Покойният Стенли Кубрик бе фалшиво замесен в приземяването на "Аполо 11" на Луната
Че фразата "Една малка стъпка за човека - един голям скок за човечеството!" на Нийл Армстронг е изречена не на Луната, а в студио, където режисьорът Стенли Кубрик в пълна секретност изпълнявал един от най-гениалните планове по време на Студената война - да се инсценира и режисира кацането на Луната, e конспирация, в която мнозина са готови да се закълнат. Тази седмица в интернет стана хит видео, заснето на 3 март 1999 г., в което самият Кубрик, няколко дни преди смъртта си, признава, че самият той е режисирал "кацането" на спътника на Земята. Или поне това твърди журналистът Т. Патрик Мъри, който обяснява, че записал Стенли Кубрик няколко дни преди смъртта му. Големият режисьор поискал интервюто да не бъде публикувано най-малко 15 години след смъртта му, според версията на Мъри. "Извърших огромна измама на американската общественост, която сега ще разясня. Кацанията на Луната са фалшифицирани и аз бях този, който засне фалшификациите", казва във видеото мъж, който поразително прилича на режисьора на "Портокал с часовник механизъм". И посочва, че в продължение на години не е можел да говори за това, тъй като е подписал декларация за конфиденциалност и работата му - продължила общо 16 месеца на специално изградена сцена в Хънтсвил, Алабама - е била строго секретна. Разбира се, няма нищо сигурно в автентичността на разпространилия се запис. И по-вероятно е да е фалшификат. Понеже веднага се появиха тон режисьори, които сравняват гласа от нашумялото видео с този от стари интервюта с режисьора: те твърдят, че клипът е менте и тембърът не съвпада с този на реалния Стенли, макар и външната прилика да е голяма.
Цели четири десетилетия след 20 юли 1969 г., когато над над 1 млрд. зрители стават свидетели на първото кацане на Луната от "Аполо 11", продължават всякакви конспирации, съмнения и яростни битки за истината: случаят с видеото с Кубрик е малка част от огромният архив от доказателства и контрадоказателства за сбъдването на една от най-големите мечти на човечеството - да се покори Луната. Теориите на конспирациите често се прицелват в станалото на лунна територия, понякога аргументирано, понякога не. Колкото и зашеметяващи да са изглеждали кадрите от кацането на Луната през 1969 г., толкова и недъзи имат, гледани от съвременно око. Ето кои са най-честите спорове, които тормозят умовете на скептиците и техните противници години наред.
Въпрос: Защо се развява знамето?
Скептиците: Един от най-любимите аргументи на конспираторите. Задава се следният въпрос: Защо американското знаме от кадрите се развява, след като е побито на Луната, при положение, че там няма вятър?
Отговорът: Флагът е бил снабден с хоризонтален прът, който да го държи изпънат. Още от самото начало на мисията това е било помислено и американците са искали да изпипат всичко до последния детайл. От НАСА са знаели, че ако няма такъв прът, знамето просто ще увисне надолу и ще изглежда доста жалко.
Въпрос: Защо няма звезди?
Скептиците: Защо на кадрите, излъчени през 1969 г., не се виждат звезди? Би трябвало те да са уловени на заден план, но небето зад астронавтите е абсолютно черно. Поне няколко трябва да се виждат!
Отговорът: Причината е в настройката на камерата, която не е можела да улови прекалено бледите звезди. Бледи, защото светлината, която излъчва Земята, погледната от Луната, е прекалено силна и поглъща сиянието на по-далечните звезди.
Въпрос: Разнопосочните сенки?
Скептиците: На кадрите има нещо изключително фрапиращо. Космонавтите и оборудването им имат напълно разнопосочни сенки. Ако Слънцето е единственият източник на светлина на Луната, би трябвало те да са в една и съща посока. И съответно, това че сенките са в толкова различни направления, доказва, че са използвани много други източници на светлина: например прожектори, понеже цялата работа с кацането е режисьорски заснета на Земята.
Отговорът: На Луната няма изцяло "правилна" сянка - подобен феномен може да бъде наблюдаван на Земята, но не и там. Причината е в повърхността на Луната, която е различна от земната и кара сенките да падат под различни ъгли.
Въпрос: Как са се справили с радиацията?
Скептиците: Радиационният пояс на Ван Алън, през който астронавтите са преминали, представлява област от магнитосферата на нашата планета с високо съдържание на високоенергетични заредени частици - протони и електрони. Не би трябвало космонавтите в "Аполо 11" да издържат на радиацията. Впрочем, този пояс ни предпазва от огромните поражения, които слънчевите изригвания иначе биха причинили, достигайки до Земята.
Отговорът: НАСА твърди, че скоростта, с която полетът е пресякъл опасният пояс е прекалено голяма, за да може да навреди на Армстронг и компания. Те действително са поели част от тази радиация, в много ниски количества, които са съвместими с живота.
Въпрос: Защо няма втора експедиция?
Скептиците: Защо повече от 40 години САЩ, пък и никоя друга държава не предприема второ пътуване до Луната? Вероятно защото първото е изисквано от космическото съревнование между двете големи сили по време на Студената война, и понеже всъщност подобно одисея е невъзможна за осъществяване, никой реално не се осмелява да я извърши реално? Ако НАСА наистина твърди, че 20 юли 1969 г. е истина, как така, десетилетия по-късно, с много по-мощни технологии и невероятен научен напредък, няма втори опит?
Отговорът: Защото ходенето до Луната не е свързано единствено с идеята, че човешки крак ще стъпи там, а и с вземането на всякакви проби. И тези проби вече може да се правят от роботи, по същия начин, по който "Кюриосити" броди по Марс и върши много по-добра работа, отколкото реален човек. Така и не се рискува ничий живот. Вторият проблем е, че парите, които САЩ отделя за космически програми, са били много повече през 60-те заради Студената война, отколкото сега. Тогава бюджетът на НАСА е бил огромен - 5.5 % процента, в сравнение с 0.55 % през 2015-та.
Въпрос: Намесен ли е "2001: Космическа одисея"?
Скептиците: Ако има подходящ режисьор за заснемането на кацането на Луната, това е Стенли Кубрик. Любителите на конспирациите подозират, че Стенли е привлякъл вниманието на НАСА след филма му "2001: Космическа одисея", който е революционен за 1968 г. Реалистичните сцени, които Кубрик създава, са наистина забележителни и ако правителството е искало да имитира кацането на Луната, то действително това е правилният режисьор. По-наблюдателите са забелязали нещо любопитно: детето в "Сиянието", друг легендарен психотрилър на Кубрик, носи тениска, на която пише "Аполо 11".
Отговорът: Това, разбира се, е напълно недоказуемо и ако останалите съмнения имат някакъв резон, горното е вече в сферата на измислиците. Кубрик е човек на изкуството, при това един от най-безкомпромисните, и освен ако не е заставен насила, не би могъл да поеме подобна отговорност върху себе си: да излъже целия свят, благодарение на таланта си.
Въпрос: Къде е кратерът след кацането?
Скептиците: Логично е при кацането лунният модул да образува кратер под себе си. Такъв обаче не се вижда на снимките, няма и следа от приземяването. Совалката всъщност изглежда като да е спусната с кран. Още повече, че ясно се виждат отпечатъците от стъпките на астронавтите, какво остава за 17 тоновата совалка?
Отговорът: От НАСА твърдят, че лунният модул използва много по-малко тяга в ниско гравитационни условия, каквито са тези на Луната - само 1/6-та от земното притегляне. От космическата организация твърдят, че и лунната повърхност е твърда, така че според тях е невъзможно да бъде направен кратер. Очертаващите се стъпки на астронавтите са заради праха.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
