Костов сипа катран в реформаторската каца с мед
На мястото на Радан Кънев всеки друг лидер щеше да изпее "Одата на радостта", след което да закрие партийния си конгрес. Националното събрание на Демократи за силна България приличаше на сбирка на прясно възкресени политици. Само преди година и половина отломките от традиционната десница изпаднаха извън парламента, затънали в междуособни битки. Последва трънливият път на обединението и обикалянето на "жълтите павета" на протестите срещу кабинета "Орешарски". Тази пролет партията успя да вкара чрез преференция евродепутат - Светослав Малинов. Есенните избори дадоха богати плодове за реформаторите - удвоен резултат и близо 300 хиляди гласа. Присъствието във властта започна с 23 народни представители, а в новия кабинет хората на Блока поеха седем ключови министерства. Изобилието от назначения тепърва започва, а премиерът Бойко Борисов се съобразява с всички желания на Блока.
Преди десет години ДСБ възникна като фен група на Иван Костов в отрицание на СДС, като впоследствие беше принудена да се съюзи с бившите си съпартийци под формата на Синята коалиция. Целият период мина под знака на вътрешноведомствени интриги и удари под кръста. Пречистването започна с оттеглянето на Костов миналата година и излизането на сцената на новото поколение десни политици. И сега обаче бившият премиер успя да сипе лъжичка катран в реформаторската каца с мед. "ДСБ опря на границата на саморазрушаването си, за да има Граждански съвет, Реформаторски блок и втори кабинет на Борисов. Искам да вярвам, че всичко, което сме и което имаме, беше заложено от крайна необходимост". Със загадъчността на това послание оракулът от Драгалевци надмина колегата си от Делфи. Възможни са няколко линии на за изясняване на главоблъсканицата. Първата е, че колаборацията с ГЕРБ може с времето да разстрои нервите на критичните тъмносини привърженици и да ги вдъхнови към разколнически действия по морални мотиви. Втората е, че ДСБ може да размие идентичността си при прибързано превръщане на Реформаторския блок в единна партия паралелно с консумацията на опиума на властта. Третата е, че по-скоро реформаторите ще се изпокарат напълно и пръснат на парчета, което ще превърне Борисов в единствен посредник по неволя между разсърдените десни лидери.
Зад предупреждението на Костов е възможно, освен огорчение от еманципацията на Кънев и компания, да прозира и по-далечен намек. Не е особена тайна, че част от старите кадри на ДСБ поначало на приемат лидерството на Радан Кънев. Повечето го намират го за твърде ляв и своенравен. При неуспех на правителството, нарекло се "реформаторско", именно костовистите от запаса първи ще излязат срещу сегашното партийно ръководство с обвинения, че е погазило генералната линия, завещана от бащицата-основател на ДСБ.
И без вътрешнопартийните машинации Кънев се пече на бавен огън. Партньорите от Блока твърде бавно възприемат идеята за общ конгрес и централизация на управлението. Отстрани изглежда, сякаш лидерите на ДБГ и СДС - Меглена Кунева и Божидар Лукарски, тънко саботират начинанието, боейки се от предизвестеното избиране на Кънев за водач-обединител. Положителното явление е, че реформаторите прекратиха училищната самодейност и вече сядат на една маса, не се обиждат публично, не си разказват тъпи вицове и не се поздравяват с песнички по интернет. Не е зле коалицията да запретне ръкави и в подготовка за местните избори, тъй като без дружни усилия хилядите структури на отделните партии са обречени на низ от загуби.
Коалиционното управление е съдбовен изпит, особено за страдащите от нарцисизъм по нашите ширини политици. В тази връзка играчите от Блока изглеждат видимо по-смирени и изоставили типичната си свадливост. Радан Кънев призна, че парадоксално имат най-конструктивни отношения с най-далечната в идеологическо отношение група - Патриотичния фронт. Четворният танц в изпълнителната власт изисква извънредна деликатност, доколкото и последният участник - АБВ, също е бивш исторически враг на десните. Резкият преход на ДСБ от уличната бунтовност към светлините на властта не може да не даде отражение върху тяхната психика и да не предизвика главозамайване от успехите. Важното е реформаторите да помнят, че имат най-капризният електорат и са заложили на карта единственото което имат - доброто си име.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
