Понеделник,

Джулиан Барнс дава автографи на свещи

От: Failed to load user -
A
A
A

София. Джулиан Барнс е сред най-големите съвременни английски писатели. Неговите книги са издавани на десетки езици по целия свят и му носят много награди, включително и "Букър" ("Чувство за край"). Той е от малкото чужденци, които пишат за България веднага след 10 ноември.

Идва у нас малко след промените през 1989 година. Окаяното състояние на държавата се запечатва в съзнанието му и го вдъхновява за "Бодливо свинче" - политическа сатира за бивш лидер на комунистическа страна, изправен пред съда. Книгата е различна от другите му, но все пак е преведена навсякъде, а "Таймс" пише: "Изключително хуманен в морално отношение превъзходен роман." От години кинаджии искат да филмират историята. Световноизвестният сръбски режисьор Сърджан Драгоевич дори преговаря за подписването на договор.

Подробностите за престоя на Барнс у нас разказва неговата издателка, преводачка и приятелка Димитрина Кондева.

Барнс идва за първи път у нас точно преди 24 години през есента - малко след 10 ноември. Тогава "Народна култура" пуска първата му книга на български - "Папагалът на Флобер". Именно с нея той печели международна слава. Пристига със съпругата си Пат Кавана, писателка и прочута литературна агентка. В десетината дни, които прекарват тук, редакторите от някогашното издателство се редуват да ги запознават със забележителностите в София и близката провинция. В Пловдив спят в къщата на Ламартин.

"За него беше много интересно преживяване. Ние бяхме пълни с ентусиазъм. Очаквахме, че промените ще са грандиозни", разказва Димитрина Кондева. Тогава Барнс обикаля сбирките на интелектуалците по частните домове. В тесните панелени холове въздухът е наелектризиран не само заради присъствието на писателя, но и заради вълненията около падането на режима. Очакването и мечтите са до небето. Барнс

с трепет слуша Ивайло Дичев и Александър Кьосев

По това време започва и процесът срещу бившия лидер Тодор Живков. "Той беше страшно развълнуван, гледайки насъбраните интелектуалци", връща лентата Кондева. В същото време обаче на писателя не му убягват и неудобствата. Има режим на тока. Домакините му се обаждат преди всяко прекъсване на електрическото. След тежкарско събиране в Съюза на писателите той раздава автографи на свещи в заведение в подлеза на НДК. "Той и жена му приеха съвсем нормално всичко това, но нямаше как да не им направи впечатление. Събитията бяха описани по-късно в "Бодливо свинче". Барнс много, много разпитваше и искаше да знае всичко", пояснява Димитрина.

Англичанинът няма как да не забележи и, че магазините са празни. Барнс си заминава, но не забравя приятелите си от България, с които продължава да си пише.

Изпраща огромен колет с деликатеси от Острова

до тукашните си редактори. Най-усилена обаче е кореспонденцията му с Димитрина. Около година след посещението му тя получава писмо.

"Току-що започнах да пиша нещо, от което може би ще излезе кратък роман или повест. Още не съм сигурен. То просто започна от само себе си една нощ. И е за процеса срещу бивш комунистически вожд от Източна Европа. Мястото на действието е измислена страна, но делото срещу Живков ми дава опорна точка, тъй като никой друг от някогашните соцлидери не е изправен на съд. България не се назовава никъде, но за героите ще използвам български имена". В писмото си той моли българската си приятелка да му изпраща всякакви материали за случващото се у нас, включително и за процеса срещу Тодор Живков. И нейното лично мнение. По това време връзките не са толкова развити и всичко става аналогово. Издателката му дори му изпраща и български поговорки.

Романът е почти готов и Барнс пише на 2 април 1992 г.: "Страната не е България, макар много да прилича на нея. Петканов не е Живков, колкото и често фактите в живота им да съвпадат. (Разбира се, добавил съм в образа и нещичко от Чаушеску). И процесът не е същият, макар че историческото време е идентично."

"Това, което за Западна Европа и останалата част от Източна звучеше като метафора, за нас беше прекалено конкретно, тъй като имената бяха български", обяснява Димитрина. В оригинала всички имена дори тези на жилищните комплекси са български. Заради това Кондева моли Джулиан да ги променят в българския превод, за да не звучат толкова конкретно. Така квартал "Младост" е комплекс "Металург", "Надежда" и "Дружба" са "Радост" и "Вяра", а храм-паметникът "Свети Александър Невски" е катедралата "Свети Архангел Михаил".

Романът е написан през егоцентричния, безцеремонен поглед на осъдения бивш комунистически лидер, саркастично осмян. Преминаването от един строй в друг е анализирано в детайли. И макар че промените се изписват с главно "П", историята завършва с убеждението, че

комунизмът няма да си отиде

"Човекът предвиди това, което се и случи. Нищо не се промени чак толкова много. Впечатленията от книгата са именно тези - че комунизмът е дълбоко вкоренен", обяснява Кондева. Двамата с Барнс обсъждат доколко историята може да обиди българите.

"Романът е много интересен за западняците. За нас е все едно някой да те описва, без да те познава. Но той пък може би ще го направи по-добре, защото ще види нещата, които другите не виждат. Човек обаче инстинктивно се дръпва. Почти всеки, който е писал за страна, която не познава издълбоко, не е имал кой знае какъв успех. Джулиан обаче има усет към детайлите. Той описва това, което видя тук за десет дни, не е нужно да е живял 20 години. Несъмнено много е и чел, за да създаде книгата. При него не фактите са важни, а как ще осветли детайла. Всичко е иронично, вид политическа сатира", смята издателката. Ето какво пише англичанинът: "Да, зная, че много хора ще се обидят. Всъщност току-що получих дълго писмо от юриста на английското издателство, в което той прави заключение: "Основните рискови моменти са относно Горбачов, Нанси Рейгън, Франк Синатра и Кралицата." Не споменава, че Живков може да ме съди."

По времето, когато книгата е вече завършена, а Димитрина като преводач я е прочела и вече е обменила с Барнс първите си бележки, "Народна култура" се разпада - като всички държавни издателства. Тя решава да напусне и да създаде заедно с приятели свое издателство. Така през 1992-а се ражда "Обсидиан". Барнс се съгласява веднага да го издават, а кръщаването на издателството е именно с "Бодливо свинче".

Той и съпругата му идват за втори път у нас и поднасят на Димитрина специален подарък от Южна Америка - китка от обсидианчетата върху евкалиптово дърво. У нас книгата излиза за първи път, месеци преди да се появи в Англия. И случайно или не - точно когато произнасят присъдата на Тодор Живков. Водещият по единствената телевизия, държавната, съобщава реалните събития, а веднага след тях добавя: "А сега присъдата на английския писател Джулиан Барнс". Томчето излиза в тираж 10 хиляди. Когато Барнс пристига за премиерата, всички го чакат с нетърпение на летището. Посреща го и американският посланик, а прокурорът Красимир Жеков присъства на приема.

"Тогава цялата полиграфия беше ужасна - и хартията, и печатът, и корицата. Още си спомням ужаса в очите му, когато му показахме книжката. Но той се зарадва, все пак това беше първото издание на романа му. За това и тръбяхме толкова. По това време бяхме много ентусиазирани за всичко", спомня си Димитрина. Оттогава вече 20 години само нейното издателство "Обсидиан" издава Барнс у нас. Пускат по една книга на година-две. Интересът към Барнс е постоянен, никое от томчетата му не залежава в склада.

Въпреки че изглежда хладен английски висш интелектуалец, Барнс успява да си намери приятели тук. "Той е много топъл и чувствителен човек, с особено чувство за хумор. Развълнува се от България. Тук беше топло, сърдечно, интересно и ново за него", разкрива Димитрина. Двамата продължават да си пишат до днес. Тя дори

го посещава в лондонския му дом

Откакто съпругата умира от рак, Барнс пътува изключително рядко и живее доста затворено. Всичките му книги досега имаха посвещение "На Пат Кавана", но след семейната трагедия посвещението е "За Пат". Последната му книга "Нива на живот" е любовно писмо на автора до покойната му любима. Пише я четири години след загубата. "Явно му е трябвало дистанция, за да не е толкова сурова болката", казва издателката му.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички