София. Когато Стефан Мавродиев разбрал, че му дават "Икар" за цялостно творчество, категорично коментирал пред Герасим Георгиев-Геро: "Ама все още съм младо момче! Какво са тръгнали да ме изпращат. Продължавам да си работя активно. Така че не ме отписвайте". После се разбрало, че статуетката е "за цялостен принос" и във връзка с юбилея му. Ще я получи на 27 март в Народния - Деня на театъра. Защото Маврото, както го наричат приятели и колеги, навърши неотдавна 70. 40 от тях легендарният актьор, режисьор и поет преживява на сцената на Младежкия, където го кани режисьорът Младен Киселов. И до днес Мавродиев нарича храма на Мелпомена на "Дондуков" свой дом. Заедно с Николай Бинев са сред най-харизматичните и емблематичните личности в него.
За първи път застава под светлините на рампата на 7 в школата към Пионерския дом в родната Варна. Артистичният ген е в кръвта му. Баща му е учител и актьор в театъра в морската столица, а майка му пее в тамошната опера. Така че пътят към ВИТИЗ е предопределен. Големият му шанс е, че попада в незабравимия клас на Методи Андонов - със Стефан Данаилов, Людмила Захариева, Елена Райнова, Илия Добрев, Марин Янев. С последните двама отново си припомнят тези години, докато репетират пиесата "Търси се стар клоун", която вече се играе със сериозен успех на четвъртия етаж в Народния театър. "Те водят неистова борба кой да влезе пръв през вратата, зад която би трябвало да се проведе кастинг за работа. Клоуните са приятели, които се превръщат в конкуренти и дори врагове. Застават един срещу друг, но не могат и един без друг. Ако единия от тримата го няма, се обезсмисля цялата битка. Защото другият е потвърждение, че теб те има. Това е метафора за целия ни живот", разказва актьорът. С Ламбо също са много близки. През студентските години Мария, съпругата на Данаилов, е тази, която изхранва тайфата - бедни момчета от провинцията, които живеят по общежитията. "Мери готвеше много вкусна боб чорба. Стефан често казваше: "Минете към нас набързо, момчета". Просто знаеше, че вече сме останали без пари", връща лентата Маврото към славните времена. Той все още тъжи за Тодор Колев и Климент Денчев - авери още от епохата "Козият рог" и след това.
Друг голям шанс в кариерата на Маврото е пловдивският му период. Тогава Крикор Азарян го събира с Цветана Манева, Тодор Колев, Руси Чанев и Илка Зафирова. Преживяват няколко страхотни години на вдъхновено творчество и здрави купони. Легенди се носят за запоите им, които понякога продължават със седмици. Но вече повече от 20 години Маврото е скъсал с алкохолните маратони. Когато го зачекват по темата, казва: "Правех го, когато нямах роли и се чувствах изолиран. За щастие от много време насам не оставам без работа и без ангажименти." Така и прописва стихове - за да не се пръсне и за да свали напрежението. Има вече 6 издадени стихосбирки.
За какво живей човекът?
Не ли за мига,
когато сменя
махмурлука с чаша бира?
За какво живей човекът?
Не ли за мига,
когато сменя
на маслината солта вечерна
с глътка сутрешна вода?
За какво живей човекът?
Не ли за мига,
когато сменя
скуката на половия глад
с красивата женска досада?
се изповядва с мъдра тъга Мавродиев в "Описание" за стихосбирката "Харакири или безобразията на декадентството". А в друга поетична творба от книгата му "Животът - тази продънена каца или да си отвориш чекмеджето" признава:
"Познавам те, любов,
ах, цялата,
и гледам да съм разказвач без страсти.
На тъжното и веселото казвам "Здрасти".
На влюбените пожелавам щастие.
На себе си - тава със пасти."
В стиховете му има странно чувство за хумор, а стилът му е хем нежен, хем ръбат. Такъв е и в многобройните си роли не само в Младежкия, но и в Театър 199, в Сатиричния и в Народния. Играе Чехов, Брехт, Шекспир, Стефан Цанев.
Поне петдесетина са ролите му на големия екран - понякога си позволява да отказва, ако идеята не му харесва. Много са филмите, в които е доволен, че е участвал, но между тях са "24 часа дъжд", "Мера според мера", "Зона В-2", "Петък вечер", "Щурец в ухото", "Птици и хрътки".
Когато не се задават роли, Стефан Мавродиев посяга към режисьорската професия. Той написа автобиографично либрето за мюзикъла "Йестърдей" за Младежкия. "Първоначално идеята беше киносценарий. Нещата в него са се случили с мен, но героите са студенти по архитектура. Занимавам се с четири основни неща - любовта, приятелството, предателството и държавата, която гледа на нас като на предмети. Ние сме чарк от машинния парк, наречен държава", разказваше тогава той. А неговият прочит на "Вуйчо Ваньо" се смята за една от най-класическите постановки у нас на Чеховата пиеса.
В момента Стефан Мавродиев репетира "Вятърът в тополите" на Жерал Сиблера. Постановката е на Влади Люцканов в Младежкия, а Маврото играе ветеран от войните. Това е специалният подарък на неговия тетарален дом за юбилея му. Премиерата ще е през февруари. А иначе представленията на "Господин Балкански", в които той е в ролята на Иречек, продължават да превиват хората от смях в салона.
Най-спокойното му време е през лятото, особено ако доведат внука му Стефан от Франция. Дъщеря му Ивана, от бившата му съпруга Аля, е на 35 и е омъжена за българин, но от години с майка си и семейството си живее в Париж.
"Аз нямам много късмет с любовта - любимите ми половинки все ме напускат, но пък с тях си оставаме добри приятели. До живот. Може би съм досаден, защото съм много лоялен и верен. А това не е модерно вече. Когато се стигне до раздяла, нямам сили да се противопоставя. Жестоко ме боли. Времето уж лекувало. Нищо не лекува. Важното е да се стабилизираш вътрешно, да намериш своята опора, а оттам нататък - каквото дойде", споделя Маврото в едно от юбилейните си интервюта.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
