Еврозоната може и без Гърция, казва Симеон Дянков
След близо 2 години мълчание Симеон Дянков - вицепремиер и финансов министър в първия кабинет на Бойко Борисов, проговори пред "Стандарт". Дянков, който в момента е ректор на Руската икономическа школа, е в България за премиерата на книгата си "Кризата в Европа. Поглед отвътре". Тя ще събере елита в София утре.
- Г-н Дянков, утре представяте новата си книга "Кризата в Европа. Поглед отвътре". Защо пишете? Какво послание отправяте с нея?
- Добре е хора, които са били във властта, да опишат на достатъчно разбираем език как са се чувствали, какво са се опитвали да направят - понякога успешно, друг път - не. За да може следващите да се поучат от успехите и неуспехите. Или просто да знаят как се прави политика в България. Това е жанр, много популярен особено в Съединените щати, а и на Запад, където е почти задължително хора на основни управленски длъжности в различни кабинети да пишат за това как са преминали през този почти за всички труден период.
- Книгата всъщност е ваша изповед, съдържа много лични моменти като случката, при която в такси научавате от радиото, че Бойко Борисов ви е обявил за финансов министър. Това ли беше вашият начин да кажете на хората в България - аз съм този човек, направих тези неща, оценете ме?
- Да. Това бе вариант да се разкаже от първо лице: аз минах през този начин на мислене, през този процес на вземане на решения и през тези изненади. Има много изненади, описани в книгата.
- Коя беше най-голямата за вас като финансов министър?
- Първостепенната, която е и във фокуса на книгата е, че очаквах 90% от времето си да посвещавам на въпроси за вътрешноикономическото и финансово развитие на България. И така изглеждаше някъде до октомври 2009 г. След което започнаха събитията в съседна Гърция, Ирландия, Португалия, Испания. И във втората половина на 2010 и първата на 2011 г. аз и екипът ми прекарвахме може би половината от работните си часове в теми, свързани с еврозоната, с това как българската икономика и българската банкова система стоят спрямо европейските. Нещо, което за повечето хора остана неизвестно. И се надявам с книгата да се разбере.
- Кризата свършили ли или започва нова?
- В Европа така стана, че кризата продължава вече 6-7 години. И може би ще продължи още 5-6. Не сме в края на кризата. Бих казал, че сме в средата й. Виждаме какво пак става в Гърция, виждаме проблемите в Швеция, Холандия, Финландия, които в първите години на кризата бяха най-стабилни. Сега и трите държави са в тежки икономически кризи. Така че книгата е основно за нещата, които не се получиха в Европа. Решенията в САЩ се взеха сравнително бързо. Но начинът за вземане решения в Брюксел, в Европа е много по-бавен, много по-консенсусен. На Европа й трябваха няколко години, за да стигне до същите идеи и решения, които в Съединените щати отнеха няколко месеца. Затова кризата при нас се разтегна във времето, безработицата стана много по-висока, отколкото в САЩ и останалата част на света. И остава такава. Въобще - ние сме в състояние на перманентна криза.
- Какъв е вашият прочит на ситуацията в Гърция? Най-новият виц е: След като Ципрас се обяви срещу строгите икономии, на стюардесите в гръцките самолети вече е забранено да казват: "Затегнете коланите".
- Следя Гърция още отпреди да стана финансов министър. От там реално тръгна кризата в еврозоната. Случващото се в момента е, от една страна, продължение на този дълъг и мъчителен период на вземане на решения в еврозоната. От друга страна, според мен, голямо неразбиране от страна на новото правителство на Гърция доколко, не само на хората им е писнало постоянно да са в състояние на криза и да се говори за криза, а и на политиците в Европа.
- Какво имате предвид?
- През 2009-2010 г. една значителна част от западноевропейските политици бяха на мнение, че дори една държава, ако излезе от еврозоната, ще я последват още няколко. И еврозона ще се разпадне. Това беше тезата на Волфганг Шойбле - ако не сме достатъчно гъвкави спрямо Гърция и тя излезе от еврозоната, ще я последват Португалия и Испания поне. Сега вече настроенията в Западна Европа и на финансовите пазари са различни. И по-скоро се говори, че ако Гърция реши да излезе от еврозоната или ако така се стекат обстоятелствата (че дори правителството да не иска да излезе от еврозоната, с необмислени действия ще тикне държавата натам), самата еврозона може да спечели от това. Така че ако се следят внимателно коментарите и на финансовите министри основно в еврозоната, и на анализаторите на финансовите пазари, те по-скоро казват: ако Гърция е тръгнала натам, по-скоро бързо да излезе от еврозоната. Така че този прочит новите управници в Гърция все още не са го разбрали. И в момента, в който го разберат, трябва да са много по-внимателни с движенията си.
- Всъщност това ли е прогнозата ви, че Гърция на практика ще се самоизключи от еврозоната?
- На някакъв етап, както се вижда от банковите сектори, пазарът просто решава, че е по-добре за цялото евро, за валутата, ако Гърция е извън нея. И започва по този начин да организира банковата си система, финансовите потоци. Видяхме последните три години как последователно влязоха Естония, Латвия, Литва. Значи има достатъчно други кандидати, които изглеждат по-отговорни.
- В тази ситуация за България кое е по-изгодно - да иска да влезе или да стои извън еврозоната?
- Реално, в следващите 3-4 години и да искаме, няма как да тръгнем към еврозоната. Поне две години трябва да спазваме основните правила за ERM II, едно от които е дефицит под 3 %. Миналата година бяхме над 3 %. Това означава, че поне тази и следващата 2016 г. нямаме практическа възможност да тръгнем към чакалнята на еврозоната. Ако да кажем до 2017 г. сме имали дефицити под 3% и тогава тръгнем да работим по това, както каза и министър Горанов, 2020 г. е долу-горе вероятната година не за еврозоната, за чакалнята.
- Рублата в Русия се срина. Но въпреки това Москва обяви, че е готова да помогне финансово на Гърция. Реалистично ли е?
- Това бе по-скоро политическо изказване. Но то може да създаде объркване и в Гърция и в самата Русия. Там икономическата ситуация се влошава. В такъв момент, ако финансов министър на която и да е държава каже, ние от малкото пари, които имаме в резерв, смятаме евентуално да дадем на друга държава, веднага възниква въпросът по какъв начин в Русия ще се справят. Пазарите в Русия реагираха много бурно на това изказване. Буквално след час рублата за деня падна с още 7-8 %. Не смятам, че е възможно нито Русия реално да даде пари, нито Гърция да получи пари. Всъщност това, което напоследък става, е, че доларът се засилва спрямо еврото и спрямо почти всички други големи валути. Спрямо рублата най-много, но и спрямо турската лира, индийската рупия. Валутите на всички по-големи развиващи се държави - Бразилия, Индия, Русия, Индонезия, Турция, вървят надолу.
- Каква е причината?
- Те са много свързани с въпроса на какъв етап и Европа, от една страна, и Япония, от друга страна, ще излязат от кризата. Всички казвахме, включително и аз, че до 2012-2013 г. Европа вече би трябвало да е извън кризата, защото финансовата история така ни учи - 2-3 години в криза, след това излизаш. Не стана така. По същия начин Япония вече близо 20 години е в икономическа стагнация. В Русия е по-специфично заради санкциите - тепърва предстои да се види негативният ефект. И заради падането на цената на петрола, което засегна и Русия.
- Санкциите срещу Русия имат пряко отражение върху България. От една страна, българският износ към Русия бе блокиран, особено за производителите на храни. От друга - всички стоки от Западна Европа, които сега не могат да влязат в Русия, идват в България, правейки дъмпинг на нашите производители. Как страната ни може да противодейства на това и какви мерки трябва да предприеме? Това се очертава като един от най-големите проблеми тази година.
- Да, ефектът от санкциите тази година, особено в средата й, ще е много по-забележим, отколкото миналата. Трябва някакъв период, за да се види ефективността на санкциите и съответно дали има някакъв начин за политическо споразумение - което на този етап не е възможно. Това пък дава несигурност за следващите години. Когато икономически санкции се прилагат за решаване на политически проблеми, удрят всички.
Тази несигурност е особено лоша и за международна търговия, и за инвестиции. Освен стокообмена, това засяга и туризма - особено в страни като България. Едно е да се каже ще има санкции, но политиците ще се разберат и примерно от това лято нататък санкциите ще се смекчат и вече руските туристи ще могат да идват. Те са фактор и за купуване на имоти в България. Друго е да се обяви, че може би тези санкции ще са още 2-3 години на дневен ред. Тогава и малките частни инвеститори, и големите фирми са много по-консервативни. За съжаление санкциите удрят и Европа, и Русия, и особено Украйна.
- Какво бихте посъветвал производителите в България, особено малките?
- В този случай най-стандартният отговор е да се търсят други пазари. Но в момента е трудно да си представи човек кои са тези други пазари за българското производство.
- Някои намериха решение да заобиколят санкциите - изнасят фирмите си в Сърбия и Македония и си запазват пазарите.
- Да, българското сирене, което е много популярно в Москва, се появи буквално седмица след санкциите в магазините като сръбско сирене. И досега е така. Това е за самия бизнес, защото има загуби. Но е още по-лошо за бранда. Излиза, че Сърбия произвежда това сирене и ние губим основен пазар. Затова дългосрочната несигурност за мен е по-лоша от самия ефект на санкциите в момента.
- Има ли механизъм държавата да иска компенсации и реалистично ли е да го прави?
- Има европейски механизъм за искане на компенсации. Има и доста анализи - в историята на Европейската комисия тези компенсации как са се давали, след колко време и доколко те са обхващали истинската загуба. И отговорът, за съжаление, е: обикновено идват твърде късно и обхващат съвсем малка част от реалните загуби.
- В състояние на перманентна криза има ли формула какво трябва да прави една държава?
- Има формула, но тя се отнася за големи държави или по-скоро за големи икономики. Има една част от формулата, която работи и за страни като България. Икономистите отговарят - веднага се търси какъв тип инвестиции, които дават най-голямата добавена стойност. Най-добрата и с дългосрочен ефект инвестиция е в образованието. При нас обаче има проблем - голяма част от образованите хора излизат навън.
Следващата основна група е това, което правихме в първия мандат на Бойко Борисов - основна инфраструктура. Там мултипликаторът добавена стойност е 1:4, 1:5. .
- Днес в какво трябва да инвестира България?
- Колкото и изтъркано да звучи, пак трябва да се насочим, поне за известно време, в тази основна инфраструктура и да я построим там, където я нямаме. Магистрала "Хемус" е добър пример. Инфраструктурата трябва да свързва обекти, които вече дават добавена стойност и така ефектът се мултиплицира.
А където вече има готова инфраструктура, трябва да се върви нататък към инкубатори на икономика.
- Бихте ли дал пример?
- Построихме Дунав мост 2. Това е добре. Но около него от българска страна няма условия за бизнес - условие сме развили за индустриална зона и това е добра следваща стъпка. Тази зона може да и да е чисто логистична като начало - по отношение на международния товарен трафик. Сърбия не е член на ЕС, а спрямо Гърция сега имаме преимущество, така че ето една реална средносрочна възможност. Сега се минава транзит през България и се спира или в Румъния, или в Унгария. По същия начин, след магистрала "Тракия" до Бургас може да се мисли какво да се направи около Бургас, така че бизнесът, който минава през Истанбул, да спира там и да се преразпределя, преди да влезе в Европа. Изградената инфраструктура дава възможност за такава активна икономическа политика. И вече е време за нея.
- От тази гледна точка как оценявате програмата на кабинета?
- Добре написана, по-скоро дългосрочна. Въпросът е какво може да се направи тази и следващата година, за да се преодолее негативният ефект от проблемите с износа към източните пазари и от факта, че европейската икономика продължава да не е добре. Стъпките са тези - там, където вече е създадена основната инфраструктура, да привлечем бизнес, който в момента е в съседните държави.
- За да се случи това е необходима политическа стабилност. След така трудно създадената управленска коалиция виждате ли дългосрочно бъдеще за нея и изкарване на целия мандат?
- За мен е огромен успех, че след година и половина много политическа нестабилност, темата изчезна. Виждам го, когато говоря с инвеститори. Докато миналата година основният въпрос бе след седмица ли ще падне правителство или след месец, в момента темата изчезна. Политическа стабилност е вече голям успех на този кабинет.
- Сравнявайки двата кабинета на Бойко Борисов, работата си като финансов министър и това, което сега виждате като действия от Владислав Горанов, каква е за вас формулата - затягане на коланите или да се залага на социални плащания като коледни и великденски пенсии, увеличаване на добавки?
- Министър Горанов работи в доста по-сложна ситуация, отколкото работихме ние в първия кабинет. От две гледни точки. Първо, той е в коалиционен кабинет. В предишния мандат трябваше да убедиш само собствената си парламентарна група.
Второ - перспективите за растеж навсякъде наоколо са по-малки. При такова състояние на министър Горанов и въобще на този кабинет му е много по-трудно да прави големи реформи. Възможностите са в тези по-средносрочни реформи, които могат с половин-един процент да вдигнат БВП. Там трябва да е фокусът.
- Имате ли решения като финансов министър, за които съжалявате?
- Съжалявам, че не бяхме още по-настоятелни за някои от реформите - най-вече в здравеопазването.
- Банковата система в България преживя голямо изпитание - КТБ? Какъв е изводът - достатъчно стабилна ли е в момента?
- Банковата система е стабилна, но за съжаление банковият ни регулатор загуби репутацията си. В сектор, в който всичко зависи от това доколко вярваме на способността на регулатора да управлява този сектор и да го прави стабилен, това е обезпокояващо. Когато такава репутация веднъж се загуби, трябват години, за да се изгради отново. Това би трябвало да е притеснително за цялата икономика. Защото банковият сектор ни трябва, за да инвестира в нея. Процесът е поне 5-годишен. Поне 5 години трябват според мен, стъпка по стъпка, да се изгради наново тази репутация. Дано се поучим от това.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
