Второ денонощие населението на Перник е видимо нараснало, а навсякъде из града се виждат групи от хора, които надничат в храсти, влизат в изоставени сгради и търсят 12-годишния Сашко. От детето, което е с тежка форма на аутизъм, обаче няма следа. Момчето изчезна за минута, докато баща му прави маневра с колата в петък около 16 часа в района на профилакториума в миньорския град, където били на разходка, пише dir.bg.
Търсят го с дронове, с хеликоптер, с термокамери, с кучета - от домашни померани до полицейски белгийски овчарки, и без резултат. Към пернишката полиция се присъединиха униформени от София, служители на жандармерията, екипът на Красимир Димитров от "Аварийна помощ и превенция" към Столична община, алпинисти от спасителния отряд от Банско и хиляди доброволци от града, от столицата, от Радомир, Дупница и околните села. Хората обикалят улици и местности, водоеми, паркове, а втори ден кметът Станислав Владимиров е на терен с издирвачите в гората.
ГДПОБ активира системата "Амбър Алърт". За издирването на детето са уведомени всички потребители на Фейсбук и Инстаграм в радиус до 200 километра от мястото на изчезването му. Публикацията е и на аглийски, като има освен снимка на малкия Сашко и линк с информация на български.
Системата е създадена след тежък случай на отвлечено дете в САЩ през 1996 година, а във Фейсбук е внедрена през 2016 година. Сега се ползва за първи път у нас.
Още при влизане в Перник се чува непрестанен вой на сирени от всичките му краища. Патрулните коли на Областната дирекция на МВР и жандармерията "летят" по улиците с пуснати светлини.
През целия съботен ден от различни краища на Перник валят сигнали, че някой е видял изчезналото безследно дете. "Аз говорих с момче, което лично го е видяло. И казва "той е много бърз", разказва една доброволка. Друга споделя за жена, която го хванала и го изпуснала. От полицията обаче са категорични - нито един от сигналите за местонахождението му не е потвърден. Всички до един са фалшиви, а момче, набедено за Сашко в района на голям супермаркет, се оказва съвсем друго дете.
Въпреки това всеки един сигнал за това, че 12-годишният Александър е забелязан някъде, мигновено се проверява на място. В града не остана неотворено мазе, непретърсен двор, парк, кьоше. Гората наоколо е обходена многократно, в помощ на полицаите се включиха и ловджии, но детето го няма и няма.
Една входна врата на блок в центъра на Перник пък стои отворена - бабата на малкия Сашко я оставила, за да може детето да си влезе, ако евентуално се прибере само. Подпира я една бутилка с вода. Входът е пуст, никой не влиза и не излиза. Александър живее тук само с баща си, баба си и дядо си. Майка му от години е в чужбина.
Съседка също обикаля и търси. Разказва: "Вчера ги видях на обяд, с таткото. Снаха ми живее тук с внучката. Баща му оттук слезе от колата, не е добре с краката той. Но го гледа от години, майката е в Гърция. Бащата е нонстоп с него". Жената си спомня, че Сашко неведнъж досега е изчезвал, но винаги е бил намиран. И пак поема да обикаля. "Пак съм тръгнала към парка, но аз знам, че той ходи надалеч. И утре ще ходим към Брезник", добавя за доказателство, че няма намерение да се откаже.
"Получаваме постоянно сигнали и ги проверяваме", разказват и от екипа на кмета. "Имахме сигнал за квартал "Рудничар", вдигнахме дроновете, но то е пълно с хора, как да го намерим", добавят издирващите. А с радиостанции вече са снабдени не само полицаите, но и доброволците - поддържат помежду си радиовръзка, за да се съберат веднага, ако се наложи. А и за да не дублират локациите на обходите.
"Хора, разберете, само ни пускат фалшиви сигнали. Детето не е тук", убедена е роднина на семейството, по майчина линия. Звъни й телефонът. Отговаря: "Не, не сме го намерили. Тук се лутаме", обяснява с напрегнат глас. И продължава да повтаря, че Сашко не е в града, а нагоре, по баирите над профилакториума. Местен ловец в камуфлажно облекло й опонира, че от снощи три пъти е обиколена гората и нищо. "Още снощи, през пет метра хора в гората минахме", казва мъжът. Полицаи стигнаха крепостта и с термокамери оттам огледаха, но само една лисица и един пиян в храстите видяха", добавя той.
Пред Dir.bg обаче униформени от миньорския град разказаха, че струпването на стотиците доброволци още снощи в гората над профилакториума е както прекрасно, заради емпатията, така и лошо заради затрудненията при използването на термокамери и кучета.
"Сред дърветата и по пътеките имаше толкова много хора, че бе много трудно да се използват термокамерите. Кучетата пък загубиха следата заради многото и различни миризми. Същото се получи и с дроновете", обясниха полицаите.
Един от тях добави, че момченцето не може да говори, в повечето случаи не разбира добре и когато му се говори. "Самият аз няколко пъти го водих до тях, след като го видях самичък в центъра. Познаваме го добре всички - и аз, и колегите. Града обърнахме, дано и този път го намерим", каза още служителят на МВР.
Роднините на детето са категорични, че не става въпрос за отвличане. Лелята на Александър, сестра на баща му, разказва за предишните случаи, когато отново се е изгубвал, но доста бързо са го намирали.
"И друг път се е губил. Но през деня. И обикновено търси водичка. Той обича да си играе с вода и така сме го намирали - в някаква вада, в някаква рекичка. И сме го намирали бързо. В момента той е изплашен", споделя младата жена. Описва още от навиците на Сашко - в 22.00 вечерта обикновено вече е заспал. Но иначе е много енергичен, защото наред с аутизма е диагностициран като хиперактивно дете. "Той непрекъснато се движи, тича, няма навик да се крие", допълва лелята на Сашко. И съжалява, че племенникът й няма телефон, за да може от мобилния оператор да бъде видяна локацията му.
Другата роднина се сеща, че детето обича да играе с телефона на баба си, но сега не е с него. Има си една любима мелодия, а близките дори мислели снощи да помолят някого в града да я пусне високо с тонколони, за да я чуе детето. "Мислехме го, но явно никой не го е направил", казва лелята. Притеснява я още, че снощи, наред с осветяването на околните местности, са проехтявали и звукови сигнали, което вече предизвиква обратен ефект у един аутист. "Не е тук, не е в града, той вече е сигурно стигнал до Старо село", продължава да повтаря другата близка, убедена, че не се търси на точното място. Трета жена от най-близкото обкръжение мълчи, седнала на пейка със зачервени от плач очи.
Градът гъмжи от всички посоки, като мравуняк. Едва ли Перник е виждал друг път толкова хора тук в извънфестивалното време на Сурва. Събират се на групички, говорят си по радиостанциите, вълнуват се къде е забелязан евентуално, тичат след полицаите, разпитват ги, помагат. Мръзнат, но не се спират. Ако има една единствена светлинка в тревогата за съдбата на детето, то това са доброволците, хората, близки и непознати, перничани и столичани, всички заедно, обединени от една цел - да намерим Сашко жив и здрав.
И ако може, по-бързо да го намерим.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
