Истерията заради очаквания наплив на българи и румънци на Острова продължава да набира скорост. Огласените от британския премиер Дейвид Камерън специални мерки след отварянетона пазара на труда в кралството от 1 януари допълнително наляха масло в огъня. "Стандарт" потърси мнението за ситуацията във Великобритания на Екатерина Димитрова. 23-годишната софиянка се дипломира в Единбург, Шотландия. В момента работи като младши изпълнителен директор по маркетинг и връзки с обществеността в компания за създаване на уебсайтове в Лондон.
- Има ли настроения срещу българите сред обикновените британци или опасенията се насаждат от политиците?
- Според мен обикновените британци са много начетени и им е ясно малко или много какво се случва в държавата им. Там, където аз работя, сме събрани хора от най-различни краища на света. Ние обаче сме приятели, защото сме си допаднали по някакъв начин. Почти никой не обръща внимание кой каква националност е. Лично аз никога не съм преживявала някакъв негативизъм към мен или да съм чула някакъв злостен коментар спрямо родината ми и българите по принцип.
- В последната година яростна кампания срещу идването на румънци и българи на Острова водеше партията на националиста Фарадж. Сега премиерът Камерън също заигра на тази струна. Създава се впечатление, че вече всички британски политици се чувстват длъжни да се изкажат срещу източноевропейците ?
- Всъщност кампанията, която води британското правителство, набляга на опасенията за социалната система на Великобритания. Казано направо, страховете са предимно заради балканските роми, които не идват да работят, а да се възползват от социалните помощи. Специално Фарадж е казвал много пъти, че се притеснява от наплива на роми от България и Румъния, които идват в кралството с многобройната си челяд и се ползват от облагите на държавата. Затягането на имиграционната политика отдавна е сред акцентите на Фарадж в опитите му да събере повече подкрепа. Отделен въпрос e, че той не иска Кралството да е част от ЕС.
А Камерън е под напрежение от партията си, защото идват парламентарни избори през 2015-а и се надява да бъде преизбран. Британското население се притеснява, че когато бариерите са премахнати, работата и техните социални придобивки ще са застрашени.
Тук имат и лош спомен от полското нашествие през 2004 година. Тогава британското правителство предвиди идването на 14 000 поляци, но дойдоха 600 000. Затова сега англичаните се боят, че същото ще стане с България и Румъния.
- Много или малко са евроскептиците на Острова и може ли наистина да има сериозен разрив с ЕС?
- Не знам дали са много или малко, но ги има. Все по-често се чуват гласове, че Англия само ще спечели, ако се отдели от ЕС. Това донякъде е обяснимо, защото британците се измориха от прекаления наплив на имигранти към тяхната държава. Тук идват хора от цял свят и много поданици на кралството направо ги е страх, че може би до някаква степен ще изгубят идентичността си.
Затова и правят така че, когато чужденци дойдат тук, да им е доста трудно да се изкачват по стълбицата на успеха. Много е трудно, ако не си британец, да се докажеш, че си можещ и не си с нещо по-лош от тях. Има много случаи, в които български студенти, след като са се дипломирали на Острова, после да не могат да си намерят работа. Аз лично познавам няколко мои връстници, които бяха принудени да се приберат в България.
От друга страна, британското правителство забравя, че миграцията е полезна за икономиката на кралството, както на национално, така и на локално ниво. Поне това сочат солидни проучвания, правени от реномирани научни институти. Изследванията показват, че спирането на миграцията ще намали заплатите на британците.
- Много или малко са българите на Острова спрямо другите източноевропейци и с какво се занимава по-голямата част от тях?
- Българите не са малко, но не се наемам с някаква конкретна цифра. Всички се опитват да се издържат по един или друг начин. Някои учат, работят, други обаче са си откровени тарикати, които искат да се възползват, без да влагат много труд. Всички са дошли с надеждата за по-добро бъдеще, защото са осъзнали, че в България няма как да се развият. За съжаление нашата мила родина само ни мачка и ни кара да имигрираме, а не ни кара да искаме да останем и да се развием при семействата си. Най-болното тук е, че българите не си вярват един на друг. Заобиколен си от хора, с които идвате от едно и също място, имате обща цел и еднакъв начин на мислене, но не знаеш какво може да очакваш от тях. Опитваш се да им се довериш, а излизаш излъган. Българите много се променят навън и не става въпрос само за Англия, а където и да е.
- Доколко Великобритания е примамлива страна за "социален туризъм" и очакваш ли да има наплив на нашенци след 1 януари?
- За социален туризъм Великобритания със сигурност не е най-добрият избор. Има толкова много по-добри места в Европа и света не виждам защо всички са се засилили да идват насам. А наплив ще има и заради това британското правителство стигна чак дотам, че да се говори за напускане на ЕС. Колкото и да е голям броят на хората, които искат да дойдат на Острова от 1 януари, британските власти искат да направят всичко възможно да ограничат техния брой. А щом са го решили, ще намерят начин да затруднят максимално балканците, които искат да се установят трайно в кралството.
- Кои са реалните пречки пред българските имигранти на Острова - извън популистките изблици на полиците - скъпотия, предразсъдъци, бюрокрация или нещо друго?
- Мисля, че всички се сблъскваме с едни и същи неща в ежедневието си, независимо дали сме в Англия или България. Предизвикателството на първо място е това да си намериш работа тук. Повечето българи, които идват конкретно в Лондон, се хващат или да чистят къщи, или в строителството, носачи и т.н. Много са малко примерите за българи на високо платени работни места. Това е така, защото голяма част от нашенците, които идват тук, не знаят английски на нужното ниво. Нормално е, когато си решил да заминеш да живееш и да работиш в някоя страна, да си научил езика им и да си се запознал с културата и обичаите им. А много нашенци едва връзват по няколко изречения и очакват, като дойдат тук да напълнят джобовете. Ами, няма как да стане!
- Притеснени ли са нашенците на Острова от кампанията, която се поведе срещу "балканското нашествие"?
- Не мога да дам еднозначен отговор на този въпрос. Нормално е да са притеснени, но повечето от тях вече са се интегрирали по един или друг начин. Някои са тук от години, изучили са децата си, даже са докарали някой и друг роднина. Въпросът ще бъде за тези, които тепърва смятат да дойдат. На тях ще им бъде далеч по-трудно, отколкото на вече установилите се тук. На всички ни е било трудно, но поне аз, като дойдох, нямаше кампании и бариери. А сега даже чувам, че ще ограничат бройката студенти от ЕС, които ще могат да учат във Великобритания. Това е много тъжно, защото образованието тук е едно от най-добрите в света и е срамота бъдещите поколения да не могат да се възползват.
- Имигрантите от Източна Европа ли са най-нежелани на Острова ? Все пак тук прииждат хора от целия свят ?
- Вижте, много е важно и как самите имигранти се държат като поведение и култура. Вече казах, че аз никога не съм била третирана по-различно, защото съм българка - нито в университета, нито сега, когато работя.
Знам обаче за доста нашенци, които са получавали по-различно отношение, но не защото са българи, а защото се държат като простаци. Отиват в магазина, виждат продавача, който да речем е индиец, и му викат "мангал" и започват да го псуват на български, мислейки си, че не ги разбира. Само че много думи - и особено обидните, се превеждат и на другите езици.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
