са реалните проблеми се сблъска с насочени срещу него слухове и компромати от добре смазана PR машина. Така се прави опит да се манипулира обществото на базата на емоция, вместо дебатът да се води експертно, да се спази прецизно буквата на закона и той да важи за всички.
Искам да завърша с един ясен призив - нека се включат повече юристи в изработването на плановете за управление на българските планини. Нормалното е еколозите да гледат дърветата, а юристите да гледат законите. Ако еколозите разбираха от закони, нямаше да има нужда от юристи. И обратното.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
